- Публикувана: 8 септ. 2020, 08:13 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2020, 06:58 ч.
💪"Игри на волята: България" - сезон 2, тема 2 /08.09. - 13.09.2020/
Този новия мъж в Ловците с очилата , да не е Чудомир ? Че изведнъж на съвета го видях с очила и после в хижата. Преди сякаш го нямаше ?!
Това е Милен.
По принцип няма. На скандалите там са ескалирали и са предпочели да не го натискат, за да не изпусне уж без да иска нещо в национален ефир.
Аз не мисля, че той някога ще им прости.
Рано или късно ще проговори.
Хората не избират с какъв нос да се родят или с каква големина на ушите и т. н. и не мога да разбера защо има хора, които се подиграват и други подобни неща на физическите характеристики на другите.
Втората част на коментара ми е по-скоро размишление на това по принцип, а не че някой от тук се е подиграл на някого.
Само че има една подробност - това предаване не е конкурс за красота, така че мисля, че е излишно да се коментира на кого колко му е сплесната главата... Аз бих критикувала точно намесата на естетичната хирургия и по-точно, когато резултатът от тази намеса е отвъд нормалното. А другото - кой колко е висок, какви уши има, нос, глава, тези приказки са безсмислени и груби.
Включвам се по повод коментара, че главата на една от състезателките била сплесната...
Включвам се по повод коментара, че главата на една от състезателките била сплесната...
Значи имаше въпрос към мен, какво не харесвам във въпросната участничка и аз обясних. Това е лично усещане, които не е искал да чува такива отговори, да не задава такива въпроси. Пак ще кажа всичко е субективно. *. Всеки има право да харесва или не харесва определена човешка визия. Тук става дума за лично отношение, а не за опит да се насажда мнение. А относно това дали има груби приказки - ами все пак той и формата не предразполага към друго. Това все пак не е "Стани богат" или "Минута е много". Или може би трябва да лицемерничим? Ако не харесваме някого, да кажем, че го харесваме?
*всичко тръгна оттам, че казах, че за мен в този формат няма красиви жени, и някой взе да ме разпитва за жени една по една, сякаш съм длъжен да представям доказателства, че не са красиви. Аз не ги намирам за красиви - и толкова. Обяснил съм защо. Ако някой ги намира за красиви - хубаво, това си е неговата гледна точка.
П.С. предаването е риалити, в такива предавания се търси секс, за да се грабне интереса на публиката. Ако бе готварско предаване нямаше да коментирам външният вид.
*всичко тръгна оттам, че казах, че за мен в този формат няма красиви жени, и някой взе да ме разпитва за жени една по една, сякаш съм длъжен да представям доказателства, че не са красиви. Аз не ги намирам за красиви - и толкова. Обяснил съм защо. Ако някой ги намира за красиви - хубаво, това си е неговата гледна точка.
П.С. предаването е риалити, в такива предавания се търси секс, за да се грабне интереса на публиката. Ако бе готварско предаване нямаше да коментирам външният вид.
Значи имаше въпрос към мен, какво не харесвам във въпросната участничка и аз обясних. Това е лично усещане, които не е искал да чува такива отговори, да не задава такива въпроси. Пак ще кажа всичко е субективно. *. Всеки има право да харесва или не харесва определена човешка визия. Тук става дума за лично отношение, а не за опит да се насажда мнение. А относно това дали има груби приказки - ами все пак той и формата не предразполага към друго. Това все пак не е "Стани богат" или "Минута е много". Или може би трябва да лицемерничим? Ако не харесваме някого, да кажем, че го харесваме?
*всичко тръгна оттам, че казах, че за мен в този формат няма красиви жени, и някой взе да ме разпитва за жени една по една, сякаш съм длъжен да представям доказателства, че не са красиви. Аз не ги намирам за красиви - и толкова. Обяснил съм защо. Ако някой ги намира за красиви - хубаво, това си е неговата гледна точка.
П.С. предаването е риалити, в такива предавания се търси секс, за да се грабне интереса на публиката. Ако бе готварско предаване нямаше да коментирам външният вид.
*всичко тръгна оттам, че казах, че за мен в този формат няма красиви жени, и някой взе да ме разпитва за жени една по една, сякаш съм длъжен да представям доказателства, че не са красиви. Аз не ги намирам за красиви - и толкова. Обяснил съм защо. Ако някой ги намира за красиви - хубаво, това си е неговата гледна точка.
П.С. предаването е риалити, в такива предавания се търси секс, за да се грабне интереса на публиката. Ако бе готварско предаване нямаше да коментирам външният вид.
