Вървя аз, като майка си, по пътя на развода. Ако не се разведа сега, по чудо, ще го направя след няколко години. И не защото не обичам ММ, много го обичам, а защото тази връзка има в основата си такова его, с което не мога и не искам да се боря. Изморих се, това е. Спорим за всичко - как да възпитаваме детето си, кой да взима важните решения. За него решаващо е строгото и безкомпромисно възпитание. Когато детето беше малко той си позволи да го удари много силно и аз още помня погледа на дечко, и болката. Беше само веднъж. Когато аз бях малка, моят татко ме удари само веднъж. Помня колко изумена бях и как майка ми реагира бурно и това никога повече не се повтори. Много време след това имах усещането, че детето ми живее в риск, че ако го пусна само с татко му, той ще го нарани. Когато беше малка и ходихме заедно на море, той й се присмиваше, че не е достатъчно смела да влезе надълбокото. Тя не можеше да плува добре и при всяка семейна почивка гледах как баща и дъщеря влизат в морето надълбоко и се забавляват .., докато на мен ми се изправят косите. Сега вече детето е голямо, всички различия в мнението нямат никакво значение. И сега ми е в пъти по лесно да тегля чертата. В мен ли в проблемът или другаде, не знам. Имам само един въпрос, не, дори и въпроси нямам. Само питане за хора в моята ситуация, с които да мога да споделям занапред усещанията си. Дано не съжалявам утре за този post...
- Публикувана: 15 септ. 2020, 23:31 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2020, 13:24 ч.
Съмишленици търся
Удрянето е малтретиране, подигравките са унижение. Мисля, че имаш грешни представи за идеален татко и мъж. Ще ти спестя наказателния кодекс и правата на детето. Не се знае дали и какво е забравила. Всички проблеми и рани от детството се отразяват на даден етап от живота. Твърдиш, че детето е в риск ,а се колебаеш за развод. Мисля, че си слабохорактерна, а детето е повод за оправдание на евентуално, радикално решение.
Насилниците казват, че е чувсто за хумор, за да се изплъзнат като такива. Опитай обратно върху тях със същото "чувство за хумор" да видиш дали ще се смеят или яростно ще нападат.
Много го обичаш, но...Като чуя нещо такова, почвам да се чудя каква е тая любов, какво е туй чудо 
Ако си решила - действай. Ако търсиш потвърждение - не си готова.
Тоз човек да не си мечтае за син, па му се е паднала дъщеря. Моето лично мнение е, че жена не се възпитава с присмех, подигравки и подобно “чувство за хумор”, но е важно детето какво отношение има към баща си. Това би ти помогнало да си валидираш сама решенията и да не се чудиш ще съжаляваш ли, няма ли.
Аз не мога да живея с човек, отговарящ на горното описание, и отношения с борба за надмощие не приемам за себе си, но ти казваш, че го обичаш. Детето ти е голямо, можеш ли да останеш сама - помисли и за това.
Ако си решила - действай. Ако търсиш потвърждение - не си готова. Тоз човек да не си мечтае за син, па му се е паднала дъщеря
. Моето лично мнение е, че жена не се възпитава с присмех, подигравки и подобно “чувство за хумор”, но е важно детето какво отношение има към баща си. Това би ти помогнало да си валидираш сама решенията и да не се чудиш ще съжаляваш ли, няма ли.Аз не мога да живея с човек, отговарящ на горното описание, и отношения с борба за надмощие не приемам за себе си, но ти казваш, че го обичаш. Детето ти е голямо, можеш ли да останеш сама - помисли и за това.
От всичкото Аз, моето Его, мен в първия пост не разбрах детето на колко години е, от какъв пол е и как възприема ситуацията.
Аз разбрах, че за неговото его става дума, не за нейното.
Детето е момиче и се разбира от първия пост - на едно място авторката го е нарекла "тя".
Детето ми е голямо и отношенията им са добри. Винаги съм била буфер в техните отношения, за да ги запазя добри. Имали са дълги периоди, в които не са си говорили, но с времето се сдобряват и продължаваме напред. Детето ми, на тези години, счита татко си за груб и ироничен човек, който обаче я обича. Да, и аз мисля, че момиче не се възпитава по този начин и, наистина, най-големите им търкания са когато детето подходи със същата “ирония » към татко си. Не знам дали иде реч за някакво патриархално възпитание или за нещо друго.
Още веднъж ви благодаря, имах нужда да споделя какво ми се случва, за да се погледна отстрани. Решението за развод отдавна съм го взела и то не заради детето, което скоро ще поеме по своя път, а заради себе си. Ще се радвам, ако някой в моята ситуация ми пише на лични и ще помоля админ да заключи темата.
Още веднъж ви благодаря, имах нужда да споделя какво ми се случва, за да се погледна отстрани. Решението за развод отдавна съм го взела и то не заради детето, което скоро ще поеме по своя път, а заради себе си. Ще се радвам, ако някой в моята ситуация ми пише на лични и ще помоля админ да заключи темата.