Колко важно е работното място

Доста неориентирана е авторката за 32 годишна. Ама пък изглеждала 22 годишна. Не знам има ли изобщо смисъл от съвети в случая.

Явно сте творческа натура,влече ви сцената и артистичният живот,а сте се образовали в друга насока.Кое ви спира да опитате наистина да поработите на круизен кораб или в някой локал.Може би,се притеснявате да не разочаровате вашите родители,които са ви насочили към по стабилна и носеща повече сигурност професия според тях!?Опитайте, поживейте,според увлеченията си,винаги може да се върнете към сегашната си дейност.

На 32 изобщо не е късно за каквато и да е преквалификация. Аз съм на 50 години, в момента уча педагогика, имам колеги на по 40–45 години. И аз съм творческа натура, но няма как да вадя пари с това, което ме интересува, затова ми е само хоби.С диплома по икономика може да се изкара едно СДК за учител по икономически дисциплини, два семестъра са и около 1000–1500 лв. А може и магистратура, ако имаш време, пари и желание.

Препоръчвам на авторката да се хване продавачка някъде и да си намести главата. Само да има кой да я издържа.

Кол центровете така действат на психиката. Не съм чула хубави отзиви от нито един работещ в такива. Хоромелачки.
Потърси си своето място, винаги може да се пробваш любителски в някоя трупа като хоби след работа и да видиш дали е твоето нещо. Предполагам учителстването те влече заради многото свободно време, но аз бих ги сравнила с кол център понякога, зависи на какви деца ще попаднеш. Изобщо, цяла палитра от професии, които нямат много общо помежду си. Но така става, когато родителите натискат за нещо практично, а отвътре те дърпа друго и накрая една объркана душа. Имам такъв пример в обкръжението си, още е объркан, но си прави бавно и упорито това, което е роден да прави.

Тя не е в колцентър.

Външно, ОК. А, ментално? Кой те издържа, докато се чудиш какво ти се работи?

И на мен ми се струва, че те влекат творчески професии. За арт-образование (драма, музика, танци) може и да ти е малко късно, но защо не пробваш изработка на ръчно правени неща? Даже може още сега в свободното си време да го правиш. Освен козметика, грим и фризура, мога да предложа
-шиене и плетиво
-сладкарство, украса на торти
-организиране и декор на събития
-интериорен дизайн - може и в магазин за домашен декор, баня, мебели
-стилист - продавачките в магазин за дрехи са и стилисти
-опаковане на подаръци

Магазин за дрехи отначало звучи абсурдно, но на мен точно в такъв ми се наместиха чакрите и осъзнах, че за мен лично натискът в лустросана фирма, богати клиенти и голям колектив не се компенсира от голямата заплата.

Предната ми работа беше точно в офис топ отворено пространство. Имаше дни, в които едвам се съсредоточавах, чуваха се хора как се смеят от другия край чак. Никакво лично пространство, всеки ти зяпа в мониторите, какво си оставил на бюрото и такива. Постоянно се говори, обикаля, вде някой ще отиде я до кухнята я до тоалетната и се разсейваш. Сегашната ми работа е в стаи за различните екипи. Ние бяхме 4-5 човека макс, в дадвн момент останахме 3, после дойде хоум офисът. Е, тогава пък ми беше леко депресиращо. Едни и същи физиономии по цял ден, нищо че с останалите общувахме нон-стоп. Някак ми липсваше социалното, въпреки всички срещи, в които влизахме и почти пак постоянното говорене, писане по скайп и прочие. Общо взето угодия няма при мен. Но си харесвам офисната работа. Единствено разбрах, че не ми понасят огромните фирми с по 2-3000 човека. Предпочитам макс 150-200. По-уютно ми е някак.
А до авторката - винаги има време за преквалификация. Моят бакалавър няма нищо общо със сегашната ми работа. Магистърът ми е свързан с нея повече и то пак не напълно. Има още много за наваксване и учене. Ако не ти носи удовлетворение това, което работиш сега се ориентирай към друга сфера. Не казвам спокойствие, защото нямам познат, който да казва колко му е спокойно на работа и все има опъване на нерви от време на време. Едни от най-добрите ми приятелки са учителки в начален етап и в детска градина. Харесват си много работата, но често се оплакват как се прибират без глас от викане и опит да накарат човечетата да слушат поне малко. Имам познати актьори, които се чудят как понякога да вържат двата края, но не се отказват от това, защото им е на сърце. Имам познати лекари, които разказват потресаващи разкази от болниците и т.н. Идеята ми е, че няма такова животно перфектна работа, но ако намериш с какво наистина ти се занимава намираш начин да св насочиш там, преглъщаш някои негативи и се наслаждаваш. Прекарва се прекалено много време в работа, че да се тормози човек с нещо, което не му приляга.

