Дистанционно обучение за учениците-Teмa 7

  • 32 017
  • 801
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 2 097
Сигурно затова толкова ги е страх от норвежците някои родители, щом сами си признават, че е "жестоко" и вредно за психиката едно дете да прекара две седмици вкъщи със семейството си.

Децата бързо се адаптират към всичко, вече са свикнали с ДО и хич няма да им пречи от време на време да учат от вкъщи, стига родителите им да не нагнетяват напрежение.
Не съм в категорията на тези родители. Работя от в къщи, изкарвам с детето си много повече време отколкото много от вас. Започна като хората ДГ на 4,5 години защото много боледуваше, на ясла не е ходил. Липсваше му социалната среда, затова прегърнах с две ръце идята за училище и много бързо обаче я сведох само до половин ден - още в началото на втори клас. Така е и досега. На мен държавата не ми е помагала нито с ясла, нито пълноценно с ДГ, нито със занималня. Пълното ползане на услуги от държавата само ми е създавало проблеми. Сега мога отново да прозра доста проблеми и те не са в това че детето ми ще бъде в къщи, а защото когато е в училище (по половин ден) ще е ненормална средата. И бързо ще бъде върнато в къщи за цял ден пред екран и затворено да не излиза. Просто искам да не позлвам услугите на държавата в този момент, малко като мащеха ми се явява лично на мен. И все пак още се боря със себе си да прибегна до спасението с крайно изключване на детето ми от обществения живот като го хвърля на СФО. Та не съм от тези родители които се плашат от стоенете в къщи с детето. Но определено се бунтувам срещу затваряне на здраво дете в апартамент пред компютър от държавата.

# 121
  • Мнения: 25 491
Ами това е положението - ако в класа има положително дете, ще бъдат под карантина и така, колкото пъти се наложи.
Остава ни само да се опитаме да не нагнетяваме напрежение у децата допълнително и да се надяваме, че няма да е прекалено често.
В края на краищата по-лошия вариант е положителното да е нашето дете, нали така. Има и още по-лоши, но за тях не ми се и мисли.

# 122
  • Мнения: 1 295
Ако вашите са свикнали, моите пък не са. За тях това си беше затвор. Не е въпросът, дали си със семейството си, а че си затворен между 4 стени. Аз нямам против да съм изолирана някъде из китната природа, да има сняг, да се пързаляме, вместо да кибича вкъщи полудявайки между гледане/учене с деца и 8 часов работен ден, за да мога да ги храня и да са на топло.

# 123
  • Мнения: 25 491
Такъв ни бил късмета, какво да се прави.

Аз сега чакам родителска среща, след която подозирам, че само ще се ядосвам, но всъщност няма какво много да се предприеме.

# 124
  • Мнения: 1 295
Вероятно тази година няма да има родител, който да не е разочарован от нещо.
Ама "такъв ни бил късмета".

# 125
  • Варна
  • Мнения: 25 863
В края на краищата по-лошия вариант е положителното да е нашето дете, нали така. Има и още по-лоши, но за тях не ми се и мисли.
Струва ми се почти невероятно да не се стигне до там в някакъв момент. Карантината сама по себе си е най-малкият проблем. Превключването е неприятно, защото освен всички неуредици около ДО през цялото време ще треперя и ще се вглеждам за симптоми. И така всеки път.

# 126
  • Бургас
  • Мнения: 8 702
Сигурно затова толкова ги е страх от норвежците някои родители, щом сами си признават, че е "жестоко" и вредно за психиката едно дете да прекара две седмици вкъщи със семейството си.

SatisfiedSatisfiedSatisfied
Интересно е колко много хора смятат собствения си дом за затвор.

# 127
  • Мнения: 2 097
Сигурно затова толкова ги е страх от норвежците някои родители, щом сами си признават, че е "жестоко" и вредно за психиката едно дете да прекара две седмици вкъщи със семейството си.

SatisfiedSatisfiedSatisfied
Интересно е колко много хора смятат собствения си дом за затвор.
Ако ти забранят да излизаш от апартмент си е затвор. Това са голяма част от образованите българи средна и под средната класа, т.е. масово българите.
Не всички живеят в къщи с двор. Аз специално съм в края на града в двустаен партамент, харесвам си малката "дупка" защото отвън има огромен парк с инфраструктура за разходки и каране на колело. Планината ми е на 20 минути с кола.

# 128
  • Мнения: 1 295
Сигурно затова толкова ги е страх от норвежците някои родители, щом сами си признават, че е "жестоко" и вредно за психиката едно дете да прекара две седмици вкъщи със семейството си.

SatisfiedSatisfiedSatisfied
Интересно е колко много хора смятат собствения си дом за затвор.

За мен дом или не, където и да те държат насила и против волята ти, си е затвор.
Освен това има хора домошари, има и такива които вкъщи не ги свърта.