Всеки си има лично усещане както казваш, в случая за красота,но ти не каза, че въпросните жени не са ти харесали, а че не искаш да гледаш грозотии, което е много категорично окачествяване и може би затова някои са приели приказките ти за груби, а на мен ми стана интересно какви трябва да са критериите за красота и грозота, защото лично на мен жените в играта не ми се виждат нито извънземни красавици, нито пък грозотии, а най-нормални жени.
Не е ли крайно изказването ти, че по телевизията трябва да се гледат само хора в топ форма?
Интересни подробности:
Скрит текст:
Участници не са знаели, че ще им намалят наградата на 100 000 и са го разбрали едва в хотала. Иначе е имало голяма вероятност част от тях да не отидат. Понеже няма да има смс гласуване, а те от там главно си избиват половината пари и Витомир е решил да ги прецака.
Тази вечер отпада Елена. След нея племето на Жътварите напуска Димитър.
При рибарите си тръгват Дракона и Пилотчето.
След това вкарват в играта Чудомир при Рибари и Борислав при Ловците.
За Вайс и Сюзън участниците са знаели, че са двойка, но не са знаели, че две от участничките са сестри. Може ли да познаете кои?
Тази вечер отпада Елена. След нея племето на Жътварите напуска Димитър.
При рибарите си тръгват Дракона и Пилотчето.
След това вкарват в играта Чудомир при Рибари и Борислав при Ловците.
За Вайс и Сюзън участниците са знаели, че са двойка, но не са знаели, че две от участничките са сестри. Може ли да познаете кои?
Не може да са разбрали, че играят за 100, а не за 200 хиляди, след като са подписали договорите! Това е градска легенда.
А теб сега ще те линчуват! Тия неща се пишат в скрит текст...
А теб сега ще те линчуват! Тия неща се пишат в скрит текст...
Скрит текст:
Като взема предвид изчепеното желание на родители да наричат децата си с чуждоземски имена, трябва сестрите да са Сюзън и Джералдин.
Аз пък не съм съгласна със стратегията на Ваня за пазене на жени.От такова пазене миналата година ми се развали цялото удоволствие от играта,станах свидетел на 7-секунден рекорд,отпаднаха много добри играчи и защо-за да се подкрепяли жените.
На този първи съвет трябваше да са номинирани най-слабите звена.За мен това е Ева.Милен като най-умен трябваше да ги обработи тези двамцата хубавци и да номинират Ваня с мотив-капитанска отговорност или най-силна жена,че да се върне.Тогава щяхме да я видим Ванчето кого щеше да си избере за противник.А то какво стана-има вероятност да оредеят най-много,тя за сливане си мисли.
vesinka.89 Тази информация истинска ли е?
На този първи съвет трябваше да са номинирани най-слабите звена.За мен това е Ева.Милен като най-умен трябваше да ги обработи тези двамцата хубавци и да номинират Ваня с мотив-капитанска отговорност или най-силна жена,че да се върне.Тогава щяхме да я видим Ванчето кого щеше да си избере за противник.А то какво стана-има вероятност да оредеят най-много,тя за сливане си мисли.
vesinka.89 Тази информация истинска ли е?
Да, информацията е от един от участниците.
Между другото знаете ли, че в 1-вия сезон, когато са играли Роберта срещу Илиян за оставане, Илиян я е водил и е щял да победи, но изведнъж е излезнала буря и са прекратили снимките, а на другия ден тя го е била. Та ако още тогава се случило обрат е можело да се променят много неща.
Между другото знаете ли, че в 1-вия сезон, когато са играли Роберта срещу Илиян за оставане, Илиян я е водил и е щял да победи, но изведнъж е излезнала буря и са прекратили снимките, а на другия ден тя го е била. Та ако още тогава се случило обрат е можело да се променят много неща.
Оказва се, че Александър има дар слово. 
Ден първи!
Акостираме на брега, събуваме се и наджвакваме с голи крака по предопределените за това ни места. Реално в този момент никой не знае какво го очаква и с кого ще трябва да се изправи в битка. Напрежението расте във всички ни и атмосферата буквално е повече от нажежена! В този върхов момент се ражда нашето племе с името „Рибари“ и сагата наречена „Игри на Волята“ започва официално.
Първа битка!
