Чувствам се като стара мома

Ангажиментът с човек от другия пол обикновено има някаква цел, която в масата случаи е семейство и евентуално дете. Това е съществената част на занятието, а не емоциите. Приятни емоции и спомени можеш да получаваш и без да се ангажираш с такъв, защото и без това такива получаваш всеки ден с много и различни хора, тоест това е нещо, което имаш по подразбиране.

Ако си с някой само заради приятните емоции и спомени, по-добре не се ангажирай въобще с него.

Ако с един мъж ,нямаме дете, то този мъж въобще не ми трябва. Ако нямаме дете, не съм жена за един мъж, така да се каже.
За мен това значи губене на време.

Андариел, 25 годишният, току що завършил университет иска да излиза, да пътува, да специализира, нова кола, ипотека, парцали, парфюми, гаджета. Не познавам популярен с жените, завършил току що университет, който да приритва да се жени и да му реват бебета в квартирата под наем или у баба му. Започнал работа веднага след средно по може да се зажени.

Млад мъж предлага бързо брак само ако е абсолютен смотаняк. Видяно, преживяно.

 
Аз, че съм жена се плаша от бързо предлагане на брак.

Да, мъжете харесват доволни и щастливи, но не се напъват да се женят за тях и да имат дете. Авторката е имала такова съжителство. Стигне ли се до съжителство мъжете спират да се напъват за брак.

Най-интересното е, че предбрачното съжителство не намалява риска от развод. Затова съветвам жени, които искат брак и дете с даден мъж да не се съгласяват на съжителство преди да имат дата за гражданското. Да си излизат, да преспиват веднъж седмично у мъжа и дотам.

Е, в живота е така - проба, грешка.
Вие какво искате?
И това важи не само за връзките и междуличностните отношения.
Загубено време с жени не съм имал, без значение  - 1 среща, 3, месец някаква комуникация, кратка връзка, опит за напасване и т.н. С всички съм прекарвал някакво време, и ми е било добре, както и на тях.

Агенте, 1 път и аз да не съм съгласен с теб, или нещо да се разминем в мислене.
Нямам "цел". Харесвам жена, приятна ми е, прекарвам време, общуваме, готино ни е.
Каква цел?
Вече дали, или не нещо ще се получи зависи от: има ли харесване, химия, емоция, темпото ни какво е, нагласата, отношението, ценностната ситема, въобще много неща.

Аз съм за моногамността, съчетаваща първото ти изречение, и от оня ден, коментирайки, че "жена се жени и е в брак, за да прави секс само с мъжа си", както си ти, което е чудесно.

Удебеленото, обаче, е абсолютен "ку****лък, типичен за сегашното поколение 23-32 годишни "принцеси".
Реално тези жени никога не са във връзка, а въртят 3-ма, 4-ма.
Това да са с един, и след като не се е получило, да търсят друг, вече свободни, за тях не е нормално, "ограничава" ги.
А на някои им харесва да са с "ескортно-компаньонско" поведение, приемайки го за нормално.
А други пък и работят, самоиздържат се, не са с мъж, заради "користни" цели, като това им е "перде", "маска", оправдание, затова че видиш ли "работя, ти не си ми нужен, нищо не искам от теб". Феминизмът на 21-ви век.
Оставяме настрана осигуровките, майчинството, стажът, това е ясно.
Знаеш ли кога ще си ми гадже, и ще излизаш с други?
Директно аз ще ти събера куфарчето, колкото и лачено да е.

То тия, на които не ни се е получило детето, да легнем и да мрем! И как се гледа и възпитава дете в семейство, което е съставено от двама души, който просто са си направили сметка, че ги устройва да са един с друг, но не ги свързва любов. Този комфорт не е ли за сметка на децата.

Не знам, не знам... явно гледам на нещата по съвсем друг начин. За мен единственият смисъл в една връзка е да си щастлив с другарчето. Всичко друго е пожелателно. Цели и петилетки постигам в работата и в спорта. Ако трябваше и в любовния живот, да съм луднала. Там нещата ги оставям да се развиват естествено.
Единственото загубено време е когато дадох втори шанс на връзката ми с бившия. В себе си знаех, че сме много различни, но бяхме млади и имаше чувства. Сега съжалявам, но това е положението.

