Пробвала съм по всякъв начин като й показвам, че мога и сама , като съм и казвала в прав текст че живота си е мои, но сякаш говоря на стената . Просто незнам вече съм много объркана
- Публикувана: 12 септ. 2020, 10:50 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2020, 11:00 ч.
Майка ми не иска да си тръгне
Спираш да говориш. Спираш да се обясняваш. Просто действаш и обяснения не даваш. Не говоря празни приказки. От личен опит говоря. Друго не помага.
Аз пък не схващам от какъв зор може да се заселиш в две стаи , да се набуташ с децата си в една,нали на училище ще тръгнат ,бюро ,масичка нещо да пишат,условия да се чувстват добре.
Бяхме в портални две и стоеше една свободна ,но други помещения имахме, тези за сън само .Със свекъри ,но те отделно обособено, банята при тях , та съм роптала като се заключат и аз с легена и чайника...И се разбрахме да си заключват стаята само, входът до банята да е свободен.Щот така не става.Като не дава мама сина и да се отдели ,условия тряБват за децата поне ,ако не за него и мен ,че се пришивам.
Ако има условия ,няма лошо да са заедно хората, да се разбират и да си помагат, като не е така- всеки у тях.Можете и там да я посещавате ...
Бяхме в портални две и стоеше една свободна ,но други помещения имахме, тези за сън само .Със свекъри ,но те отделно обособено, банята при тях , та съм роптала като се заключат и аз с легена и чайника...И се разбрахме да си заключват стаята само, входът до банята да е свободен.Щот така не става.Като не дава мама сина и да се отдели ,условия тряБват за децата поне ,ако не за него и мен ,че се пришивам.
Ако има условия ,няма лошо да са заедно хората, да се разбират и да си помагат, като не е така- всеки у тях.Можете и там да я посещавате ...
Не разбрах колко големи са децата, но защо спите всички на куп, ми е много интересно?
Най- нормалното нещо е да ги преместите в другата стая и така да си решите въпроса с липсата на място за спане на майка ти.
Вместо това, вие се тикате като сърдели, че и спите на дивана!?
Защо си мисля, че още нещо има в отношенията ви- в миналото, че и сега, за да не сте направили най- простичкото и елементарното?
Най- нормалното нещо е да ги преместите в другата стая и така да си решите въпроса с липсата на място за спане на майка ти.
Вместо това, вие се тикате като сърдели, че и спите на дивана!?
Защо си мисля, че още нещо има в отношенията ви- в миналото, че и сега, за да не сте направили най- простичкото и елементарното?
Възхитена съм от съветите, които ти дават странични хора. С възрастен, и то родител, с подобен подход далеч няма да стигнеш.
Със сигурност има причини за поведението ѝ, голяма част от информацията я спестяваш
П.п. Помисли добре, преди да действаш. Важно е едно - искаш ли да си запазиш отношенията или не. Оттам тръгни.
Със сигурност има причини за поведението ѝ, голяма част от информацията я спестяваш
П.п. Помисли добре, преди да действаш. Важно е едно - искаш ли да си запазиш отношенията или не. Оттам тръгни.
Проблема е там че тя пред мен се прави че уж и е неудобно да седи у дома, уж разбира но само пред мен аз виждам истината и виждам че тя се възползва от доброта ми . За това търся и съвет които да е компромисно решение
Не разбрах колко големи са децата, но защо спите всички на куп, ми е много интересно?
Най- нормалното нещо е да ги преместите в другата стая и така да си решите въпроса с липсата на място за спане на майка ти.
Вместо това, вие се тикате като сърдели, че и спите на дивана!?
Защо си мисля, че още нещо има в отношенията ви- в миналото, че и сега, за да не сте направили най- простичкото и елементарното?
Най- нормалното нещо е да ги преместите в другата стая и така да си решите въпроса с липсата на място за спане на майка ти.
Вместо това, вие се тикате като сърдели, че и спите на дивана!?
Защо си мисля, че още нещо има в отношенията ви- в миналото, че и сега, за да не сте направили най- простичкото и елементарното?
Ако искаш да си запазиш добрите отношения с майка си и да не я гониш в прав текст, трябва да измислиш някаква причина да я отпратиш. Нещо хем да звучи реалистично, хем да е ефикасно. Че ще правиш детска стая не знам дали ще мине - ама защо, ама баш сега ли, ама тъкмо ще наглеждам децата..
