Без да се влюбиш не стават нещата. Описаното от авторката като вариант 2 обаче няма нищо общо с любовта, както вече написах. Това е поведение на типичното лошо момче, което върти мацките както си иска, и по тази причина някои хлътват здраво точно заради тази тръпка и несигурност. Такава връзка няма как да продължи дълго или да бъде трайна, изхабява се сравнително бързо. Или на жената и идва акъла по някое време заедно с насищането от тръпката, или пък мъжът си намира нова тръпка (официална) и изчезва.
- Публикувана: 25 септ. 2020, 16:15 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2020, 15:51 ч.
Влюбване/стабилност?
Добре, де, авторке. Как си добре лично със себе си? Как живееш с човек, който според теб, влага много повече емоции, чувства и тръпка към теб, а ти не можеш да върнеш същото? Не те ли притеснява това. Мен щеше. Това си е вид измама..
И този човек рано или късно ще го усети. Ако не е вече, де.Дали ще/му пречи или не, не мога да знам. Може пък така да му е удобно.
И този човек рано или късно ще го усети. Ако не е вече, де.Дали ще/му пречи или не, не мога да знам. Може пък така да му е удобно.
Какво бихте предпочели:
1. Здраво семейство без лъжи, без изневери, с добри финанси и възможност за чести пътувания, навик и без силно привличане..
или
2. Тръпка, бурна връзка, много силно привличане, но изневери и несигурност в партньора...
( държа да отбележа, че говори за отношения след 30 годишна възраст, а не за тинейджърски свалки )
Кое е по-важно спокойствието или чувството да си влюбен с пеперуди в стомаха?
1. Здраво семейство без лъжи, без изневери, с добри финанси и възможност за чести пътувания, навик и без силно привличане..
или
2. Тръпка, бурна връзка, много силно привличане, но изневери и несигурност в партньора...
( държа да отбележа, че говори за отношения след 30 годишна възраст, а не за тинейджърски свалки )
Кое е по-важно спокойствието или чувството да си влюбен с пеперуди в стомаха?
То зависи, кой какво влага под думата тръпка.
Но ако на мен не ми трепва за мъж, ще ми е досаден.
Случвало ми се е да се поддам на любовта на мъж, която изпитва към мен. Ами мила съм била, но инициатива да проявя не ми е идвало на ум както и желание.
Така както, когато ми трепваше ..демек пукаше много:)
Но ако на мен не ми трепва за мъж, ще ми е досаден.
Случвало ми се е да се поддам на любовта на мъж, която изпитва към мен. Ами мила съм била, но инициатива да проявя не ми е идвало на ум както и желание.
Така както, когато ми трепваше ..демек пукаше много:)
Скъпа авторке.. Навежда ме само едно чувство, четейки те.. Каквото и да избереш, колкото и да постигнеш, дали в кариерата, дали в любовта, то все няма да е достатъчно. Винаги нещо, някъде там ще те кара да мислиш, че не си направила правилния избор, че е имало по - добро. Какво да правиш - ,,перфекционизъм”. Изгражда имиджа, който желаеш, но колкото повече постигаш, толкова повече все нещо не стига. Защото не е твоето, за пред хората е. Нищо лично, вероятно греша.
Глождещото съмнение, че не изживяваш пълния си потенциал, че можеше да не похарчиш хубави години в сиви отношения, че копнееш за взаимна страст с някой в обсега ти, вкусът на която обаче не се очертава да опиташ...тия неща са си стандартна част от промо пакета на връзките тип 1. Не са даже бонуси. Да не съм черноглед обаче ще кажа, че има и някаква полза от подобно симбиотично съжителство между двама души оставили се на автопилот. Нищо, че мъжете, готови да утешават безутешни, отчаяни съпруги технически се явяват трети лица. Ползата си е полза, нека гледаме по-глобално.
Аз пък не бих разчитала, че мъж, който изглежда стабилен и сигурен действително ще се окаже такъв. Може да звуча малко черногледо, но вече не се доверявам сляпо на мъже. Правила съм и аз компромиси, с надеждата, че отсреща ще има грижа, благодарност, ще се борят да ме спечелят и с времето ще обикна и аз, въпреки че при мен няма ли тръпка в началото, няма и да има. Не, още по-големи разочарования.
От друга страна, какви дълготрайни отношения да имаш с откровен боклук, който не те счита за човек? Толкова ли малко се уважаваш като жена, че въобще допускаш да си във връзка с такъв? Гордост, че все пак се връща накрая при теб? Да, на сърцето си не можеш да заповядваш, но разум трябва да има винаги. Изневерите, освен, че са предателство, носят и рискове за здравето.
От друга страна, какви дълготрайни отношения да имаш с откровен боклук, който не те счита за човек? Толкова ли малко се уважаваш като жена, че въобще допускаш да си във връзка с такъв? Гордост, че все пак се връща накрая при теб? Да, на сърцето си не можеш да заповядваш, но разум трябва да има винаги. Изневерите, освен, че са предателство, носят и рискове за здравето.
