Борба с алкохолизма – къде, кога и как?

Да, дала съм го малко по-нагоре: http://aa-bg.dir.bg/_wm/pbasic/?df=186&dflid=3.

Много е трудно, даже бих казал че сигурно ще е невъзможно във вашия случай. Поне докато си стои във това село човека и около него има много със неговия манталитет и разбирания. Няма шанс дистанционно да му повлиявате твърде, при тази негова среда. Не знам какво точно представлява като характер и образование той, от това зависи накъде конкретно да бъде упътен. Новата среда и хора, трябва да му импонират и да са предпочитани пред сегашните такива. Дори и значителното намаляване на кол-вата (не пълното спиране ) би могло да се отчита като успех, и разбира се някаква промяна в неговото мислене (това може би е по-важното).

Няма ли някаква кардинална промяна в живота на човека и има ли доста проблеми,тогава е особено трудно.
Аз не пия,никога не съм пила,дори когато бях млада и здрава,не докосвах алкохол.Мразя го,не знам защо.
Но пък пушех.Сладки са ми цигарите,обожавам ги.
От ученичка пушех,да кажем сериозно съм пушила 4-5 години,като студентка кутия не ми стигаше на ден...На 23 забременях,на секундата щом разбрах,хвърлих почти цяла кутия и не докоснах цигари 6 години...И пак започнах (и бивш пушач няма).Осем години пуших,това лято обаче ми казаха,че имам астма и ги спрях.Направо не можех да дишам,не можех да ходя от задъхване.Не ползвах хапчета или лепенки,крив ми беше светът,не можех и да спя (то от моите болести по принцип не мога да спя),но някак успях.
Аз мисля,че човек има ли мотивация,има ли съвсем осъзнато решение,че трябва да се откаже от нещо,се отказва.Той трябва да го поиска.Близките нищо не могат да направят.На бащата на баба ми са му вземали парите,за да не купува цигари,също не е можел да диша.Взел да събира от земята и да пуши...Та се наложило да му дават пак по някоя цигара,пристъпи е правил,нон стоп с лекарства...

Според мен всичко опира до мозъка на човек.Вътрешно трябва да реши да спре алкохола иначе е изгубен.Изгубих близък човек,който му откриха цироза и въпреки това пиеше  по-малко.Не преживя и една година след като му откриха цирозата.Трябва воля .Нищо повече.Според мен трябва близките да са плътно зад алкохолика,да се борят заедно срещу тази зависимост иначе цирозата не прощава.

Ако той не иска да слуша близките си,в психиатрия ще влезе,но после пак се започва.
Двама мои чичовци починаха от алкохола.Сравнително млади,единият беше около 50.Ми...нямаше отказване.Просеха,молеха,на заем вземаха...
Пускат се по течението,карат по по-лесния (уж) за тях начин,не искат да проявят воля,може би не са доволни от живота си и с пиенето бягат от това,което не харесват...
Наистина само с мотивация и желание от страна на самия алкохолик има шанс за успех.Ако той не иска да се спаси,никой няма да успее да го спаси.

Всичко зависи от болния.За мене алкохоликът е болен човек.Не трябва да го сочат като прокажен.Голяма роля играят близките-деца и съпруга.Не трябва да го изоставят.Да потърсят добър психиатър.

Трудно тема. ММ освен, че има създадения навик по т.1 има и доста лични травми, заради които му е по-лесно да пие. Те тези неща са му само в неговата глава. Говоря му много, обяснявам, давам примери с близки хора. За момента успявам да контролирам ситуацията. Но ние сме непрекъснато заедно. Не знам как може да се справите от дистанция.
За мен алкохолизмът е псио-емоционален проблем. Само и единствено системна работа със специалист (и то при желание на болния) може да бъде успешна.
С АА не съм запозната и не мога да коментирам. Но щом ги има от години, явно и това работи.

Жар_птица ,
и ние сме така.Заедно,правим нещо,което му е интересно...
Купи колело,обича да кара,той е бивш спортист,хубаво му е да се движи.Аз съм голямо кюфте и не мога да карам колело,но нито веднъж не съм го спряла.
Знам как е при теб,трябва да си винаги деликатна,такива хора са много раними,затова и пият.
Ако аз го разстроя нещо несъзнателно,той по няколко пъти звъни,пита ме...
Добре,че не е нужно да отделям нон стоп внимание само и единствено на него,за щастие се чувства доволен и щастлив от нашата връзка и не досажда,имаме си и лично пространство.
Аз имам дете,той иска да живеем заедно когато още малко порасне синът.Успя да свикне с него,но в началото направо го беше страх.Е,и синът вече се очовечи,осмокласник.Когато се харесахме,синът беше на 8 ли,девет...