Хората като са влюбени, заживеят заедно, мине-немине година и малко, и вече е ясно дали ще се женят или няма да се женят, а оттам и дали ще раждат или няма да раждат.  За една година стават ясни всички навици, организиране на домакинството и плановете за бъдещето. Една връзка не се ли развие до година, максимум година и половина от живеенето заедно - забрави! За толкова време или се женят и раждат, или се разделят. говоря за хора, поне единият от двойката няма деца.

А преди няколко страници писа, че си срещнала мъж, който така ти допаднал, че си била готова да зарежеш всичко ни да тръгнеш с него.

Преди още няколко заяви, че след 10ина години, когато децата ти отлетят (и вече си минала детрродна възраст), може би ще емигрираш и ще си потърсиш щастието навън като свекъроте на твоите приятелки.

Последно кое ......... е валидно днес🥳?

С мъжа ти имате дете, имате и още едно дете, цели две деца имате заедно, пишеш, че не искаш повече деца и пак обмисляш други мъже.

Ние, старите си те знаем, но авторката луда ще стане от импулсите ти.

Повечето мъже ще се замислят 90 пъти преди да се оженят и да имат деца като четат как ги хвърляш на мъжа ти и си излизаш с приятелки, че и мечтаеш за други мъже.

Семейството може да включва или да НЕ включва дете. Фактори много.

Не разбрах, кое точно не е вярно в това, което казах, а именно, че ако е само за  емоции, спомени, емоционално/духовно/друго израстване и т.н. НЕ е задължително да се ангажираш с човек, още по-малко да напирате да живеете заедно?

Това ми звучи като план за преизпълнение на квотата по млеконадоя.

Ами сигурно критериите на тези две групи жени относно мъжете се различават. Тоест едните имат някакви критерии, а другите са готови да се примирят с доста неща, ако господинът е финансово красив.

ФФ, омъжена съм, държа да съм такава и си налягам парцалите. При мен има доста голяма разлика между така искам и така трябва. В 9 от 10 случаи правя както трябва.
Ако обаче нямах деца, нямаше да съм омъжена и щях да се забавлявам на макс. За мен трети вариант няма или поне е скучен.
Невена, права си. Много съм далеч от идеална. Боря се със себе си и полагам усилия.

Това отговаря напълно, ако си търсиш нещо кежуълно. За тези неща НЕ е задължително да се ангажираш, още по-малко да живеете заедно. Това беше моето твърдение от самото начало.
Дали ще се съберете, не е ясно. Дали ако се съберете, ще се получи, пак не е ясно.

Всеки обаче сам си знае какво търси - ангажимент или нещо кежуълно.
А дали нямаш "цел" - тук само ще се подсмихна и няма да кажа нищо.

Пак е до човека, на тия години ги правих тези неща и не ме кефеха. Липсваше ми точно това, да имам сериозен човек до себе си. Ако я бях срещнал по-рано може би щях да се оженя и на 25-6.

За другото виждам нещата така, задължително поне 2 години връзка, една от която съвместно съжителство. Много неща си проличават с времето, в началото всеки е демо версия на най-доброто от себе си, старае се и е сложил розовите очила. С течение на времето последните падат, а при живеенето заедно просто няма как да не си проличи кой какъв е. Поне няколко скандала, решаването на някакви проблеми и преминаването през някакви трудности, тогава си проличава дали двойката ще мели брашно заедно. Иначе на хубавото всеки знае, но истината е в трудностите, които неминуемо идват все някога.

По принцип отговорният зрял индивид прави така. И, да, ако имаш деца, редно е да се съобразяваш с тях, а това често отнема възможността да правиш каквото искаш, когато искаш. Но щом си решил да станеш родител и искаш да бъдеш добър в това, децата (поне докато достигнат определена възраст) са основен приоритет.