Аз съм напълно съгласна с Васко, с едно малко уточнение. Мъжете, готови да утешават отчаяните съпруги, сами се набутват там, където не им е мястото.
Като не искаш да си трето лице, си налягаш парцалите там, където си първо лице. Проблемът идва от това, че там където си първо лице нещо не те кефят визия, килограми, интелект. На другото място пък си третия. Еми за съжаление не може и душата в рая и другото до края.
Към авторката: ако пък тая тръпка ти е толкова силна, вземи я изживей. Живота е кратък, миналия месец почина моя приятелка на 40 г. Тя страдаше, че няма мъж и деца и накрая умря.
Тъпо е да страдаш, по-скоро трябва да изживяваш живота, че е кратък. Лошото момче, като те потормози още малко и ти ще го преживее сама и пак ще избереш доброто момче. Просто трябва да го изживееш, няма друг начин.
Като не искаш да си трето лице, си налягаш парцалите там, където си първо лице. Проблемът идва от това, че там където си първо лице нещо не те кефят визия, килограми, интелект. На другото място пък си третия. Еми за съжаление не може и душата в рая и другото до края.
Към авторката: ако пък тая тръпка ти е толкова силна, вземи я изживей. Живота е кратък, миналия месец почина моя приятелка на 40 г. Тя страдаше, че няма мъж и деца и накрая умря.
Тъпо е да страдаш, по-скоро трябва да изживяваш живота, че е кратък. Лошото момче, като те потормози още малко и ти ще го преживее сама и пак ще избереш доброто момче. Просто трябва да го изживееш, няма друг начин.
Твърде е възможно да идеализирам първата по време връзка, беше една от първите, продължи доста дълго, годините ми бяха 10тина по-малко. Приоритетно не е било семейството, а излизания, развлечения, забавления. Може би неочаквания край също повлия.
Не съм съгласна обаче с твърдения, като прочетените по-горе, че правя нещо едва ли не са хорското одобрение, не за себе си. То май в обществото масово се приема, че когато някой наблегне на образованието си и работи върху личностното си развитие и финансова независимост не е нещо в час.
Прието е май по-скоро да си омъжиш на 24-25г да имаш едно-две деца и да си я с 12 клас, я висше в някой измислен университет, обаче щом имаш две деца и работиш за 700 лева и си със социална надбавка/минимално майчинство си е ОК, ама ако си поучил повече - за хората е!
Не съм съгласна обаче с твърдения, като прочетените по-горе, че правя нещо едва ли не са хорското одобрение, не за себе си. То май в обществото масово се приема, че когато някой наблегне на образованието си и работи върху личностното си развитие и финансова независимост не е нещо в час.
Прието е май по-скоро да си омъжиш на 24-25г да имаш едно-две деца и да си я с 12 клас, я висше в някой измислен университет, обаче щом имаш две деца и работиш за 700 лева и си със социална надбавка/минимално майчинство си е ОК, ама ако си поучил повече - за хората е!
Работата върху личностното развитие включва личен опит във всички сфери на живота. За съжаление образованието не е фактор, обещаващ и определящ за адекватния избор на път и посока в личния живот.
Аз пък смятам, че образованието и възпитанието са в основата на всичко. Включително и в основата на личния живот. Не изцяло и не единствено, но имат огромно значение.
Хора без елементарна финансова култура решават да създадат семейство, купуват жилища, теглят кредити на поразия без да могат проста сметка да си направят, после започват проблемите..
Раждат деца, без да имат елементарни познания в която и да било област и възпитават деца неграмотни, като самите тях.
Сигурно неслучайно западните държави се развиват толкова по-добре от нас и разполагат с толкова добри образователни системи.
Изглежда ми несериозно да се неглижира така образованието и едва ли не да се твърди, че човек се изгражда само с опита. И така да е един образован човек ще допусне много по-малко грешки от друг.. Един възпитан, интелигентен, образован човек би бил много по-адекватен като реакция и отношение не само в работна обстановка, но и в личния си живот.
Прието е май по-скоро да си омъжиш на 24-25г да имаш едно-две деца и да си я с 12 клас, я висше в някой измислен университет, обаче щом имаш две деца и работиш за 700 лева и си със социална надбавка/минимално майчинство си е ОК, ама ако си поучил повече - за хората е!
Това за 24-25 г. е така от гледна точка на биологията.
Вече социалната и икономическата ситуация в България, е отделна тема.
Работата върху личностното развитие включва личен опит във всички сфери на живота. За съжаление образованието не е фактор, обещаващ и определящ за адекватния избор на път и посока в личния живот.
Сонче, с горния ти пост надали спори и ще спори някой.
Образованието и възпитанието, обаче, не ти определят личния живот и как ще се стече.