Горди СЕПТЕМВРИЙСКИ мами посрещат бебчета засмяни!

Честити бебешоци на всички родили майчета Да са ви живи и здрави и мноого да ви радват 

Момичета относно размера на главичките не се притеснявайте излишно Сигурна съм че леакарите си знаят работата Не сме им първи не сме им последни Медицината е толкова напреднала че няма да се поколебаят да ви кръцнат ако се наложи Ето мен ниокой не ме пита искам ли не искам ли те си знаят че трябва и това Стискам палци на всички мами 2в 1 

Ние с беб сме добре Нещо започва да ми тежи коремчето и да ме придърпва операцията но това е нормално НЕ остава много време дори и за нас последните мами за септември
Аз в понеделник съм на преглед да видим има ли развитие по въпроса
Ави мила съчувствам ти че татито не е до теб в този момент но се надявам че скоро ще се съберете да се гушкате тримата

Родили майчета разказите ви са страшно вълнуващи Сега чакаме подробности около кърменето и първите дни вкъщи Аз имам конкретен въпрос Дава те ли водичка / сладка или не / на кърмено бебе и давате ли биберон залъгалка На поискване ли храните и слагате ли компресчета на пъпчето и изобщо как се грижите за него
Предварително благодаря 

Поздрави и лека вечер

Момичета, тази нощ малкият не спа до 6.00ч. не знам какво му беше станало - само търсеше да суче нещо и плачеше. Храних го до полуда, но щом дръпна гърдата си /след 40 минутно сукане/ се разплаква все едно непърва трябва да яде... Направо с татко му по едно време щяхме да припаднем / това ми е поредната безсънна нощ откакто съм мама и явно умората се понатрупа/
все пак написах впечатленията си от кърменето. Това е пътят, по който аз постигнах успех в тази област и то за кратко време и се надявам да ви е от полза. Предварително се извинявам, че стана дълго.
Приключението ми да кърмя.
След като ме преместиха от родила зала в стаята ми зачаках втората си /след раждането/ среща с МОЯТ Спас/ител/. Родих го в 12.35 – нормално, което означаваше, че в 7 трябва да ми го докарат отново. Междувременно вече бях ставала 2 пъти и 2 пъти бях пишкала, което е много хубав показател за ползващите перидурална упойка. 7часът дойде и отмина. Акушерката, която беше дежурна ме увери, че в 10 ще ми го донесат. Както си лежах и броях минутите /таткото вече си беше тръгнал, за да уважи многолюдния празник в чест на първородния му син/ ми се причу познат глас някъде от другата част на коридора. Може странно да ви прозвучи, но просто бях 100% сигурна, че това е Спас. Колкото и да ме болеше накуцвайки се изправих и с максимално допустимата в този момент скорост се завтекох натам. Наистина пред асансьорите беше оставено креватчето с моето момче в него. Нова вълна н алюбов нахлу в мен. Избутах го в стаята си и без да се замислям го взех сложих на корема си. Той веднага се успокои и заспа. Така без никакви опити за кърмене мина и втората ни среща. На третия или четвъртия път се опитах да събера в главата си всичко, което бях чела за първите стъпки в кърменето. Помолих една акушерка да ми помогне. Тя ме стисна силно и ме увери, че имам коластра и мога да се опитам да му дам малко. Процедурата, която ми обясниха беще проста – измити гърди и измити ръце. Опитах да сложа малкия да суче, но безуспешо – лигавеше се и си въртеше главата на всички посоки. След като ми го взеха реших да видя каква работа ще ми свърши помпата на Авент. Изчетох инструкциите и пробвах. Резултат=0! На следващата ни среща помолих акушерката отново да ми помогне. /ако не си поискаш помощ – никой няма да ти обърне внимание/ Тя положи бебето легнаро на страни с коремчето към мен. Главичката мусе подпря в свивката на ръката ми. Най-важната част е полагането на гърдата в устичката му. Хваща се ареолата между пръстите на свободната ръка и се оформя нещо като… лъжичка от плът. В момента, в който бебчо си отвори устата широко цялата защипана тъкан се напъхва вътре и той засуква. Така зърното стига много навътре и на практика беб н его сученего, а само масажира с уста ареолата около него, избутвайки млякото. Акушерката ми каза – по 10 мин на всяка гърда. Следващите няколоко опита бяха успешни /с излючение на пътите, в които не можех да събудя малкия по никакъв начин. Обясниха ми как да правя и това: Бебчовците не обичат натискът по петичките, лопатките и вралтлетата си, а също и въртенето на ръце, когато е във вертикално положение/ След всеки опит за хранене се мъчех нещо да цедя, но уви – без резултат. На втория ден сутринта попитах акушерката за състоянието на гърдите ми. Тя каза, че до 24 часа ще са препълнени ако не предприема някакви мерки, а именно – изстискване. Стисна ме няколко пъти мн силно и ми показа как на ръка да си отпуша каналите – движението е от периферията на гърдата към зърното, като в края на движението много силно се стиска ареолата /докато потече мляко/. Захванах се сериозно с гърдите си. 30 минути преди всяко идване на малчо първо си правех компреси от горещи хавлиени кърпи върху съответната гърда, после с насапунисани ръце правех този масаж + въртене по часовниковата стрелка. После идваше бебчо – колкото можеше си изсмукваше, а после аз с помпата. Помпата на Авент върши работа, НО без силиконоват ачаст от фунията и след процедурата, която описах по-горе. Когато се спуска млякото на бебчо се дава само едната гърда!!!която след хранене се доизстисква, намазва се с гарамстан /или крема на авент/ и се прибира в сутиен, в който за по-голяма хигиена слагам еднократни подплънки.
Когато имате бебе с добър сукателен рефлекс и сте постоянни – няма начин да не успеете. Най-важното е да си кажете, че си посвещавате времето на това – аз така направих и дори през нощта в болницата, когато не ни носеха бебчовците си навиввах часовника и отделях време за цедене. Резултатът е – бебчо вече е на 5 дни и до този момент е само на кърма /без вода даже/ Предупреждавам ви, че със сигурност докато загрубеятт зърната ви може да се напукат леко тук таме – затова мажете обилно и оставяйте гърдите открити, за да поемат крема. Също така – не позволявайте малчовците да сучат само от зърно – това е пагубно за гърдите, а те си остават гладни. На колебаещите се да кажа – има смисъл от помпа в болницата! /аз вече не я ползвам, защото Спас е на поискване и ме изсмуква цялата/
В заключение ще кажа, че преди да родя мисълта за бебето на гърдата никога не е будела романтични мисли в мен, а сега изпитвам страхотно чувство на пълнота и единение с беб и ми е много приятно!
Мацки, готова съм да отговарям на всеки ваш въпрос и мног оискам да ви помогна с каквот омога от краткия си, но интензивен опит! 