Сега не е късно, на 32, да смениш бранша. Така че мисли и действай. По принцип е хубаво човек да действа в една посока, на принципа "камъкът си тежи на мястото". Да си започне с нещо определено,което му се отдава и да надгражда.
Но ако не се чувстваш на мястото си и ако имаш възможност,  пък преквалифицирай се.

Да, определено съм творческа натура. Но не съм точно по рисуването и майсторенето с ръце. Не обичам и да готвя, нито да пипам коси и нокти. Отдават ми се повече танци, актьорство, пеене, писане на текстове, измисляне на сюжети за реклами и видеоклипове. Но това последното е също в офис среда, много ми е скучно и няма свобода. Всичко друго освен музиката, театъра и танците е малко или много компромис заради сигурност и/ли пари. Нещо като хоби ми е диетологията, но си мисля, че ще ме натоварват хората с проблемите си (много си внушавам), също и психологията. Работа с деца може би също. Икономиката толкова я мразя, не можеш да преподаваш нещо, което мразиш. Засега ще пробвам изкуствата само като уроци, дано да си намеря офис работа, която да търпя поне. Аз вече имах такава - качване на продукти в сайт, 3-4 човека в цял апартамент, малка фирма. Много приятна обстановка, но самата работа беше супер скука, никога не свършваха тези неща за качване. Трябва ми нещо по-активно, с повече движение. Но с тази диплома постоянно в ЛинкдИн получавам едни и същи предложения в сферата на аутсорсинга. Повечето обяви са за некреативни позиции. Все ексели и аналитичност търсят. В изкуствата си трябват контакти да пробиеш, дано да намеря.

Учудвам се от предложенията за държавна служба. Аз работя в такава институция, преди това съм работила в банка с клиенти - тук стресът е много по-голям, ама в пъти. Работата е натоварена и отново зависи какво работиш, постоянно си притиснат с изключително кратки крайни срокове и буквално не разбираш кога е дошъл петък. Може би лелките на гишетата да цъкат пасианс по цял ден и да няма стрес, но с това далеч не се изчерпва "държавната служба". Посланието - стрес има навсякъде. Рядко се намират позиции, на които такъв липсва, а ако се намерят - то не очаквай високо заплащане.

Няма пълно щастие! Авторката сама казва, че не се чувства добре сред толкова много хора сега, а преди пък в малката фирма е била добре, ама работата била скука.. Всяка работа има + и -
Аз съм работила в голям екип, но за кратко. Хубавото е, че винаги има хора наоколо и не ти е скучно. На сегашната ми работа съм сама в кабинет, на моменти чак скучно ми става, но предпочитам това, вместо да работя с още куп хора. Тук минуса е самата работа, но както казах харесва ми това, че работя сама (шефовете рядко ми се бъркат), както и заплатата.. Та затова стоя. А колкото до смяна на професията никога не е късно - аз имах колежки в университета на по 40+..

Няма пълно щастие.За 32годишна,авторката ми изглежда твърде неориентирана.Щом я влече сцената,да опита.Напомням само,че затова се казва работа ,а не удоволствие,защото има и негативи.
Освен това 32 годишна жена,която след някоя година ще реши ,че и тиктака биологичня часовник и ще отсъства 1-2 години по майчински,не е най предпочитания кандидат за работа.Пожелавам успех!

Аз не мисля, че авторката е точно неориентирана. По-скоро е искала да се занимава с нещо съвсем друго, непрестижно, но под натиска на родителите си завършва изключително директорски и шикарно звучащото Стопанско управление. И сега се намира в кофти положение, защото иска да прави нещо, а вместо това вдига телефони или кълве фактури.