Щастливи ли сте? Ама честно.

ВСИЧКО

Имаш младост и хубост.
Цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш –
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?

Имаш любим и нежност.
Цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездният свод
с тънки, звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато тупнеш на земята.
Нямаш любим и нежност.
Какво ти остава?

Имаш талант и воля.
Цялата си една факла.
Нощем безсънно светиш,
търсиш в тъмната пустош
нещо такова, което
никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля.
Какво ти остава?

Имаш дете и радост.
цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчица,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест, война или любов,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост.
Какво ти остава?

Всичко да имаш, нищо да нямаш.
Цялата да си една шепа.
Всичко да даваш, нищо да вземаш.
Да се загърнеш зиморничаво
в самота като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да спомняш,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.

Всичко.
Това ти остава.

Блага Димитрова
(1969, Пирин)

Уф,да минава тази година,че толкова надежди възлагам на новата!А,дано!

Днес осъзнах, че наистина съм щастливка. Някак си, все минавам между капките, и се справям с всичко. Да, винаги на критично разстояние и с напрежение, но в крайна сметка, винаги всичко се подрежда положително, макар и в последния момент..)

казва се късметлийка, а не щастливка При мен също понякога е на късмет, но по-често е на карък - дори вероятността да се случи нещо да е минимална, и на мен точно това обезателно ще ми се случи. Болестите ми са все редки и никой не знае от де са дошли - до такава степен шашкам светилата, че дори не ми вярват,че имам въпросните проблеми

Не, не е късмет. Късмет е, когато е случайно и неочаквано.
Аз много работя и хвърлям много усилия и енергия. А понякога просто “пускам” контрола и нещата пак сами се подреждат. Истината е, че колкото повече имам доверие в себе и не натискам процеса, толкова по-с лекота се случват нещата.
За това и съм щастлива - че го разбирам и все по-леко ми се получава всеки път.

то много ясно, че ще си щастлива щом ти се получават нещата. Но фактът че ти се получават с леко е късмет или съдба или там квото е. На някои хора просто им е писано да им се получава, а на други - ни с труд ни с без труд им се получава щото са се родили без късмет. При мен това което най-силно искам никога не става, не ами става обратното - все трябва да ми се набива канчето. Иначе влагам повече усилия от другите хора. Просто не ми било писано. Писнало ми е ама съм безсилна срещу съдбата. Но съм оптимист и живея с надеждата, че като си платя за греховете (които не са мои, а плащам за предните поколения явно) след това ще ми олекне. Едва ли ще е в този живот, но когато и да е - вярвам, че всичко е за добро.
Не само да спечелиш от лотарията или да се родиш умен и красив е късмет - ако се замислиш ще осъзнаеш, че всичко в живота е късмет или карък по един или друг начин. Късметът са реални случки и факти. А щастието е усещане

Скрег,
Някъде в началото на тази тема ти обясних, че ако нещо не ти се случва или не ти се получава - значи не е твоето.
Това е урока и ключа към “щастието”.
Да гребеш в обратната посока на течението - какъв е смисъла и защо си го причиняваш? Мазохистично е и определено би ме замислило защо се самонаказвам така.
А иначе - пак не си ме разбрала. Не казах, че всичко ми се получава с лекота, а че въпреки вътрешните ми саботажи, все пак се е получавало. И че едва сега, с годините и опита, се научих да се доверявам повече на себе си и да пускам контрола (и егото). За това и по-лесно става вече всичко.
И другата съществена разлика между нас е, че в мига, в който разбрах, че ми е най-важно да съм щастлива (така ще съм здрава и всички край мен също ще са добре) - си наритвам сама задника и действам. Късам, сменям, рестартирам и тн. Не чакам друг да го направи вместо мен или да ми осигури кофморт, че да се размърдам..)