Аз ти предлагам да помислиш над други варианти - баща ти се е обадил, че ще идва; роднини на мъжа ти ще идват заради университет/курс/лечение, което е приложимо към мястото където живеете; колега твой/на мъжа ти иска да наеме стаята под наем за определен период от време докато си намери квартира/се ожени/се разведе и т.н. Не можете да откажете, защото зависите от този човек/тези хора и се опасявате да не ви създадат проблеми, а мама е ваш човек и толкова добре ви разбира и ще ви влезе в положение и дори няма да се разсърди.
Знаете си много добре майката, измислете вариант, който най-много би я подразнил, с цел да си тръгне.
Аз ти предлагам да помислиш над други варианти - баща ти се е обадил, че ще идва; роднини на мъжа ти ще идват заради университет/курс/лечение, което е приложимо към мястото където живеете; колега твой/на мъжа ти иска да наеме стаята под наем за определен период от време докато си намери квартира/се ожени/се разведе и т.н. Не можете да откажете, защото зависите от този човек/тези хора и се опасявате да не ви създадат проблеми, а мама е ваш човек и толкова добре ви разбира и ще ви влезе в положение и дори няма да се разсърди.
Знаете си много добре майката, измислете вариант, който най-много би я подразнил, с цел да си тръгне.
Ако искаш да си запазиш добрите отношения с майка си и да не я гониш в прав текст, трябва да измислиш някаква причина да я отпратиш. Нещо хем да звучи реалистично, хем да е ефикасно. Че ще правиш детска стая не знам дали ще мине - ама защо, ама баш сега ли, ама тъкмо ще наглеждам децата..
Аз ти предлагам да помислиш над други варианти - баща ти се е обадил, че ще идва; роднини на мъжа ти ще идват заради университет/курс/лечение, което е приложимо към мястото където живеете; колега твой/на мъжа ти иска да наеме стаята под наем за определен период от време докато си намери квартира/се ожени/се разведе и т.н. Не можете да откажете, защото зависите от този човек/тези хора и се опасявате да не ви създадат проблеми, а мама е ваш човек и толкова добре ви разбира и ще ви влезе в положение и дори няма да се разсърди.
Знаете си много добре майката, измислете вариант, който най-много би я подразнил, с цел да си тръгне.
Аз ти предлагам да помислиш над други варианти - баща ти се е обадил, че ще идва; роднини на мъжа ти ще идват заради университет/курс/лечение, което е приложимо към мястото където живеете; колега твой/на мъжа ти иска да наеме стаята под наем за определен период от време докато си намери квартира/се ожени/се разведе и т.н. Не можете да откажете, защото зависите от този човек/тези хора и се опасявате да не ви създадат проблеми, а мама е ваш човек и толкова добре ви разбира и ще ви влезе в положение и дори няма да се разсърди.
Знаете си много добре майката, измислете вариант, който най-много би я подразнил, с цел да си тръгне.
Авторке, добре е да запомниш две неща:
1. Ти НЕ носиш отговорност за причините за поведението на майка ти. Това е изцяло нейн проблем и всеки опит да се вмени на теб отговорност за него е жалка манипулация.
2. Голям човек си и би трябвало да си наясно, че решение тип "и вълкът сит, и агнето цяло" няма. Това не значи да скъсаш отношения с майка ти. Значи да ги охладиш. Една здравословна дистанция добре ще ви дойде и на двете. Информираш я, че двете ти деца имат нужда от отделна стая, съобщаваш краен срок (примерно след месец, два, колкото там решите) и не даваш обяснения. Не питаш, не молиш, не обясняваш. Действаш.
1. Ти НЕ носиш отговорност за причините за поведението на майка ти. Това е изцяло нейн проблем и всеки опит да се вмени на теб отговорност за него е жалка манипулация.
2. Голям човек си и би трябвало да си наясно, че решение тип "и вълкът сит, и агнето цяло" няма. Това не значи да скъсаш отношения с майка ти. Значи да ги охладиш. Една здравословна дистанция добре ще ви дойде и на двете. Информираш я, че двете ти деца имат нужда от отделна стая, съобщаваш краен срок (примерно след месец, два, колкото там решите) и не даваш обяснения. Не питаш, не молиш, не обясняваш. Действаш.
Няма компромисно решение. Можеш да ѝ съчувстваш за травмата, която е преживяла със загубата на дете, но не си длъжна да си изкупителна жертва на нейните страхове, да изпитваш чувство на вина. Тя се е превърнала в енергиен вампир.
Ако не искаш да си разбиеш семейството, сложи възможно най-скоро бариера. Тя може и да не ти желае лошото, но подсъзнателно действа точно разрушително и паразитно.
