Щастливи ли сте? Ама честно.

  • 31 832
  • 564
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 44 579
Всъщност не е така. Аз се държах така едно време. Ама направо като мъж - чук и бег. Години по-късно, се оказа, че някои от мъжете са ме харесвали сериозно, а аз съм ги игнорирала. Още ме е малко яд за един Иво, собственик на заведение.
И да го вържа с темата - понякога настройката ни да сме нещастни отблъсква щастието.

# 46
  • София
  • Мнения: 2 965
Всъщност не е така. Аз се държах така едно време. Ама направо като мъж - чук и бег. Години по-късно, се оказа, че някои от мъжете са ме харесвали сериозно, а аь съм ги игнорирала. Още ме е яд за един Иво, собственик на заведение.

Ами всеки си има собствен опит. Има изключения от всяко правило. Факт е, обаче, че в конкретния случай жената не постига щастие с това поведение. Ясно е, че трябва да го промени.

И още нещо - има голяма разлика в любовното поведение на 20-годишните и на 40-годишните жени и мъже. Това, което може да завърти главата на 20-годишен човек не винаги може да го впечатли на 40. Освен това на 20 имаме време за много експерименти в сексуален и любовен план, когато приближим 40 и сме самотни, вече място за експерименти няма. Поне според мен.

# 47
  • Мнения: 1 015
Аз за това ви казвам, че щастието трябва да се изстрада. Само, когато си бил истински нещастен, знаеш че през останалото време си щастлив.
Аз съм си го изстрадала , за това се радвам на елементарните неща , които ме правят щастлива. Била съм без покрив над главата , без пукната пара в джоба , гладна и без децата си . Всичко останало е придатък , не случайно има една поговорка - " Сития на гладния не вярва . "

# 48
  • Мнения: 47 352
Аз съм си го изстрадала , за това се радвам на елементарните неща , които ме правят щастлива. Била съм без покрив над главата , без пукната пара в джоба , гладна и без децата си . Всичко останало е придатък , не случайно има една поговорка - " Сития на гладния не вярва . "
Аз вярвам. Не е нужно да си счупя ръката, за да знам, че боли. Не съм страдала и се надявам да не минавам през нищо тежко, но се наслаждавам на всеки залез, на всяка глътка кафе и дребни ежедневни неща, на всяка секунда с хората, които обичам.
С мъжа ми веднъж си говорихме, че като дете и студент все е искал да дойде по-бързо събота, неделя или празник и седмицата е приемал като досада, а сега се радва на всеки един ден.
Остаряхме и поумняхме Laughing

# 49
  • Мнения: 9 980
Моята формула за щастлив човек е: здрав, способен на мечтае и спокоен. Липсва ми основна категория-здрав. Може би най-важната. Затова не, не съм щастлива.

# 50
  • Мнения: 576
Не, защото мисля за прекалено много неща , а когато действам много хора започват да критикуват методите ми и тотално ми става гадно,толкова пъти опити нещо да се промени и резултатите са непостоянни

# 51
  • Мнения: 15 237
Не, не съм. Разделена съм с любимия и това ми тежи ужасно.

# 52
  • Мнения: 2 335
От много време насам-не, изобщо.

# 53
  • София
  • Мнения: 44 579
Всъщност ние с мм сме разделени вече трети месец. Цялото лято ни се прецака. Всеки малък проблем ми изглежда огромен. Гледам да се правя на железна, ама не съм.

# 54
  • Мнения: X
Не, не съм. Разделена съм с любимия и това ми тежи ужасно.
Sause, това новата любов, срещната повторно след 30г ли е?
(извинявам се ако звучи твърде лично въпроса)

# 55
  • Мнения: 15 237
Не, не съм. Разделена съм с любимия и това ми тежи ужасно.
Sause, това новата любов, срещната повторно след 30г ли е?
(извинявам се ако звучи твърде лично въпроса)
Да. Не е нова тридесет годишна е.

# 56
  • Мнения: 1 536
Не съм щастлива , но съм благодарна за всичко което имам и вярвам , че в сравнение със други хора и съдби ,съм късметлийка . Видяла съм много трагични съдби

# 57
  • Мнения: 4 789
Ту да, ту не. Мисля, че се дължи на невротичния ми характер. Някакви малки проблеми ми се виждат огромни. Мисля и премислям постоянно какво съм казала, къде съм сгрешила. Изпитвам дистанцираност от хората. Даже уж около близки хора се чувствам чужда. Сама. Давам си сметка, че е мое вътрешно усещане и не знам как да го преодолея. И все ще ми пречи да съм щастлива. А, реално не е като да имам сериозни проблеми. С две думи аз мъча сама себе си, а някой път и хората около мен.

# 58
  • Мнения: 5 708
Ми той всъщност не е ли обесен заради убийството на ратайчето ? Как до последно ,събитията са се развили доста бързо,доколкото знам....

# 59
  • Мнения: X
Убийството е август, обесването февруари. Няма смисъл да отклоняваме темата, просто описанието на Левски като психопат, който от нищо не се депресира и е душевно обогатен дори от убийства, ме накара да коментирам.

Общи условия

Активация на акаунт