Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Да изтеглиш родителите си в чужбина?

  • 3 059
  • 56
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Като бях в чужбина и ми дойдоха на гости всякаква носталгия изчезна. Имах чувството, че с тях и на луната ще се чувствам добре и няма да ми липсва родината толкова. Хубава и любима храна и там си намирах, а купешката и в България вече не е същата като от детството. Та се замислих, че много от турците и арабите си изтеглят и родителите, че и баби и дядовци където и да отидат, а ние не го правим. Мисля, че италианците и албанците правят същото.

Та се чудя две неща - дали носталгията при всеки е нещо различно? Дали на някой друг дори роднините му да са при него това няма да му е достатъчно?
Признавам си - на мен и местата ми липсват когато съм далече, но повече заради спомените с определени хора по тези места. А ще ми липсват дори и да отида на 50 км. в България ако роднините не са с мен.

И друго се чудя - по културни ли причини турците си изнасят почти цялата рода? И защо ние предпочитаме да страдаме и да се изтезаваме, а не правим същото? Според мен това помага за адаптацията там, друго си е да имаш свои хора край теб. Вярно, че го има това, че са възрастни, вече са свикнали тук, "къде ще ходят, като и език не знаят на стари години", но пък е пълно с възрастни турци и араби в чужбина, които знаят точно две думи. А има и страни, в които и с няколко думи все ще се разберат при пазаруване (Чехия например). В други държави с много България не виждам проблем да си посещават лекари-българи например, турците в чужбина така провеха. Чудя се възрастните турци и араби по-лесно ли свикват от нашите? Или просто културата им налага едно семейство да е единно навсякъде? Simple Smile

За мен техния начин е по-правилен, защото раздялата, особено за хора със силни връзки като при нас може да е много болезнена. А и все си мисля, че на старите ще им е по-хубаво с децата и внуците. Вярно, приятелите им са в България, но с времето стават по-малко така или иначе.

Последна редакция: пт, 25 сеп 2020, 21:36 от Анонимен

# 1
  • Мнения: 7
Ние сме индивидуалисти. С малки изключения българските общества в чужбина са всеки за себе си, липсва истинска общност.
След 30 години в чужбина като пийнат малко вино и започват да пеят "боят настана".
Трудно адаптивни сме. За много българи езиковата бариера е почти непреодолим проблем и културно свикваме бавно. Какво остава за възрастен човек - да свиква, да се социализира и т.н. Пусни едно виетнамче където и да е и до година ще се омеши с местните.
В чужбина е скъпо. Възрастният човек в повечето случаи ще лежи на младия, което значи разходи за по-голямо жилище, за още един човек, скъпи медицински грижи...

# 2
  • Мнения: X
Хем трудно адаптивни, хем индивидуалисти - лоша комбинация. Аз явно не съм чак такъв индивидуалист. Надцених се да уча в чужбина без нито дори един познат там. Създадох много приятелства, но често ми липсваше нещо... като дойдоха на гости осъзнах, че ми липсва поне един от моята рода.

И моите може да не искат. Единствената ми надежда е с децата да става по-лесна адаптацията. Още нямам свои и не знам дали връзката с тях е също толкова силна като с родител, мога само да предполагам. Ако проходят там може би вече няма да е вече просто един чужд град/държава, а градът, където детето ми е проходило и проговорило за първи път и ще си правим нови, общи спомени.

# 3
  • София
  • Мнения: 17 938
Какво значение има турците, албанците и марсианците какво правят? Ако имаш желание и/или причини, изтегляш родителите си. Това е личен избор.

# 4
  • Мнения: 2 492
И като ги изтеглиш какво? Не разбирам въобще идеята. И какво замеси турци и албанци?

# 5
  • Мнения: X
Идеята е да приемеш новото място по-лесно с подкрепата им. Иначе много ми хареса това определение за носталгията, което дават някои метафизични личности “Закостенялост. Страх от бъдещето, новото и(ли) различното. Идеализиране и хиперболизиране на миналото. Тъга по минало, което реално не е било чак толкова розово. Прехвърляне на сантименти свързани с хора към места и предмети. Страх от промени.”
Така си е, аз осъзнавам, че е глупаво чувство и пак го чувствам. Тя и София не е онази, която оставих преди години и сега и тя ми е чужда.

# 6
  • София
  • Мнения: 6 086
Авторке, вече няколко теми чета, сериозна е кашата в главата. Много неориентирано, хаотично звучите, предполагам, че това е причината и да не се чувствате никъде на място.

# 7
  • Мнения: 467
Опитвам се да разбера какво точно ви смущава. Като живееща в Канада, мога да потвърдя, че който имаше желание спонсорира и доведе родител(и) тук. Някои стоят тук по 6 месеца и после в България. Ами не се чувстват чак толкова добре възрастните. Само една групичка е особено привилигерована-Владеещите езика.
Моите категорично отказаха да се преселват.

# 8
  • Мнения: 8 585
Повечето възрастни хора не желаят да се местят в чужбина.
А ако го направят трудно се адаптират или изобщо не могат и много от тях се връщат.

За турците-имат големи общности,помагат си, поддържат се,Има цели турски квартали.
Изтеглят си родителите,ама могат да ги издържат и да се грижат за тях,на възрастните пък не им липсва компания,защото цялата рода е там...и език не знаят,ама в квартала си говорят на турски...

# 9
  • Varna
  • Мнения: 22 065
Що за нелепи въпроси. Как ще преместиш 70-80 годишни хора на друго място. Само защото на теб ти е носталгично?! Те ще могат ли да се оправят сами докато ти си на работа? За тях не мислиш, ли че може да им липсва средата, храната, дома им, въздуха...
Емиграцията не е за всеки, и лично аз не бих насилвала никой да заминава заедно с мен  защото  ми липсва България и мусаката.

# 10
  • Мнения: X
Щото там храна и въздух няма хахаха. Точно храната едва ли липсва на някой, продукти за мусака има и там.

# 11
  • Мнения: 8 585
Ами на някои възрастни хора и храната им липсва,да.
Особено онази,дето си я приготвят сами със зеленчуците от двора...
Липсва им тяхната среда,общуването-роднини,приятели,съседки...няма да имат с кого да си кажат две думи..
Не могат свободно да се разхождат из града,както тук в България.
Защото не знаят езика и не се чувстват сигурни.

# 12
  • Мнения: X
Има толкова по-хубави места от София, не само в България, но и по света и далеч не говоря за големите градове на запад.

Последна редакция: нд, 27 сеп 2020, 20:31 от Анонимен

# 13
  • Мнения: 882
Първо, ти поставяш своите интереси над техните. На теб ще ти е добре с тях, но на тях в чужда среда - не.
Второ, винаги ще се чувстват като на гости, а не като у дома. С възрастта това чувство става все по-осезаемо и не случайно хората се връщат на стари години по родните места.
Трето, ако не знаят език ще бъдат зависими от децата. А не е за всеки това подчинено положение - да не можеш нищо да направиш без чужда помощ.
Четвърто, няма да се чувстват пълноценни, защото ще живеят в параленно общество. Трудно ще създадат контакти и приятелства.
Пето, не всеки има енергията за ново начало.

# 14
  • Мнения: 2 492
Тресе те голяма неориентираност и егоизъм. Никъде няма да си добре, докато не успееш да живееш в мир със себе си.

Общи условия

Активация на акаунт