Устремно се отправям към понтона и бягам в морето, докъдето ми стигат краката и след това започвам да плувам. Достигам до понтона, развързвам бързо кесийката и се отправям към брега. Плуването наобратно ме измаря главоломно и се задъхвам и оставам предпоследен. В крайна сметка успявам да финиширам и да запазя право за участие в следващата битка. Краката ми яко крампирват и нямам въздух.
Без миг почивка дори, веднага започва втората битка, защото в Игри на Волята решаващият фактор е колко силен е духът ти да продължиш, въпреки трудностите, които те посрещат!
Започва втората битка и усилено се мъча да се справя с това топче и да го закрепя на тази дървена чекийка (не, там няма дупка)! След няколко неуспешни опити за баланс по змейката намирам баланса и успявам да премина и да се класирам в челната тройка за пъзела. Започвам да редя пъзела и след като съм убеден, че съм го наредил точно два пъти правилно, забелязвам, че имам една лиспваща част и започвам отново, но уви! Чувам в далечината гръмкият глас на Иво, последван от този на Димо и битката приключва. Нашият капитан за седмицата ще бъде Ивайло и той ще поведе отбора към победа!
Потегляме към лагера ни с чувалът пълен с благата, които ще ни изхранят за първата ни вечер под открито небе. Пристигаме и какво да видим – един дървен навес с Икейска папрат отгоре и малко огнище, което ще трябва да ни стопли за вечерта! Отваряме чувала да направим разпределение на храната, втурваме се стремглаво за събиране на съчки и се захващаме да градим лагера си!
Даже думите на Иван Дракона – Тука ще е тежко, не достигаха да опишат състоянието ни, но ние сме войни и не се предаваме!
Как прекарахме първата си вечер, как се представихме на първата ни битка и какво се случи, гледайте в следващия епизод на Игри На Волята!
Ден втори - първа териториална битка!
След дълга и доста тежка нощ в която дъжда стабилно ни наваля се събуждаме подгизнали и потегляме изключително мотивирани към арената. Пристигаме и виждаме лицата на участниците от другите племена и се поздравяваме. Разбираме, че играта е многокомпонентна и след обсъждане на стратегията и след разпределяне на ролите сме готови за сражение.
Започваме ударно с плуването на Ивайло и достигаме понтона и въпреки преимуществото ни се забавяме и започваме да изоставаме с един човек. Всеки един от нас се старае да навакса преднината и за съжаление не съумяваме. Ето идва и моя ред и се отправям стремглаво към понтона. След умелото ми „ходене“ в морето, развързвам кесийката и скачам във водата. Достигам на брега и започвам да бягам с пълни сили и скачам с подсечка като Вини Джоунс към моят съплеменник и правя смяна.
Другите племена вече са пред нас и започват да блъскат като расови жребци по стената, а ние получаваме правото да развързваме тарана след завръщането на последния ни съплеменник. Развързваме всичко от раз и се групирваме по двойки, където мъжете сме най-отпред и отзад, а жените са по средата (грешката ни). Започваме да рушим стената и тя не поддава, все едно е от бетон! Озлобяваме се на максимум и успяваме да пробием първата съпротива. Чувам крещящият глас на Димо, който обявява, че в този момент едното племе е преминало през стената. Високият приток на адреналин и болката в ръцете ми ме дърпа само към една цел и то е да разрушим тази блокада. През това време виждаме, че и другото племе успява да премине, но пред очите ми е такава мъгла, че две и две недоскивам.
В крайна сметка с неистови мъки се прокрадваме през бариерата и почваме да копаем стремглаво място за тарана да премине. Всеки се раздава до последно, захваща и дърпа, бута и копае и проклетия кол обаче не иска да поддаде.Сякаш се беше срастнал със земята и нямаше как да го мръднем и един сант! Погледите ни бяха изпълнени и пропити с умора, недоумение и ужасно много гняв. Виждаме как Ловците завършват първи и неприкосновено след тях и Жътварите си заемат второто място и просто капитулирваме. Този ден няма да бъде нашият и съдбата ни отвежда на дивата река!
Ден трети - Първа Номинационна!
Събуждаме се край дивата река сковани от студ и доста развълнувани за днешната битка! Лично аз не успявам да се наспя много добре, понеже няколко млади и потентни майки скакалци насилствено се мъчат да снесат яйцата си в устата ми! Отделно съм често събуждан от воят на чакалите, дивите прасета, които ровят в неприкосновена близост до нас и на скачащите зайчища, трополящи с големите си чепици!
