Аз-едно голямо НИЩО.

Минавам само да оставя това за попсмоук. Може да ѝ бъде от полза.

https://chitanka.info/text/26986-otrovnite-roditeli

Да, хайде да оправим хронологията на събитията. И аз съм зле с тази житейска математика.

Не са отровни. Наистина са разочаровани, но пак помагат. Какво повече да направят хората?
Да спонсорират трети опит в университета, че дано този път уцелят правилната специалност? Биха били големи ентусиасти според мен, ако го направят.
Да са на линия за помощ за детето и това е.
А какъв ли близък наследи авторката, на който е наследник тя, а не нейните родители, ми е интересно...

Разочарованието е тяхна емоция и трябва те да се справят с нея, а не да карат детето си да се чувства виновно. Ако нон стоп натякват своето разочарование и карат дъщеря си да се чувства виновна и провал, то проблемът не би трябвало да е неин, а техен, защото това са си техните чувства. Вместо да я приемат каквато е и да ѝ дадат възможност да прави избори за живота си, те се опитват да я вкарат в рамките на своите представи, мисия често обречена на провал. Това ги разочарова, но защото не са оправдани техните очаквания. Но, за съжаление, това държание на родителите често коства самочувствието, самоувереността и реалната себеоценка на детето. И то по инерция приема, че не заслужава нищо, освен провал, самосаботира се подсъзнателно, прави неадекватни избори в живота си. Така заслужава отношението на родителите си и оправдава преценката им, че пак ще се провали. Точно като змия, захапала опашката си.

За справка, никога не съм била отличничка, пропуснах една година след училище, защото не се чувствах подготвена и ЗА МЕН нямаше смисъл да ходя по изпити. Следващата година ме приеха специалността, която желаех. За магистратура писах само едно желание, защото не исках друго. Други по-лични неща няма да споделям, но никога не съм чувала някой да ми казва, че се е разочаровал, дори да е било така, или че съм провал и т.н., което да ти го каже родител, е равно на 'той не ме обича'. А съпровождащото чувство на вина у детето, че е причинило разочарованието на родителя си, е пагубно.
След този низ от сложни житейски казуси, е време да се откъсне от тяхното мнение и да си прави изборите сама, а после да си носи отговорностите. Защото те може никога да не са доволни, но животът си е неин и тя трябва да си взима решенията. Единствено е добре да пипне малко финансовата зависимост, за да няма опити за манипулации по тази линия.

Простете за чаршафа, не ми се пишеше чак толкова...

Не виждам изобщо равенство между между това да си разочарован и "той не ме обича".
Точно обратното. Може да се разочароваш от някой, който не ти е чужд и имате някаква връзка.

Това май е част от новите модерни вярвания в стил "да ме обича" е еквивалентно на да ме остави да правя каквито безумия ми дойдат на акъла и да се радва на творенията ми.

Холивуд упорито промиват в точно тая посока, и доста добре успяват. Изненадващо е как хората нямат собствена мисъл и критика към глупости.

А колкото до вината, да лошо е да ти насаждат вина. А още по-лошо е, когато някой насажда "насаждане на вина". Щото и тоя елемент го има в манипулацията.
Виждал съм обширни шантажи с години единствено върху базата "ама вие ме карате да се чувствам виновна", "затова ще правите каквото аз кажа, а аз ще правя каквото аз си поискам".

За да изкарва прилични пари самотна майка, някой трябва да е на линия да гледа детето, когато същото е болно и отсъства от ясла/ градина. В нейния случай, докато тя работи върху финансовата си независимост, кои ли ще са тези хора, които ще (трябва да) гледат детето?

Родителите винаги имат очаквания и това е нормално. Още преди бебето да се е родило вече има очаквания към него, младите родители си фантазират някакви неща. Като се роди същото става и така докато родителите са живи.  Мен повече би ме притеснило, ако родители нямат никакви очаквания, защото за мен това би означавало да не им пука какво ще стане с децата им. А какви очаквания има всеки родител вече е личен въпрос.
Със сигурност има някакви неща, които се случват в социален контекст и според базовото ниво, от което тръгва едно дете в семейството. Да, стават сблъсъци между очаквания и реално състояние, но те са неизбежни и кой как ще реагира е пак въпрос на лично виждане и характери.

Но си е така де, младите очакват под "обича ме", да си правят каквото си искат и каквито и да ги надробят, родителите да мълчат и да търпят.