ти мен не ме разбра. Не става дума за нещо или конкретни неща които не ми се получават. Става дума за почти всичко и то неща, които на останалите хора се полагат по дефолт - случват се едва ли не от самосебе си - при мен всяка дреболия е голям проблем. И то не аз го правя проблем - просто се получава от самосебе си - без значение колко усилия полагам всичко да върви нормално.
Излиза, че нищо не е моето, а аз няма как да пусна всички тия неща дето не се получават, защото това е целият живот - това значи, че просто трябва да легна и да умра.
Но човек, на който му се получват повече от нещата по-лесно или по-трудно, но животът си върви гладко в руслото... няма как да го разбере и си мисли, че заслугите са негови. Но не осъзнава, че реално всичко е писано.
Примерно каква е ползата някоя хубавица, на която всички мъже са в краката да обяснява на грозница как не знаела как да си намери мъжи затова не си намирала. Нито едната има заслуги, нито другата вина - просто така е било писано и край.
Всъщност какво имаше предвид с наритваш си задника и действаш. Дай конкретен пример за кое си го нарита и ти се получи?

Там е работата - писано/дадено ни ни е само като първоначални фабрични настройки. И само от теб зависи какво ще надградиш и развиеш.
Колкото до примерите - вече казах, че имам 2 развода, три рестарта, и тн. Хващаш се сам за косите и се издърпваш от кашите, в които си затънал. Не е кой знае каква философия, “д” само да имаш и да вярваш, че заслужаваш и имаш право да си щастлива.

Няма нищо дадено по дифолт, просто има в резултат на усилия и правилно действие.

Сега не знам дали първо си си намирала нов мъж и после си се развеждала или първо си се развеждала и после си търсила нещо ново, но това няма и чак такова значение. Та да те питам ако се беше развела и не беше си намерила нов мъж (без значение дали е защото никой не те иска или ти не искаш никой от тия, които ти се предлагат), а си седеше сама щото не можеш да си намериш нещо, което те устройва... Щеше ли да бъдеш щастлива да си седиш сама?

После - аз изобщо не съм затънала. Не живея в непоносим яд, от който да ми се налага да бягам. Живея си доста удобно всъщност, защото с проблемите които имам и заради тях ми е много трудно, почти невъзможно да си намеря нормална работа, а това, което правя в момента и от което печеля пари от кревата си е рисково, несигурно и реално не мога да разчитам на него да се издържам след развода... сега имам тази възможност - да не работя - защото изхранването на семейството по никакъв начин не зависи от мен и аз имам избор дали и какво да работя. Не ме бият в къщи, мъжът ми не е пияница, наркоман или с други вредни навици, не харчи пари по жени, върши мъжката работа в къщи включително и за моите неща като грижа за колите и т.н. Изобщо не е мързел и като цяло е доста свестен и може да се разчита на него. Да не мислиш, че бих седела ако ми е зле. Аз нямам сериозна и належаща причина да се издърпвам за косите. Но същевременно има проблеми, които ме мъчат в някаква степен и ако намеря нещо по-читаво бих скочила на него. Но развод в никакъв случай не ми е належащ за момента еле па да се разведа с цел да изглеждам по сериозна и надеждна партия за евентуален бъдещ нов мъж, който я се появи я не. Направих проучване на пазара на мъже и съм разочарована от предлаганото - по-добро от моя мъж не намирам на тоя етап и надеждата ми лека полека умира. Така че хептем нямам стимул да се развеждам.
Явно някак си съм успяла да създам впечатление за пасивна жертва, която не смее да си вземе живота в ръце. Но реално сама съм си избрала тоя живот. Много лесно мога да се разведа. И бая пара ще отнеса на всичкото отгоре заради дългогодишния брак. Но парите и имотите няма да ме направят щаслива - няма как да съм щастлива ако съм сама. Еле па сама с 3 тийнеджъра на главата - нито мога сама да се оправя с тях като са при мен, нито ще съм спокойна в периодите, когато ще са при баща си, защото той много зле ги гледа (или по-точно изобщо НЕ го прави)

Добре де , явно сме много различни хората , на мен ми е есктра сама , доста години съм сама и никаква липса не усещам.

На мен пък ми е ужасно сама. Идеята обаче да търся по-добро, докато си вися на изсъхнал клон не ми звучи добре.

Значи ли,че ако се родите в Лондон е същото като в Полски Тръмбеш?

Скрег, никога не съм напускала някого заради друг..)
Последния път, 2,5 г сама (не без гаджета, но катвгорично не исках сериозна връзка). Точно, за да се науча да бъда сама и да си изясня какво точно искам и от какво имам нужда. И чак тогава се предадох и взех решение с кого да свържа живота си.