Докато се оправяме да започнем новия ден, правим дивизия на задачите! Оказва се че в бързината, докато е ставала Катя се е подпряла и е съборила нашето леговище! Аз, Ники и Ванката се захващаме да го изградим наново и по здраво, Мая и Катя ще се опитат да хванат рибета с намерената кукичка, а Иво, Мира и Христа ще ходят за нашата вече любима храна, а именно джанките!
Виждаме как се задават зад ъгъла нашите съплеменници, което означава, че ще хапнем малко сурови киселици за душата и ще заредим с енергия точно зеро калории за предстоящата номинационна. Инспектор Ивайло одобрява нашата работа, включва се с някои много ценни съвети, за подобряване на здравината му и го завършваме. Залъгали стомасите, с леко кисел вкус в устата се запътваме към арената!
Пристигаме и виждаме отново познатите лица на другите племена. Те са толкова ведри, доста окрилени от взетите победи и в мен се заформя адски голям хъс за себераздаване и за победа! Виждаме какво ни предстои, обсъждаме си стратегията и започваме. Тръгваме смело, обаче балансът на тези тънки дюшеменца ни се оказва труден и губим време в лутане и търсене на синхрона. Виждаме как Ловците отново ни изпреварват и забързваме темпото! На няколко момента спираме да си починем, понеже тежестта е много голяма за всеки. След това идва ред на жените и понеже те са с една идея по-леки наваксваме пасива и се завръщаме в играта. В този момент ме придърпва адски сухожилието на крака, имам ужасна болка в рамото и вече на последния курс ми изтръпват ръцете
Ловците печелят отново, след тях Жътварите им дишат във врата, а ние изоставаме. Със сетни усилия се добираме до последното парче носим го и правим невиждано досега чудо! Изпреварваме преднината на Жътварите и ликуваме като полудели.
Днес беше нашият ден!
Ден Четвърти – Втора Номинационна
Ставаме отново край нашето вече превръщащо се във втори дом местенце и започва нашия куест за храна. Със самото ставане единственото което чуват ушите ми са вопли и стонове за храна, стомахът ми стърже като на разярен баварец с 300 по Аутобана, а със всяко изправяне ми причернява за поне десет секунди.
Днес ще е по-различен ден, усеща се мирис на промяна във въздуха. Започваме задружно да търсим достатъчно сухо дърво, клечка и прахан, за да палнем поне една искра и да сгреем изстрадалите си телеса, а Ники и Мира отиват да ловят риба. След доста опити, всичките неуспешни, планирваме инвазия на близките места около нас за някакъв вид клъопачка.
Ванката, Ники и Мира потеглят на разузнавателен поход като истински КГБ агенти, аз Христа и Катя продължаваме с огъня, а Мая и Иво се връщат отново да дремуцат за рибета, барем уловим нещо. Времето е доста мрачно и негостоприемно! След известно затишие нашите герои се завръщат омърлушени, клети и целите в слама и нацапани! От Ники се носи зловонна миризма, златната коса на Мира е покрита с всякакви бодили и шушляци, а Дракона диша огън през ушите си. Овце били ловили ти, да видиш! Мисията за храна е провал, а ние завръзваме с един въображаем сезал вече свилите ни се стомаси и се отправяме към арената.
Пристигаме с горда крачка на бойното поле и виждаме, че ловците са с един човек дефицит. Това е невероятен шанс за нас! Правим стратегията за битката и се мятаме с пълна пара да сгънем червените за следобедна закуска!
Ванката и Ники ни дават адска мотивация домъквайки най-тежкия кол и след тях идва редът на мен и Мая. Втурваме се стремглаво към нашата мутирала клечка за зъби, прескачаме всички препятствия, вземаме я и потегляме наобратно. Давай бе Алекс, по-бързо са единствените думи, които чувам в ушите си! Успяваме да предадем щафетата и припадаме на терена.
Идва ред за втори дубъл, потегляме с напускащи ни сили към следващия кол, вадим го и едвам го добутваме до финиша. Последните метри до финиша получавам нитро от джанките и на чиста злоба го издърпвам докрая. След драматичното носене на Катя и Христа, Ники се качва и развява рибарското знаме!
Клетите рибари завършват първи! Ура!
Харесва ми как пише и е добре, когато участник описва събитията от своята гледна точка.
vesinka.89, ако обичаш да не разказваш сезона.
Ден първи!
Акостираме на брега, събуваме се и наджвакваме с голи крака по предопределените за това ни места. Реално в този момент никой не знае какво го очаква и с кого ще трябва да се изправи в битка. Напрежението расте във всички ни и атмосферата буквално е повече от нажежена! В този върхов момент се ражда нашето племе с името „Рибари“ и сагата наречена „Игри на Волята“ започва официално.