Казваш ѝ, че я разбираш и обичаш, но е време да те остави да имаш свой живот. И да си ходи. Ще ѝ помагаш и от разстояние. И не поддавай на емоционални шантажи "аз всичко давам за теб", "болна съм", започва се ролята на вечната жертва. Това е само параван, бъди категорична и твърда, иначе тя ще продължи да ви руши семейството.
А мъжът ти е мноооого търпелив. Аз досега да съм я натирила, че и тебе покрай нея щом позволяваш семейството ти да се тъпче в 1 стая, а маминка да се шири в другата. Че и не работи, увиснала ви е точно като камък на шията.
Ако не искаш да си разбиеш семейството, сложи възможно най-скоро бариера. Тя може и да не ти желае лошото, но подсъзнателно действа точно разрушително и паразитно.
Казваш ѝ, че я разбираш и обичаш, но е време да те остави да имаш свой живот. И да си ходи. Ще ѝ помагаш и от разстояние. И не поддавай на емоционални шантажи "аз всичко давам за теб", "болна съм", започва се ролята на вечната жертва. Това е само параван, бъди категорична и твърда, иначе тя ще продължи да ви руши семейството.
А мъжът ти е мноооого търпелив. Аз досега да съм я натирила, че и тебе покрай нея щом позволяваш семейството ти да се тъпче в 1 стая, а маминка да се шири в другата. Че и не работи, увиснала ви е точно като камък на шията.
Нелина, майка ти в момента у вас ли е? С повечето си багаж ли е или с една торба дрехи?
Поговори с мъжа си предварително, че сте решили да отделите децата самостоятелно в стая. Наистина е добре да го направите,както са те посъветвали по-горе. Проведи разговор с майка ти, като се постарай да не намесвате миналото, кой колко е страдал и да мерите неща, които не са за мерене. Щом е загубила първото си дете, сигурно е била и е по свой начин може би твърде загрижена и тревожна за теб и иска да е все около теб. Златна клетка споменаваш.
Малко странна ми е ситуацията, която разказа за пристигането ѝ с брат ти (на 12 години) на рождения ѝ ден, съвпаднал с изписването ви от родилното...
Както и да е. Минало. Просто искам да ти кажа, че едно и също нещо може да се каже по различен начин, така че да не обидиш отсрещната страна.
Кажи ѝ, че с мъжа ти искате да си направите самостоятелна спалня, да си се радхождате по гащи като нормално семейство у дома си, а постоянното ѝ присъствие ви кара да се съобразявате И с нея /не ви пречи, а се съобразявате /, освен с децата си. Млади сте, искате си лично пространство. Няма да е проблем понякога да отсяда за нощувка у вас, но я молиш това да става след предварителна уговорка, за да си съгласуваш плановете с мъжа.
Бъди деликатна, но ясно очертай изискванията ВИ.
Поговори с мъжа си предварително, че сте решили да отделите децата самостоятелно в стая. Наистина е добре да го направите,както са те посъветвали по-горе. Проведи разговор с майка ти, като се постарай да не намесвате миналото, кой колко е страдал и да мерите неща, които не са за мерене. Щом е загубила първото си дете, сигурно е била и е по свой начин може би твърде загрижена и тревожна за теб и иска да е все около теб. Златна клетка споменаваш.
Малко странна ми е ситуацията, която разказа за пристигането ѝ с брат ти (на 12 години) на рождения ѝ ден, съвпаднал с изписването ви от родилното...
Както и да е. Минало. Просто искам да ти кажа, че едно и също нещо може да се каже по различен начин, така че да не обидиш отсрещната страна.
Кажи ѝ, че с мъжа ти искате да си направите самостоятелна спалня, да си се радхождате по гащи като нормално семейство у дома си, а постоянното ѝ присъствие ви кара да се съобразявате И с нея /не ви пречи, а се съобразявате
/, освен с децата си. Млади сте, искате си лично пространство. Няма да е проблем понякога да отсяда за нощувка у вас, но я молиш това да става след предварителна уговорка, за да си съгласуваш плановете с мъжа. Бъди деликатна, но ясно очертай изискванията ВИ.
Моята беше така и накрая на 30 най-безцеремонно един ден се изнесох без да казвам къде. Сега на нея й се струпаха други грижи на главата и моето оцеляване не й е приоритет номер 1. Дистанциране, колкото и да е неприятно. Иначе докато е жива няма да се откаже от ролята на "майка-орлица".