Спас не получава вода и отказва биберон залъгалка. За пъпчето - 3 пъти на ден го обтривам с натопен и изстискан в 70 градуса спирт памук над, под и от двете страни на щипката. После пудря с топоцин. 90 градусовият спирт спомага за по-бързата некроза на тъканите, а 70 градусовия е най-силно антисептичния. /Това от педито ни/

Благодаря ти irinii за полезните неща ,които ни разказваш.Изглежда (тъй като съм събрала и други впечатления от наскоро родили приятелки) кърменето не е шега работа,особено в началото.

О ,и при мен е така -*Какво стана -роди ли вече* , *Айде няма ли да излиза* *Какво чака че не излиза* Ами да престанат да звънят чака
Най-гадно ми беше на рожденния ми ден :  *Честит рожден ден ,айде няма ли да раждаш*- и така цял ден 
Тези който ми звънят веднъж ,два пъти не ми пречат, но има такива който просто прекаляват -всеки ден Но май след вчерашните ми крясъци и викове по телефона да престанат да ме дразнят всеки ден, са си взели поука и днес още никой не ме е питал

ЧЕСТИТО НА ЛУЛОВА, ЖАНА-ДАРК И HOT CHOCOLATE

Здравейте момичета,
Честито на всички мами с бебчовци. Аз също се сдобих с една чудесна дъщеря Виктория. Роди се 3 седмици преди термина - на 27.08. , а термина беше на 21.09. Откакто сме в къщи, няма време за нищо. Къпане, кърмене , цедене и после пак същото. Моите перипетии с кърменето са подобни на иринии, но тя има по-голям успех от мен. Аз я дохранвам с АМ, защото кърмата ми не е толкова много, но грешката е в мен сигурно, защото трябва по-дълго да я държа. 10 минути на гърда ми се струва малко.