Здрaвейте, реших и aз дa cе включa по темaтa, тъй кaто имaм кaкво дa cподеля, въпреки че не знaм дaли изобщо моите преживявaния бихa могли дa помогнaт нa aвторкaтa. Зaпочнaх дa пия, мaлко cлед кaто зaвърших гимнaзиятa, първонaчaлно дори вкуcът нa бирaтa не ми хaреcвaше, но към вcичко cе привиквa. Нa 20 вече пиех нaрaвно c мъжете, предимно бирa, но в огромни количеcтвa. Излозaх много по зaведения, c приятели, товa беше нaчин нa живот, един вид cоциaлно пиене, нищо необичaйно. Caмо че нa 22 ми cе cлучихa някои гaдни нещa, попaднaх в кофти cитуaция, от която нямaх cили дa cе измъкнa - нищо кой знaе кaкво, но по някaквa причинa дълго време не можех дa cе измъкнa от кaпaнa, в който caмa cе вкaрaх. Имaх връзкa, c човек, който cе възползвaше от любовтa ми към него, и нямaх cили дa cи тръгнa, въпреки че вcеки ден умирaх вътрешно (нa 21-22 години човек върши тaкивa проcтотии). Cъответно зaпочнaх дa пия, но вече не в компaния, a caмa, и не зa дa ми е веcело, a зa дa не ми е тъжно. Този тъмен период продължи дълго, докaто еднa cутрин cе cъбудих и открих, че cъм повърнaлa в cъня cи и cъм cпaлa върху повръщaното. Тa, може би, товa беше моментa, в който реших, че иcкaм дa cпрa дa пия. Дaли от aлкохолa, или вcедcтвие от другите ми проблеми, бях зaпочнaлa дa получaвaм пaник aтaки и може дa cе кaже, че получих пълен нервен cрив.
Един ден проcто реших дa не пия. Не дa cпрa зaвинaги, a дa не пия caмо един ден. Не би трябвaло дa е толковa трудно, нaли? Caмо че, още cи cпомням този първи ден, и единcтвенaтa миcъл в глaвaтa ми: "Отиди дa cи вземеш еднa бирa от мaгaзинa, caмо еднa, кaкво толковa ще cтaне от еднa бирa". Cтоях cи вкъщи и гледaх чacовникa. Уговоркaтa ми c мен беше дa изкaрa един цял ден без дa пия, a нa другия ден дa cе нaпия кaто прacе. Броях чacовете, легнaх cи рaно, и нa другaтa cутрин зaпочнaх дa пия от cутринтa. И тaкa зaпочнa борбaтa. Поcле cтaнa вcе по-леcно дa изкaрaм един ден без пиене. Caмо че aко можеш дa изкaрaш един ден, можеш и двa. Поcтепенно зaпочнaх дa пия веднъж нa cедмицa, или caмо зa дa притъпя някоя много cилнa пaник aтaкa. Но желaнието зa aлкохол, желaнието ми дa cе нaпия cи оcтaвaше. Веднъж зaпочнех ли, не можех дa cпрa. Борбaтa ми продължи много дълго време - 6-7 години. Имaше и много дълъг период нa aбcтиненция, в който ръцете ми зaпочвaхa дa треперят, когaто бях в cтреcовa cитуaция.  И тaкa до днеc, когaто не cъм пилa вече от две години. Не миcля зa aлкохол, нямaм нуждa дa cе нaпия, но не ходя по зaведения, по пaртитa, cмених изцяло нaчинa cи нa живот, дори държaвaтa, в която живея. Оcвободих cе от вcички хорa, които ме дърпaхa нaзaд, от "пaрти" приятелите, от тези, които не рaзбрaхa, или откaзaхa дa рaзберaт през кaкво минaвaм. Не бяхa и мaлко тези, които нaрочно cе опитвaхa дa ме нaкaрaт отново дa пия, cякaш зa дa ми докaжaт, че не бих моглa дa cъм нещо по-добро, че не бих моглa дa поcтигнa нищо друго. Вcъщноcт не подържaм контaкт c никой от оновa време.
Но cегa връщaйки cе нaзaд, cи дaвaм cметкa, че aко не cе бях откъcнaлa от cредaтa cи, никогa нямaше ca уcпея. Cпрях дa ходя по зaведения, нa меcтa, които cвързaх c пиене, дa cе cрещaм c хорa, които cвързвaх c пиене, и зa които беше нещо нормaлно дa ме виждaт пиянa. Окaзa cе, че когaто cи трезвен т. нaр. ти приятели изглеждaт по cъвcем друг нaчин. Cегa не пия, но кaто че ли cпрях дa cе доверявaм нa хорaтa, винaги очaквaм предaтелcтво. И знaм, че във вcеки един момент могa отново дa зaпочнa дa пия - днеc, утре, cлед годинa, кой знaе. Извинявaйте зa дългия поcт. Не знaм дaли cъм помогнaлa нa някого, но ми беше приятно дa cподеля.

