Чувствам се като стара мома

Ясно ми е това.
Факт.
Истериите, обаче, не към ФФ.
Защото той иска и търси съвсем различни неща в живота, и в отношенията мъж-жена.
Детето при мен е "последствие", следствие на любов и узряла вече връзка.

Явно с теб си приличаме.
Кристина не е мой типаж - доста по-голяма от мен, с ремарке сериозно - две деца, брак, куп обструкции.
Това не си го причинявам, бидейки абсолютна волна и свободна птичка, някои му казват "електрон".
Това, че е юристка, не е достатъчно, чак се чудя как е станала, и къде е учила.
Може би в Югозападния, и кой й е дал дипломата.
Напълно е възможно да греша, да е отличен професионалист, а в личните взаимоотношения да й куцат безобразно много неща (друг вариант е да се прави тук на улава, ама ме съмнява), въпреки че е "хванала кьоравото", и е "успяла" по нечии критерии.
За дърляне и лаф е екстра, ама от разстояние, не знам на 4 очи, ще се траем ли.

Желая й успех.
Всичко ми харесва, колко пъти да повтарям, че не преритвам, все едно.

Изцяло става въпрос за поставянето на срокове към мъжете. За другото съм съгласен.

Когато си поставиш срок, но не кажеш нищо за него и после си тръгнеш без обяснение, става весело. Когато имаш такъв и кажеш за него, става още по-весело, особено ако другия не е на същото мнение.
Всеки обаче се натиска да играе на сигурно, нo точни тия започват обикновено с призивите за поемане на риск.

Една поправка в едно от изреченията ти: "Как гледаш е едно, а как процедират някои мъже е съвсем различно." Мен няма нужда да ме вкарваш в този списък, тъй като съм на обратния полюс откъм поведение - винаги съм себе си, постоянен и не играя игрички, нито съм неориентиран в стремежите си.

 Какво разбираш под "върволица връзки"? Не зная след какъв период е общоприето една връзка се счита за сериозна, но съм живял с 4 жени на семейни начала, като най-дългата ми връзка продължи 4 години, друга беше 2,5 години, една за 9 месеца и една за 3 месеца. Това, че не се е стигнало до дете, го отчитам и като плюс, предвид, че приключиха някои връзки в даден момент. Спестил съм си главоболия. Миналата година пък имах връзка с жена за половин година, но всеки си живееше поотделно. Всичките по-кратки връзки и излизания с жени в периоди на взаимно опознаване по кафенета, ресторанти, кина и разходки, без живот на семейни начала, едва ли се вписва в това понятие, но и няма нужда. Като е добре да спомена това, че няколкото такива по-кратки връзки или опити за връзки са били в последните 7 години, когато повечето време бях в чужбина и честите ми пътувания и отсъствия бяха и фактор за прекъсването на взаимоотношенията ни. Затова и не бих посъветвал авторката на темата да се връща в Англия, ако основната ѝ цел там ще е работата и не допуска да срещне мъж там. То и аз така си казвах, като бях на 33 години: "Ще ида навън да поработя малко и да изкарам някой лев, пък след 2-3 години ще се върна в България.". Само дето времето има странния навик да тече три пъти по-бързо, отколкото сме очаквали, и накрая останах там 6 години.

 А колкото до това кога човек "трябва" да се чувства млад... Ами, няма такава зависимост. Всеки се чувства млад или стар според моментната си възраст. Като бяхме на по 14-15 години, учителят ни по физическо възпитание на възраст 25 години на всички ни се струваше вече чичко; само защото беше с около 10 години по-голям от нас. Също е важно и себеусещането на всеки човек. Едни на 30 години се чувстват престарели и закъснели за всичко и сами си задълбочават проблемите, други пък на 50 гребат с пълни шепи от живота. Плюс това, че е много важно и как човек се поддържа с храна и спорт, дали пуши и пипе прекалено, дали води нездравословен живот или обратното и т.н., тъй като всичките тези фактори обуславят и как ще изглеждаме и ще се чувстваме на определена възраст. Има хора, които със запуснатия си начин на живот изглеждат състарени с 1-2 десетилетия спрямо истинската си възраст; също и някои лачени каки на по 45-50, подир които и 25-годишните мъже се заглеждат на улицата.