Първа битка!
Устремно се отправям към понтона и бягам в морето, докъдето ми стигат краката и след това започвам да плувам. Достигам до понтона, развързвам бързо кесийката и се отправям към брега. Плуването наобратно ме измаря главоломно и се задъхвам и оставам предпоследен. В крайна сметка успявам да финиширам и да запазя право за участие в следващата битка. Краката ми яко крампирват и нямам въздух.
Без миг почивка дори, веднага започва втората битка, защото в Игри на Волята решаващият фактор е колко силен е духът ти да продължиш, въпреки трудностите, които те посрещат!
Започва втората битка и усилено се мъча да се справя с това топче и да го закрепя на тази дървена чекийка (не, там няма дупка)! След няколко неуспешни опити за баланс по змейката намирам баланса и успявам да премина и да се класирам в челната тройка за пъзела. Започвам да редя пъзела и след като съм убеден, че съм го наредил точно два пъти правилно, забелязвам, че имам една лиспваща част и започвам отново, но уви! Чувам в далечината гръмкият глас на Иво, последван от този на Димо и битката приключва. Нашият капитан за седмицата ще бъде Ивайло и той ще поведе отбора към победа!
Потегляме към лагера ни с чувалът пълен с благата, които ще ни изхранят за първата ни вечер под открито небе. Пристигаме и какво да видим – един дървен навес с Икейска папрат отгоре и малко огнище, което ще трябва да ни стопли за вечерта! Отваряме чувала да направим разпределение на храната, втурваме се стремглаво за събиране на съчки и се захващаме да градим лагера си!
Даже думите на Иван Дракона – Тука ще е тежко, не достигаха да опишат състоянието ни, но ние сме войни и не се предаваме!
Как прекарахме първата си вечер, как се представихме на първата ни битка и какво се случи, гледайте в следващия епизод на Игри На Волята!
Ден втори - първа териториална битка!
След дълга и доста тежка нощ в която дъжда стабилно ни наваля се събуждаме подгизнали и потегляме изключително мотивирани към арената. Пристигаме и виждаме лицата на участниците от другите племена и се поздравяваме. Разбираме, че играта е многокомпонентна и след обсъждане на стратегията и след разпределяне на ролите сме готови за сражение.
Започваме ударно с плуването на Ивайло и достигаме понтона и въпреки преимуществото ни се забавяме и започваме да изоставаме с един човек. Всеки един от нас се старае да навакса преднината и за съжаление не съумяваме. Ето идва и моя ред и се отправям стремглаво към понтона. След умелото ми „ходене“ в морето, развързвам кесийката и скачам във водата. Достигам на брега и започвам да бягам с пълни сили и скачам с подсечка като Вини Джоунс към моят съплеменник и правя смяна.
Другите племена вече са пред нас и започват да блъскат като расови жребци по стената, а ние получаваме правото да развързваме тарана след завръщането на последния ни съплеменник. Развързваме всичко от раз и се групирваме по двойки, където мъжете сме най-отпред и отзад, а жените са по средата (грешката ни). Започваме да рушим стената и тя не поддава, все едно е от бетон! Озлобяваме се на максимум и успяваме да пробием първата съпротива. Чувам крещящият глас на Димо, който обявява, че в този момент едното племе е преминало през стената. Високият приток на адреналин и болката в ръцете ми ме дърпа само към една цел и то е да разрушим тази блокада. През това време виждаме, че и другото племе успява да премине, но пред очите ми е такава мъгла, че две и две недоскивам.
В крайна сметка с неистови мъки се прокрадваме през бариерата и почваме да копаем стремглаво място за тарана да премине. Всеки се раздава до последно, захваща и дърпа, бута и копае и проклетия кол обаче не иска да поддаде.Сякаш се беше срастнал със земята и нямаше как да го мръднем и един сант! Погледите ни бяха изпълнени и пропити с умора, недоумение и ужасно много гняв. Виждаме как Ловците завършват първи и неприкосновено след тях и Жътварите си заемат второто място и просто капитулирваме. Този ден няма да бъде нашият и съдбата ни отвежда на дивата река!
Ден трети - Първа Номинационна!
Събуждаме се край дивата река сковани от студ и доста развълнувани за днешната битка! Лично аз не успявам да се наспя много добре, понеже няколко млади и потентни майки скакалци насилствено се мъчат да снесат яйцата си в устата ми! Отделно съм често събуждан от воят на чакалите, дивите прасета, които ровят в неприкосновена близост до нас и на скачащите зайчища, трополящи с големите си чепици!