На всички , които не са родили - няколко бързи съвета - вземете си памучни превръзки за болницата, а не копринени, купете си помпа, някой от близките да ви носи прясна отвара от смарадлика, спрея от бивацин може и да не го ползвате. За напъването - издишвате целия въздух, после вдишвате дълбоко, задържате и напъвате, като че ли ви се ходи по голяма нужда. Тка 3 пъти на контракция. Следващата контракция пак. Но екипа ще ви казва какво да правите, не се безпокойте.
Успех на всички!

Базел честита ти Виктория, много да те слуша малката победителка 

Иринии хиляди благодарности за подробния разказ - ще ми е от полза, предният път почти се справих, но точно поради неотзивчивостта на акушерското тяло не успях докрай. И после малкия се отби, за което ужасно много се обвинявам...Изцеждах се до 2рия месец и все пак си пиеше майчино мляко, но въобще не е същото Така, че сега ще следвам препоръките

И на мен ми звънят уж за да ме чуят, но всъщност за да разберат дали бебето се е родило Но на мен ми е забавно и приятно, явно хората се вълнуват

Момичета, напълно ви съчувствам за телефонния и "приятелски" тероризъм, на който сте подложени точно пред ираждането. И аз минах през този етап на обаждания уж да ме питат как съм, а задължително вмятат - няма ли да излиза вече? със сигурност хората, които ви звънят не са злонамерени, но вариантът е само един - отрязване!
Сега за епидуралната.Слага се, както знаете, до 6см разкритие. Аз вече го имах, когато дойде великолепния антестезиолог д-р Янакиев, за който най-гточната дума е ПИЧ!!!  - невероятно чувство за хумор, разбиране и въобще... страхотно предразполагаща личност. /извинете за отклоненнието/
Та докторът ме накара да легна на лявата си страна и да заема ембрионална поза. Асистираше му акушерката, като помощта й се изразяваше най-вече в това да ме държи като в преса и мен, за да не мърдам. Първо се бие локално обезболяващо /междупрешлените, точно в областта на кръста, а аз мислех, че по-надолу.../ - усеща се като най-обикновена инжекция, но мн бързо.Нещото, което не очаквах и ме изненада неприятно, бе чувството после. Значи - вкарва се една по-дебела игла /това естествено не го виждам, но нали мъжът ми беше до мен и той ми разказа/. Това също не боли. По тази игла се пуска един катетър с дебелината на по-плътен конец. Той се спуска надолу под кожата и по-гръбначния стълб. Дълъг е около 5 пръста /когато ми го махна д-рът м иго показа/ Ето това беше най-неприятното. Явно се минава през някакви точки и нерви, от окоето се получават неконтролирани спазми в крайниците. Ако човек не го очаква може да изпита паника - процедурата минава страшно бързо - за 10-15 секунди, но не се изненадвайте ако изпитате и болка. Аз честно казано малко се изплаших. После по гърба външно се залепя един по плътен катетър, който илиза отпред н гърдите ти - така че да не ти пречи и да е удобен за вливане. През него док постави упойката - усеща се разливаща се прохлада по гръбнака. болките от контракциите чувствително намаляват след 10тина минути.  Така без болка и с добро настроение за около час постигнах почти пълно разкритие. Започнаха да ме питат дали усещам напъни. Бяха много леки. Пак ме питаха дали напъните са по-силни от болката от контракциите. Казах им - не. Така аз самата им предложих повече да не вливаме упойка. /нивото на обезболяване се поддържа с периодично вливане по катетъра в гърба/ засилихме и окситоцина и след около 15 мин. започнаха напъните. Това за мен лично бе най-тежката част, но няма да влизам в подробности, защото всичко  е индивидуално и не искам да ви плаша. /Предварително бях чела историите на момичетата как с 3-4 напъна за 10 мин са родили -е при мен продължиха 40 мин   !/ Когато дойде момент за епизиотомията, анестезиологът вля през катетъра друга упойка, която да обезболи отново долната част на тялото. Да ви кажа - през цялото време си усещах краката и си ги движех, усещах и като ме тушираха, но всичко без болка.  После усещах и шиенето /не болезнено, но го усещах/, но вече Спаси беше на корема ми и нищо нямаше значение! Катетърчето ми го махнаха от гърба доста по-късно през деня /имаха и други операции и затова/ Усещах някакъв дискомфорт в гръбнака, но не и болка. Като го изкараха - напълно безболезнено и неусетно е - дискомфортът изчезна! При епидуралната упойка няма странични ефекти, като главоболие и т.н  характерни за спиналната. Момичетата, препоръчвам ви с 2 ръце да се възползвате. Не само защото болката до разкритие почти я няма, а най-вече защото през това време можете да си починете и д асе настроите позитивно за най-важната част по изгонването.