# 129
  • Варна
  • Мнения: 25 863
Аз съм домошарка и мога и с дни да не изляза от къщи. За едно дете обаче нещата не стоят точно така. А в случая с безумните карантини точно детето ще е задължено да стои вкъщи, не и аз. И понеже е потенциален вирусоносител за гледане от дядо му и дума не може да става и какво следва - стои само. Аз колко пъти по 2 седмици отпуск ще мога да взема? Или баща му? Просто манджа с грозде ще стане, съжалявам, ама това ми е мнението. Дано не съм права, много ще се радвам, ако нещата се окажат не толкова черни, колкото ги виждам.

# 130
  • Sofia
  • Мнения: 7 802
Месечинке, на абсолютно същото мнение съм.
Предпочитам да си спестя целия този стрес от постоянното превключване. Да си знам, че тази година ще сме ДО и да не го мисля повече.

# 131
  • София
  • Мнения: 17 697
Сигурно затова толкова ги е страх от норвежците някои родители, щом сами си признават, че е "жестоко" и вредно за психиката едно дете да прекара две седмици вкъщи със семейството си.

Децата бързо се адаптират към всичко, вече са свикнали с ДО и хич няма да им пречи от време на време да учат от вкъщи, стига родителите им да не нагнетяват напрежение.
Не съм в категорията на тези родители. Работя от в къщи, изкарвам с детето си много повече време отколкото много от вас. Започна като хората ДГ на 4,5 години защото много боледуваше, на ясла не е ходил. Липсваше му социалната среда, затова прегърнах с две ръце идята за училище и много бързо обаче я сведох само до половин ден - още в началото на втори клас. Така е и досега. На мен държавата не ми е помагала нито с ясла, нито пълноценно с ДГ, нито със занималня. Пълното ползане на услуги от държавата само ми е създавало проблеми. Сега мога отново да прозра доста проблеми и те не са в това че детето ми ще бъде в къщи, а защото когато е в училище (по половин ден) ще е ненормална средата. И бързо ще бъде върнато в къщи за цял ден пред екран и затворено да не излиза. Просто искам да не позлвам услугите на държавата в този момент, малко като мащеха ми се явява лично на мен. И все пак още се боря със себе си да прибегна до спасението с крайно изключване на детето ми от обществения живот като го хвърля на СФО. Та не съм от тези родители които се плашат от стоенете в къщи с детето. Но определено се бунтувам срещу затваряне на здраво дете в апартамент пред компютър от държавата.

Ами то няма много опции. Или изцяло ДО или карантина при доказано положителен случай - и при ДО е същото, просто контактните лица - поне онези, които по предположение са контактни - са по-малко...
И не, няма дете, което да се повреди психически от това, че ще си седи 2 седмици у дома със семейството. Ако наистина му стане нещо на психиката, по всяка вероятност става дума за някаква форма на насилие в дома. Не е логично който и да било да получи психоза от престой в собствения си дом - и то не в продължение на месеци или години, а фиксиран период от 2 седмици. Нито малък, нито голям. Освен, ако няма напрежение, насилие (физическо ИЛИ психическо) в дома, тогава е вероятно.


Ако вашите са свикнали, моите пък не са. За тях това си беше затвор. Не е въпросът, дали си със семейството си, а че си затворен между 4 стени. Аз нямам против да съм изолирана някъде из китната природа, да има сняг, да се пързаляме, вместо да кибича вкъщи полудявайки между гледане/учене с деца и 8 часов работен ден, за да мога да ги храня и да са на топло.

Да, знаем, затова си ги пращала грипави на детска градина по време на извънредното положение, кашляли са там по цяла седмица, но не са ти били при теб да кибичиш с тях.



Последна редакция: чт, 10 сеп 2020, 12:45 от katiABV

# 132
  • Варна
  • Мнения: 25 863
Разбира се, стига да става дума за две седмици, а не за амнайсет пъти по две. Това като пролетта - възмущения и призиви, ама толкова ли не можете да не излизате две седмици. Ми можем. Само дето с две седмици нещата не приключват.

# 133
  • София
  • Мнения: 17 697
Месечинке, няма да психясат от седенето вкъщи, не бой се. Друга е опасността от постоянното превключване на ДО - учебният процес ще отиде **** ****. Времето у дома ще се разглежда като форма на ваканция. При връщането към присъствената форма всички ще са назад, ще наваксват форсирано и нищо няма да научават, камо ли да усвояват и затвърждават... и така до следващата "ваканцийка", в която просто ще почиват от зора преди това. И накрая като резултат - нищо.

# 134
  • Варна
  • Мнения: 25 863
Е да, това е първото и основното, което и аз отчитам като минус - постоянното превключване и смяна на формите и вече го написах. Но и другото не е малко, защото както казах освен изолацията и неизлизането навън дори за 2 минути постоянно ще има що кихна, що се прокашля, задави ли се или се разболяваш. Колкото и да се опитвам да се владея и прикривам точно на втората карантина ще съм изперкала аз лично.

Общи условия

Активация на акаунт