Щастливи ли сте? Ама честно.

  • 31 779
  • 564
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 039
Да на този етап от живота си съм щастлива,защото се научих да ценя
нещата ,които имам и да не страдам за нещата ,които нямам.
Щом сме здрави,трябва да сме щастливи.

# 16
  • Велико Търново
  • Мнения: 8 258
Щастлива съм и се надявам като сега да съм най-зле! Здрави сме всички- родителите ми, брат и сестра и техните семейства, моето семейство и приятелите ми. Имаме си скандали, имаме си дразги но си сме си генерално добре. Винаги може да искам повече от материалната част на живота, но съм щастлива и с наличното.
Аз се почувствах по-добре В момента, в който осъзнах че не си заслужава да се ядосвам за неща които не зависят от мен!няма нужда да им отделям енергия и мисли.

# 17
  • Мнения: 859
Щастието не е константа.

На моменти се чувствам страшен неудачник, но после виждам около себе си какво наистина е нещастие и ме хваща срам, че някога съм мрънкала за нещо. По-депресивна натура съм и имам склонност да се завирам по разни черни ъгли на съзнанието си, да се чувствам неоценена. Обиждам се лесно, трудно изживявам откровени глупости, а не трябва.

Наистина щастието е не го усещаш и приемаш за даденост. Да си здрав, да можеш и да имаш какво да работиш, да нямаш големи дългове, в семейството всичко да върви относително гладко само с временни търкания за битовизми. Нещата ако се получават от само себе си без големи усилия, усещането, че нищо важно не ти липсва.

Честно казано, откакто загубих баща си, с когото бяхме много близки, доста неща преосмислих и материалното, например, не ми е повод за комплекси или радост само по себе си - просто вещи, които служат на теб, не ти на тях.

# 18
  • Мнения: 5 563
Чувствам се щастлива. Семейството ми е здраво, родителите ми са добре, брат ми също. С времето разбрах, че това е най-важното. Спрях да отдавам значение на това, че не всеки ще ме хареса, че може да има и дразги понякога. Като цяло се чувствам спокойна, преди бях много притеснителна, стъпвах на пръсти покрай всички, за да няма проблеми. Сега разбрах, ще проблемите са нормални и не са постоянни. Материалните неща идват и си заминават, но да виждам семейството си сплотено - мъжа, детето, родителите - е най-голямото щастие.

# 19
  • Мнения: 47 352
Да.
Само един мой здравословен проблем ми нарушава пълното щастие, но се надявам да затихне с възрастта.

# 20
  • Мнения: 4 915
В момента съм почти щастлива, единствено финансите, по-скоро недостига им, пречат на пълното ми щастие. Но работя по въпроса и съм щастлива, че всички сме здрави.

# 21
# 22
  • Мнения: 934
Честно - не. Не съм сигурна кое усещане да нарека щастие и въобще какво означава. Доволство знам какво е, радост също, но щастието ми е странно.

# 23
  • Мнения: 11 146
Щастието идва тогава когато пребориш куб проблеми, когато надраснеш себе си. Няма как да си щастлив ей така, ако всичко ти е наред просто си доволен, щастието се изстрадва обикновено. То трябва да се заслужи,  не е постоянно.

# 24
  • София
  • Мнения: 44 543
Не съм съгласна за страданието и заслугите.

# 25
  • Мнения: 10 680
Не съм съгласна за страданието и заслугите.

И аз не съм съгласна за страданието.
За мен всичко е до лична настройка. Има хора, които винаги виждат негативното, така го разбират и живеят живота. И такива, които носят леко сърце и преминават през нещата по-спокойно.

Щастието не е цел, а път - за мен, де.

# 26
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 554
Имам доста проблеми в момента - професионални, лични (свързани с мои близки). За съжаление стресът ми се отразява и физически.

Но, гледам напред - записах се на курсове за повишаване на квалификацията, започнах да си търся нова работа, опитвам се гледам позитивно над новите неща в живота. И така, вървя напред, надявам се да намеря хармонията.

# 27
  • Мнения: 47 352
Не съм съгласна за страданието и заслугите.
И аз. Животът е благослонен към мен, считам, че съм късметлия, но никога не съм подценявала това. Ценя всяка минута от живота си и ѝ се наслаждавам максимално.
Но и никога не съм правила компромис, това предполагам ми е спестило много проблеми.

# 28
  • Мнения: 1 015
Аз съм болезнен оптимист . Щастлива съм , когато грее слънце , когато ми замирише на кафе , когато децата ми се усмихнат. Имам страшно много проблеми , но винаги мисля , че нещата ще се наредят. Жива съм , здрава съм до някъде , имам покрив над главата и 5лв в джоба - значи съм щастлива .

# 29
  • Мнения: 13 324
В момента НЕ. Усещам, че нещо ми липсва и не мога да уловя какво.
Да осъзнавам, че с близките ми сме живи и задрви не мога да определя за щастие, а за благодарност. Да съм спокойна пак не е моята формулировка за щастие. Щатието е едно такова хубаво състояние на душата когато виждаш около себе си и желаеш на всеки всичко хубаво. Когато бях дете бях перманентно така, но после взех, че порастнах ....

Общи условия

Активация на акаунт