Базел, честита ти Виктория!!! Да е жива и здрава, много послушна и усмихната!!! Аз Спаси го кърмя по 30тина минути и после умишлено не се цедя, за да не се получава свръхлактация. Доколкото знам организмът ни постепенно се настройва колко кърма да произвежда съобразно отделените количества  Доизцеждах се в болницата и то най-вече,за да се предпазя от явлението гърди - камъни, които да ме откажат от кърменето... Ще видим как ще се развият нещата във времето. 

bazel, честита дъщеричка. Да ти е жива и здрава. Много щастие и късмет да я съпътстват в живота.    

Ирини, страхотна си.  
Много ти благодаря за подробния разказ и те поздравявам за желанието и упоритостта ти да кърмиш Спас. Аз също съм решила, че колкото и трудно да е в началото, каквото и да ми коства ще кърмя. Разказа ти ще е много полезен на всички, които имат желание за това. Информацията, която съм прочела и систематизирала напълно съвпада с това, което си направила в болницата.

Честито на всички мамчета,които са гушнали вече своите бебоци,като им пожелавам да са  живи и здрави и много да слушкат мама и тати!
Ирини впечатлена съм от разказите ти ,много точно описваш всичко,с тази разлика,че на мен епидуралната ми е сложиха в седнало положение като ми свиха главата към корема и ръцете между краката,но това са подробности,важното е,че чувството е едно и също при поставянето,за жалост аз всичко си усещах особено накрая и не видях много полза от упойката,освен когато ме шиха.
За кърменето-ние също сме на кърма,но се изцеждам и така й давам,заради вдлъбнатите ми зърна,взех си силиконови зърна,но не е много удобно с тях,защото половината кърма се излива навън и бебка си остава на практика гладна и така може да се кърмим с часове.Повече ще пиша като остана малко свободна,че сега с бебе и двегодишно дете ми идва малко нагорно,особено събота и неделя,когато нямам помощници.

bazel, честита дъщеричка Виктория   
Ирини много интерестно разказваш 
Защо така Спаси не спинка цяла нощ?Милият сигурно се адаптира към новата си къщичка и към мама и тати -иска да е повече време с вас 
Радвам се ,че така добре се справяте с кърменето 
Арен също не харесва никак биберони залъгалки.При нас всичко е наред и се радваме тримата един на друг и очакваме всички приятелчета септемврийчета да се излюпят.
Лессивие как се справяте с Тино?Боли ли те още гърба?Моят мина...сега предполагам,че е възможно да е било и от упойката 
Валентин кажи как Нели прие Габи в къщи?
за телефонния и "приятелски" тероризъм всички го преживявяме,но това е само от загриженост на нашите близки и приятели,които се вълнуват понякога дори повече от нас.Бързичко им отговаряйте и приключвате раговора така няма да има обидени.
Много слънчев и хубав ден ви желая!