Докато се оправяме да започнем новия ден, правим дивизия на задачите! Оказва се че в бързината, докато е ставала Катя се е подпряла и е съборила нашето леговище! Аз, Ники и Ванката се захващаме да го изградим наново и по здраво, Мая и Катя ще се опитат да хванат рибета с намерената кукичка, а Иво, Мира и Христа ще ходят за нашата вече любима храна, а именно джанките!
Виждаме как се задават зад ъгъла нашите съплеменници, което означава, че ще хапнем малко сурови киселици за душата и ще заредим с енергия точно зеро калории за предстоящата номинационна. Инспектор Ивайло одобрява нашата работа, включва се с някои много ценни съвети, за подобряване на здравината му и го завършваме. Залъгали стомасите, с леко кисел вкус в устата се запътваме към арената!
Пристигаме и виждаме отново познатите лица на другите племена. Те са толкова ведри, доста окрилени от взетите победи и в мен се заформя адски голям хъс за себераздаване и за победа! Виждаме какво ни предстои, обсъждаме си стратегията и започваме. Тръгваме смело, обаче балансът на тези тънки дюшеменца ни се оказва труден и губим време в лутане и търсене на синхрона. Виждаме как Ловците отново ни изпреварват и забързваме темпото! На няколко момента спираме да си починем, понеже тежестта е много голяма за всеки. След това идва ред на жените и понеже те са с една идея по-леки наваксваме пасива и се завръщаме в играта. В този момент ме придърпва адски сухожилието на крака, имам ужасна болка в рамото и вече на последния курс ми изтръпват ръцете
Ловците печелят отново, след тях Жътварите им дишат във врата, а ние изоставаме. Със сетни усилия се добираме до последното парче носим го и правим невиждано досега чудо! Изпреварваме преднината на Жътварите и ликуваме като полудели.
Днес беше нашият ден!
Ден Четвърти – Втора Номинационна
Ставаме отново край нашето вече превръщащо се във втори дом местенце и започва нашия куест за храна. Със самото ставане единственото което чуват ушите ми са вопли и стонове за храна, стомахът ми стърже като на разярен баварец с 300 по Аутобана, а със всяко изправяне ми причернява за поне десет секунди.
Днес ще е по-различен ден, усеща се мирис на промяна във въздуха. Започваме задружно да търсим достатъчно сухо дърво, клечка и прахан, за да палнем поне една искра и да сгреем изстрадалите си телеса, а Ники и Мира отиват да ловят риба. След доста опити, всичките неуспешни, планирваме инвазия на близките места около нас за някакъв вид клъопачка.
Ванката, Ники и Мира потеглят на разузнавателен поход като истински КГБ агенти, аз Христа и Катя продължаваме с огъня, а Мая и Иво се връщат отново да дремуцат за рибета, барем уловим нещо. Времето е доста мрачно и негостоприемно! След известно затишие нашите герои се завръщат омърлушени, клети и целите в слама и нацапани! От Ники се носи зловонна миризма, златната коса на Мира е покрита с всякакви бодили и шушляци, а Дракона диша огън през ушите си. Овце били ловили ти, да видиш! Мисията за храна е провал, а ние завръзваме с един въображаем сезал вече свилите ни се стомаси и се отправяме към арената.
Пристигаме с горда крачка на бойното поле и виждаме, че ловците са с един човек дефицит. Това е невероятен шанс за нас! Правим стратегията за битката и се мятаме с пълна пара да сгънем червените за следобедна закуска!
Ванката и Ники ни дават адска мотивация домъквайки най-тежкия кол и след тях идва редът на мен и Мая. Втурваме се стремглаво към нашата мутирала клечка за зъби, прескачаме всички препятствия, вземаме я и потегляме наобратно. Давай бе Алекс, по-бързо са единствените думи, които чувам в ушите си! Успяваме да предадем щафетата и припадаме на терена.
Идва ред за втори дубъл, потегляме с напускащи ни сили към следващия кол, вадим го и едвам го добутваме до финиша. Последните метри до финиша получавам нитро от джанките и на чиста злоба го издърпвам докрая. След драматичното носене на Катя и Христа, Ники се качва и развява рибарското знаме!
Клетите рибари завършват първи! Ура!
Харесва ми как пише и е добре, когато участник описва събитията от своята гледна точка.
vesinka.89, ако обичаш да не разказваш сезона.
