Колко пари е нормално да се даде като подарък за сватба

За големите сватби в и около София наистина е така, както описва Дарби.
Ние правихме средна сватба по големина, успяхме да намерим 85 лв куверт, 35 лв за детски, без такса за внос на алкохол и без такса за рязане на торта.
Ако човек търси начин за бюджетна сватба, има как, но при сватба 150 човека е трудно, защото това означава да се запази от популярните места.

Това не играе особено голяма роля в големината на подаръка от гостите. Да, ориентир е кувертът, но ако аз реша да дам 250лв на човек, определено не очаквам по 500лв от двойка. Нито пък ще ми стане приятно някой да откаже, защото не може да си покрие консумацията.
Както и преди съм писала - имахме гости от други държави, на които изрично казахме, че присъствието ни е важно. Дойдоха със символични подаръци и сме изключително щастливи, че сме им достатъчно важни, за да отделят повече от един ден за събитието ни и да инвестират известна сума пари за транспорт и нощувки.

Абсолютно съгласна съм! Според мен, който прави сватба, я прави за себе си и с разходите, които е предвидил. С тях никого не може да задължи. Не бива да се очаква гостите да "избиват" сватбата.

От малка обожавам сватбите, нещо магнетично винаги е имало в тях за мен. Нагледала съм се на какви ли не-на сватба в дома на младоженците, при която гости откраднаха от родителите ми - кумове-едно бакър че, защото "така се правило", на селска сватба, при която се минаваше с пластмасова кана, да се събират стотинки, на друга селска сватба, на която в поканите пишеше "моля, подаръците в пари", а после се коментираш това в стил филма от късния соц"Самодивско хоро" (който е достатъчно зрял, да го е гледал), на същите селски сватби, при които отрудени селски жени в навечерието месеха пити и баници, за да ги занесат на сватбата и сложат на трапезата, освен парите за младите, на "комсомолски сватби", на които изрично младоженците очакваха да се отиде с един букет и абсолютно нищо повече, на сватби на мои състуденти, в изфръцкани за времето заведения и на други, организирани в студентски стол, поради несъгласие на родителите да се случва това събитие... На моята сватба, най-накрая, която(простете за субективизъм), намирам за най-изискана та, най-веселата и най-емоционалната, на която съм присъствала, вкл и в последващите 25години.И на която шофьорът с най-подходяща кола, мой не много близък колега категорично отказа пари, а колега на мъжа ми - невероятен фотограф, категорично отказа пари за снимките. Като това разбира се е най-маловажното, щрих на жестове към събитието. Споменавала съм, че дойдоха гости без никакъв подарък, не ми е направило грам впечатление, а месеци по-късно дойдоха у дома на гости с красив сервиз. Семейството е много, много близко на мъжа ми и той би бил нещастен(не преувеличавам! ) ако към момента на събитието, в невъзможност и лев да отделят, биха отказали присъствие, защото "не могат да покрият куверт".

И тъй както винаги съм харесвала сватбите, все повече се погнусявам(извинете за израза, но това чувствам) от цялата все по-налагаща се меркантилност, проявена от почти  всяка страна от събитието. Ще очаква някой да му платят куверт, че и отгоре, нищо, че нито е избрал този куверт, нито е сигурно дали ще яде поднесено то, колкото и да примират останалите по превъзходно то меню. Или пък най-добрият приятел на младоженците ще откаже, защото не му е по джоба. Бутафорен ритуал, бутафорни торти от хартия за рязане, хиляди изисквания до стотинка от заведенията, "неписани правила" да покрие куверт, все едно си отишъл да ядеш куверт, а не да споделиш радостта от събитието. То и събитието в повечето случаи е толкова събитие, хора, с години живеещи като семейство, минали през всички семейни обвързаност, правят тържества, предимно заради шоуто или и аз не зная защо.

През не малкия ми съзнателен живот все съм виждала, но чак тази меркантилност и пресметливост когато стане въпрос за сватби, не съм виждала. Имам син, в предбрачна(законово-брачна) възраст и откровено Дай, Боже да се случи като му дойде времето  всичко по реда си, но ако следва наложения днес "сватбен алгоритъм", не съм сигурна дали ще имам сили и да се зарадвам. Когато човек живее и общува с хора с различен социален и финансов статус, но в пълно емоционално единство на родство и приятелство, огорчение то от "новите традиции" е огромно. И се замисля, колко ще му е стойностна "всю эту ветошь маскарада" (Пушкин, "Евгени Онегин"), ако се лиши на празника от най-близък приятел, дето няма да дойде, за да не яде куверт, за който не му е по джоба да покрие.
Просто си разсъждавам.

Не мисля, че някой реално го очаква, нито въобще някъде го взема предвид при калкулацията. Поне средно интелигентни нормални млади хора.

На мен лично също ми идва в повече показаността и помпозност във всички степени и проявления последните години - то не са питки за 40 дни на бебе (съкровен интимен женски народен ритуал ) с 80 човека на заведения, то не са балове със силикони, коли, украси и фанфари, та да се стигне до сватба. Някак основният смисъл на празника се губи. И залитаме към едни други етноси.

Аз пък не мога да си представя да карам гост да ни снима безплатно, защото ни е приятел. Трима приятели фотографи имахме на сватбата, едната мацка сама попита дали сме ок да снима, защото е начинаеща и иска да се учи още. Поканили сме ги на сватба, не на работен ангажимент.

Менюто винаги може да не се хареса, избирахме достъпно меню, не сме гледали да е изкилиферчено, защото може някой да не яде скариди примерно.

В никакъв случай и аз не мога да си представя. По онова време трудно се намираха фотографи, момчето се съгласи. Как ли не го убеждавахме, не взе пари.

Но акцентът на споделеното беше съвсем в друга посока.

Разбирам те, просто в сегашните условия би било проява на лош вкус за мен да карам някой да ми работи на сватбата.

Иначе празниците ги правим да сме с близките. Не за да гледаме дали кувертът е с пиле или риба, дали ми е смешна бутафорната торта и дали някой го дразни някакъв си ритуал.

На нашата сватба не сме минавали да  събираме пари или подаръци, на сина също.

Никой не минава да събира подаръците. Има декорирано място/маса на което се оставят подаръците, на същото място е поставена и кутия или каквото там е измислено за картичките с чек или сума в брой.

Още се минава да се поздравят гостите и да се приберат пликовете. Кутията ми е като кутия за милостиня. Като каниш, не трябва да очакваш гостите да си плащат, независимо дали е сватба, годишнина, рожден ден, кръщене или друго.

Тогсва, како правят хората с подаръците? Изпратили са ги авансово по пощата. И това е всриант, ако са по'обемни.
Кутията може да бъде декорирана клетка за птици и т.н. варианти много.

Ама някой наистина подарява ли подаръци на сватби?

Подаряват и то боклуци- картини, декупажи, разни дъски и кутии с надписи, сувенири.

Май не, или поне на сватбата на сина ми имаше само 2 подаръка от много гости, без младоженците да са писали или казвали нещо по въпроса.