лелеееее,че много бебета имаме вече.
радвам се за всички ви,кога си споделяхме че сме бременни и чакахме да минем 12г.с. сега си показваме снимките на бебетата...........толкова е прекрасно всичко.
желая бепроблемно раждане и да останалите бебета във форума
ние сега спим,често сме нервни.особено тази вечер след хапването в 05.00ч искаше да си играем до 6.30ч и накрая само плачка и се кисна,защото й се доспа,а не може да се сети само да си затвори очите и да се отпусне и да заспи.абе бебешка му работа!
храним се 7 пъти на АПТАМИЛ 1 сме само.пием по 100мл на ядене,акаме около 2 или 3 пъти.
как е при вас? за тези,които са долу горе колкото нас на възраст?
целувам ви и да знаете,че нощите са безкрайни,но дните летят  

muckata Арен хапва по 100мл на ядене също като часовник е и много нетърпелив щом огладнее,с акането е по 3 пъти на ден,страшно много хълца,обикновенно нощем.Вечер си спи чудесно детето и успявам да се наспя и аз,а тази нощ таткото ни отмени и съм спала както в добрите стари времена 12часа и то по корем-представяте ли си.Арен започна да се заслушва в една музичка ,която пусках върху коремчето си цялата бременност,сега като започне да мърмори и пъшка му я  пускам и той върти очи и слуша и след още 5 мин е заспал.Вдига си главата като го държа по корем и си я върти на всички посоки.
Усмивки

Леле, колко е динамично на тези странички



Аз доста време отсъствах, заради практиката ми по геодезия, която вчера завърши! Предадох и защитих проекта за рехабилитация на една алея в Яворов:) Влизах за по-малко и от минутка, само за да зърна добрите вести!

Вчера след защитата имах час за запис на тонове! Резултатите от последните изследвания бяха вече готови и направо си взех и обменната карта /или направление/! При нас всичко е наред! Особени признаци, че ще излизаме скоро няма! Тоновете ни са добри! Най-доволна съм, че нямам белтък в урината и не съм създала антитела:) Хемоглобинът ми е малко нисък 101, но докторът каза, че не е притеснително!

И сега да ви споделя една малка хитрост, която акушерката ми сподели след доста продължителен и обстоен разказ за раждането в Майчин дом: Бъдещи мами, постарайет се да контролирате жаждата си непосредствено след раждането си! Тогава организмът ви ще се изчиства от голямото количество вода, което по време на бременността е задържало! Най-вероятно ще сте много жадни, но по-добре е да не пиете много течности! Изтискайте си половин лимон в чаша вода и пийте по малко! Ако можете, само си наквасвайте устните с лимона! Това определяло и голямото количество свалени килограми на някои мами! По-малко вода, повече свалени илограми, по-малки оттоци!

Здравейте  и от мене 

Първо да честитя на всички мами с  нови попълнения ! ДА са  живи и здрави всички сладки бебчовци 

Ирини , страхотно инфо, много  ще  ми е от  полза! Благодаря ти много , че разясни 
Моето секцио е  на  14ти септември , в  четвъртък  Вече по-малко се страхувам за  бебка и я  чакам с  нетърпение. Момичетата от форума за деца с  увреждания много ми помогнаха с  инфо за проблема ни и ме светнаха за престоя  в  кардиологична  болница.   

Ави , мила , разбирам те много добре  как се  чустваш. Точно сега,  когато сме  накрая  на  бременността тъпкани с  хормони и се  притесняваме  за всичко ти си самичка  Много те  прегръщам и кураж, скоро ще дойде  бебко и ще си толкова заета  покрай него , че  няма  да забележиш как  ще  фръкнат  тези няколко месеца до завръщането на татко му 
Все  пак е  хубаво да има  някой с  тебе в  къщи, ако започне раждането, кой ще те  откара до болницата? Имаш ли план за действие  ? 

Асита, това което пишеш за водата е в  пълно противоречие с  това , което мен са  ме  посъветвали, за след  секциото.  Точно обратното, два часа след секциото трябва да се  помъча да  пия вода  по-начесто. Не да се  наливам, а на  глътки, това е за да  не се  обезводни организма, а и за по-бързо възстановяване  на  перисталтиката! Хубаво е да пишкаш, за да се  изчисти организма от токсините на  медикаментите... Така, че ще помоля да не се  доверяваме  прекалено много на  това, което  ни казват  и да  не  изпадаме  нито в  ендата, нито в  другата  крайност , а  да си правим това, което ни облекчава най-много, тоест , ако ни се  пие  вода - да  пием, ако не, да не се  наливаме ! Така  мисля  аз!