Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно ... - 27

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПОЛОВЕТЕ
oт Georgi Blazhev 2018г.

200 000 г. пр.н.е. – в Африка се появяват първите хора.
150 000 г. пр.н.е. – зараждане на словесната комуникация. След 50 000 години мълчание, жените най-после могат да зададат екзистенциалните въпроси, които са ги измъчвали през последните 500 века... „Виждал ли си ми ластика за коса?“, „Какво да си сложа?“, „Този чорап какво прави тук?“, „Защо детето се храни от купата на съблезъба?“, „Ще обелиш ли мандарини, че тъкмо се лакирах?“, „Какъв е този лов на мамути в 10 вечерта, и то в Студентски град?“.
Мъжете нямат друг избор, освен да разработят сложна противоракетна система. „Да“, „Аха“, „Така е“, „Права си“, „Не си дебела, той кантарът така си пуши“, „Разбира се, че ще вземем майка ти за празниците“, „Белите дрехи в единия кош, цветните – в другия, разбрах“ и „Тази Ани е страшна курва, никога не бих се хванал с нея.“
1982 г. – В рамките на един час, 145 890 мъже, намиращи се в различни точки на света, получават инфаркт. Учени от ЦЕРН не намират обяснение за това странно и зловещо явление. В същия ден, в Копенхаген, датският златар Пер Еневолдсен и съпругата му Уини отварят малка бижутерия и я кръщават... ПАНДОРА. Учените от ЦЕРН се плесват по челото и си казват: „Да, бе, много сме тъпи.“ Милиони жени, копнеещи преди това за семейство, уют и приемане на първо класиране в детска градина, вече копнеят за гривна ПАНДОРА. Милиони мъже, имащи преди това по два бъбрека, вече имат по един.
1984 г. – Японецът Шотаро Макисуми подрежда кубчето на Рубик за рекордните 15,07 секунди. Жена му го посреща със следната реплика: „Като си подредиш гардероба за под 1 час, тогава ще ми се хвалиш, дрисльо!“
1990 г. – Инж. Митко Димитров формулира българския Параграф 22: гола жена, която не може да пее, пее по-хубаво от облечена жена, която може да пее. Ражда се първият братовчед на сифилиса, чичото на чесъна и етървата на лютеницата – чалгата. На сцената се качват нови идоли. Това, което прави Фрида Кало за феминизма, Екстра Нина и Жоро Любимеца го правят за хиляди момичета от Лом, Враца и Полски Тръмбеш. Производството на анцузи бележи небивал разцвет. В тоалетните на дискотеки масово се любят индивиди, които не знаят кой български хан побеждава византийците при Върбишкия проход, и в резултат на това се раждат други индивиди, които лайкват собствените си снимки във Фейсбук и предлагат стоки на изплащане в Технополис. Положението не отива на добре. Републиката отчаяно се нуждае от герой.
2010 г. – Гергана Турийска лежи под ябълково дърво, когато върху главата й пада добре узрял ананас. „Господин съдия, за първи път виждам този шпеков салам!“, изкрещява Гери, защото когато върху главата ти падне ананас първоначално не си особено адекватен. После обаче се свестява, усмихва се и прошепва: „Пощенска кутия за приказки“.
В онзи ден, без да съзнава, Гергана Турийска прави повече за отношенията между двата пола, отколкото Гала, доктор Емилова и лубрикантът с вкус на диня, взети зедно. Днес безброй красиви и интелигентни момичета отказват да изрекат репликата: „Мечо, ще ме заведеш ли на Влас?“. Не. Те се изправят гордо пред своите половинки и ги питат: „Уважаеми бозайнико от семейство Мечкови, разпространен главно в двата най-големи планински масива в България – Старопланинския и Рило-Родопския, ще ме заведеш ли на Приказките?“
Да ме прощава Ангел Каралийчев, но през 2018-а, когато някой каже думата „приказки“, другият се сеща за Гери Турийска. Съответно, кажеш ли Гери Турийска, се сещаш за приказки. И за секс. И за това как Ясен Козев ти чупи капачките на шест места. Отплеснах се. Но е толкова хубаво, че един цял фолклорен и повестователен жанр е станал нарицателно за този проект.
Пощенска кутия за приказки е единствената студена бира в нагрятата до червено каса на родния ни шоубизнес. Пощенска кутия за приказки е баничка с истинско сирене. Пощенска кутия за приказки е жена, която разбира от футбол. Яйце, което се бели лесно. Секс, след който ти се пуши. Диня без семки. Гадже, което знае защо ти се сърди. Масло върху току-що изваден от пещта хляб. Абе, велика е тая Пощенска кутия за приказки.
Помня, че написах първия си разказ през 2016-а. Гери взе, че го хареса, и ме помоли за втори. Направи го галантно и изискано, както съответства на такова финно създание.
Цитирам: „Куре, аре напиши нещо.“ Едва не заплаках пред клавиатурата. И до днес пазя това „куре“ дълбоко в сърцето си. Другите хора си имат иконки, детски зъбчета, камъчета от Божи гроб или други символи, които ги държат силни в дни на буря и грохот, а аз си имам това „куре“...
Оттогава ми се случиха две важни неща – написах книга и излъгах най-прекрасната жена да ми каже „да“. Гери беше до мен и в двата случая. Може би не си спомня, но на сватбата ми, между втория фреш от авокадо и третото лате с тиква, тя ме дръпна настрани и ми каза: „Георги, адски ме възбуждаш. В ума ти виждам Шекспир, в пръстите ти – Вазов, в очите ти – Големия бариерен риф, а в ушите ти – косми... Благодаря ти за това, което си написал, и особено за това, което не си написал, защото ти си извратен и не съм сигурна, че искам да знам какво се случва в главата ти. Бъди добър съпруг и не гледай Netflix без жена си.“ По-нататък и аз не помня. Това лате с тиква ни разказа играта.