ФФ, ще взема да разпечатам твоето мнение и да го дам на мъжа ми, за да види какво мислят хората за мен.
Така грам няма да ме ревнува, когато искам да излизам, защото ще знае, че никой ме не ще. Тоест той е единствения балък на тоя свят, което не говори много добре за него.

ФФ, колко да си приличаме с теб като типаж? Може да грешиш за мен.
Някои твои разсъждения за живота съвпадат с моите, но други - не.

Според мен си си много добре. А и някои жени подценяват силата на искреността и осъзнатостта! Рядко има жена, която ще чуеш да каже "Да, сгреших за нещо в миналото, но съм извлякла изводи от грешките си и сега се старая да живеем по-добре като семейство!". И другото адски подценявано нещо е това, че малцина осъзнават значимостта на умението в една връзка двамата да се нагодят един към друг и да са склонни на разумни отстъпки в името на общото щастие! За което само похвала получаваш от мен!

Кристина, извинявай. Но имам един въпрос - софиянка ли си?
Твоите разсъждения за мъжете са много ограничени, сякаш идваш от малките градове, където е характерно малкото количество качествени мъже.
Като те чета, се чудя в една и съща София ли живеем.

Никой не засегна най-старомодния начин, когато роднините те сватосват.Изпитан и работещ.Казваш на мама, леля, съседката, че искаш да се задомиш, стой и гледай каква дейност се развива.😃
Сега пояснявам, че не се шегувам.Доста често научавам от познати, че са се запознали точно така, доста работещ вариант.Предварително е ясно кой какво работи, какво е завършил, женен/а, разведен/а, родители, рода и черните овце се знаят.

ФФ как доста по-голяма от теб Кристина? Тя е на 40, ти не си ли на 35-40. Не ми звучиш като да си на 25. Прави впечатление, че и други потребителки ни мяташ към 50-те и отгоре. Малко е комично предвид, че ти си към 40-годишен. Нещо...

Кристи си е най-добре. Влиза тук – пусне някоя безсмислица за разпускане от битието и после си се кефи. Ич даже не ѝ вярвам вече на написаното. Това тук е някакъв вид терапия от типа на "ако можех какво бих направила, ама все пак не мога и не искам".

Жреб, много готин напоителен, но житейски пост.

Ххаха, Дракарис, кой за какво си мисли.
Визирах, че ти не харесваш Жреб, като типаж, а аз Кристина.
Права си, и е съвсем нормално - за някои неща да имаш обща гледна точка с някой, за други - не толкова. Еднакви хора няма. Важното да има нормалност, колкото и трудно да е вече, и двамата да я привиждат, а вече си се натъманяват, ако им е гот заедно.

Криста, пак се засягаш ми се струва.
Стига, де.
Не се вторачвай в мен (знам, че съм готин, умен и т.н), но можеш да му принтнеш и на Невена, Ема, Базилика, Феникса, Мисито (Горждъс), Пирончо, и др.
Няма да се концентрираме около никоя персона, лафим си и сме приятели.
Но ти си го търсиш и провокираш малко по-така хора. Не знам защо не разбираш.
Но, да, реално ще се огранича вече толкова често да ти пиша, че се изпада в тъпи ситуации.
Ако случайно нещо съм те обидил, не съм целял това.
Ако от нещо си се почувствала засегната, кажи, ще ти кажа вълшебната думичка на всеослушание публично, нямам проблем с това. Съвестта ми е чиста.

Това обяснява много неща.
На колко си години всъщност?

Дракис, в София живея, аз лично не контактувам, но слушам какво говорят хората. И да не ми е добро мнението, но то си е мое.

Виждам тук прогресия надолу.
4 > 2,5 > 0,9 > 0,3

Какви "много неща" обяснява?
 На 40.

Виждаш това, което ти се иска да мислиш. Описал съм периодите, започвайки от най-дългата връзка на семейни начала в общи квартири. Ако трябва да ги подредя според последователността им във времето, тогава изглеждат така: 9 месеца, 3 месеца, 4 години, 2,5 години (после заминах и работих в чужбина в следващите 6 години). И още една връзка 6 месеца миналата година, но без живеене заедно.