Много болезнена тема за мен. Баща ми си отиде от алкохола преди повече от 20 години. Тогава нямаше голям избор на лечение. Майка го воеше на психиатър и за известно време имаше подобрение, но като липсва мотивация, кел файда.
В предишната тема иамше доста информация, може да е полезна за някой.

Цироза не се хваща само от алкохол.

Но алкохолът води до цироза в почти всички случаи, а темата е за борбата с него.
Добрата новина е, че изход има, но той изисква усилия, активно участие на болния и безкомпромисна честност.
А обикновено той има емоционални проблеми, свързани с нереална самооценка (най-често ниска), липса на увереност в собствените възможности - най-малкото поради множеството провали да откаже пиенето, недоверие и трудност в изграждането на зрели взаимоотношения със себе си и света. Склонен е да преувеличава, преиначава, чувства се виновен заради поведението си, обичайната му реакция е на отричане/противопоставяне, тъй като е различен, самотен и не си дава сметка колко много хора всъщност вървят по неговия път.
Алкохолизмът на първо място е болест на духа.
Затова се очаква интензивна работа с емоциите и мирогледа му, която самият той трябва да свърши и ако се разчита само на външната помощ (лекари, лекарства, психолози, АА), каузата почти сигурно е загубена.

Да,моят приятел е много критичен към себе си.Толкова е добър и хубав,а в собствените си очи се вижда по съвсем друг начин.
Години наред говорим,че ако той сам не се обича и приема,няма как да го обича и приема никой.Трябва да се научи да е добър към себе си.
Той буквално е избягвал хората,стоял си е сам с шишето.
Ние първо случайно се заприказвахме,взе да идва често,не знам как ме хареса,но просто говореше с мен.
Казва,че съм добър човек,това го привлякло,аз също много го харесах и за мен е силно различен от натегачите за секс,манипулаторите,използвачите.. .
Намерихме общи интереси,по повечето философски въпроси имаме еднакеднакво мнение...някак се получи,безкрайно ни е хубаво заедно,моля се да не посяга към алкохола.Ще ми е безкрайно трудно ако пак започне.
Един от малкото истински чисти хора,които познавам е,искам цял живот да сме заедно.

Ако има желание, би могъл да помисли върху това откъде точно идва прекалената самокритичност .
Защото на повърхността може да го наричаме "самокритичност" или "перфекционизъм", но зад това да стои стара травма от отхвърляне например, заради която някога сме се самоубедили,  че не сме достатъчно стойностни, не притежаваме ценни качества, не заслужаваме да бъдем обичани и т.н. В последствие сме създали редица доказателства в подкрепа на това убеждение, като сме добавили алкохолизма като още една причина да не се харесваме/приемаме.
Друга възможност е някой някога да не е реагирал спрямо собствените ни очаквания (което в реалността е съвсем нормално), но за алкохолика е драматично неприемливо: той почти винаги има ясна представа как точно трябва да се случват нещата и всяко минимално отклонение предизвиква дълбоко разочарование, гняв, страх и т.н., придружени от чувство за вина/самообвинения. Маскираме тези емоции с етикета "самокритичност", за да покажем превъзходство над хората, които не са реагирали по "правилния" (според нас) начин.
Прекалената самокритичност понякога е и удобно (несъзнавано) извинение за пасивност: няма да направя нещо, защото няма да е достатъчно добро според разбиранията ми .
С това не се опитвам да му правя психологически профил, разбира се , Вие познавате партньора си най-добре, просто давам идея за разговор и от сърце Ви желая успех във взаимоотношенията !

Здравейте!
Мога да препоръчам "Път към свободата" - това е център за зависими от наркотици и алкохол, както и за помощ на техни роднини.
В сайта на БНТ има и тяхно интервю, където разказват за трудния път и за изхода