Едно дете си иска гледане, каквито и планове да си прави майка му, колкото и тя да недоволства. Ако родителите помагат активно, то е неизбежно да искат и някакъв контрол. Ако авторката очаква родителите да са синоним на банкомат и безплатна бавачка, със сигурност не е познала.

Миналото е факт. Детето също. Ако родителите помагат, това е техен избор също и не смятам, че трябва да изискват нещо насреща. За контрол пък върху зрял съзнателен човек...
Вече, ако тя не се възползва от даденото ѝ време и "свобода", не си направи сметката и не си планира и подхване нещата, така че да си подреди живота с учене, работа, осигуряване, това е неин проблем и то за в бъдеще.
Според мен, ако има помощ от тях сега, най-добре да си прецени какво би ѝ харесало да учи и да положи всички усилия да го постигне, докато има 'подкрепата' на родителите си. Които, от своя страна, е добре по някакъв начин да разберат, че не е редно да шантажираш детето си с емоционални изнудвания.
Препоръчвам на попсмоук да посещава психоаналитик заедно с майка си.

Ами аз за 4 месеца и заплата 700 лв също толкова спестявах. Фирмата ми поемаше квартирата и храненията.
И никой не твърди, че 1000 са висока като цяло заплата. Висока са за морето, където само квартирата, която не плащаш ти от твоята заплата, тръгва от 10 лв на вечер.
Ти сериозно ли вярваш, че всички в офисите ще бачкат за 1000 лв всеки Божи ден по 12 часа и ще са 'на разположение' в останалите 12, и това в продължение на 4 месеца, ако могат да получават същите пари за по-малко нерви и работа? А пък ако и работят за по-малко пари, съвсем се губи логиката.

Ето, вече прехърнахме мотива за девойка - връзкарка. Знаех си, че не трябваше да го пиша.

родителите помагат, но помощта има две страни, колкото и да е безкористна родителската любов. Помощта е ангажираща, при това постоянна и ако тази помощ се пропилява, то кой родител с акъла си ще продължи да помага до безкрайност? Ние се сърдим на западняците, че били студени, че не помагали, но пропускаме, че те не помагат не само от някакъв егоизъм, а за да са им чисти сметките с младите - отива, вижда внучето, играе си с него и си заминава, а младите да се оправят като възрастни хора. Не може хем да изядаш тортата, хем да очакваш да е нещо срещу нищо. Най-малкото когато родителите помагат, младите, в случая авторката, им дължи зачитане на усилията и всичко, което правят, вместо те да  си живеят живота, а тя в отплата да им мрънка и да се оплаква от тях. Щом тя е на 22, вероятно родителите й са максимум на 50 и ако искат, могат и по купони да ходят. Да се радва, че й помагат, а не са я оставили да се оправя сама - тогава щеше да види зора. Сега мрънка, защото има всичко и не е притисната да се чуди с какво да нахрани детето и да си плати тока. Малко да се стресне и да влезе в час, че на хората като нищо ще им писне и ще я оставят като зряла жена и майка да си сърба попарата. Няма защо да я въвличаш във въртележката за психоаналитика, че и майка си да въвлича. Има си дете - да се стяга и да си го гледа, вече има отговорности на възрастен.

Родителите не са писатели на съдби. Те са възпитатели, а не гледачки за да предсказват съдбата на децата си. Има и далеч по лоши неща. Това, което съдбата ни е отредила няма как да го предотвратим. Преди години това е била съвсем нормална възраст за семейство. Твойте родители не знаят утре какво ще се случи. И проблема не е в младото поколение, проблема е в предишното поколение, което е възпитавало младото поколение. Проблема е че всеки гони пари. Сега тук те питат кой ще те издържа, а не как се чувстваш ти. Чети между редовете. Тук разбиране няма да получиш. Вкъщи също ще ти се натяква, роднините ще те гледат на криво, но не забравяй че ще си имаш едно малко, сладко човече и след години когато те поучука малко живота ще си имаш другарче. Тези работи сяла твърде далечни за теб още, но противоположния вариант на 30, живееща сама, без семейство, дом и деца също е ужасен. Сега вече ще знаеш на какво да наблегнеш при възпитанието на твоето дете, за да не допускаш грешките на родителя да сэсипат живота и на детето.

Родителите са имали дадени очаквания, които не са се сбъднали. Възможно е те да се чувстват като провал, че не са успели да научат детето си на амбициозност, трудолюбие, борбеност и вече да са се отчаяли. Възможно е и това да е някакъв вид тяхна тактика - давай да намиламе на главата, та детето да вземе да се осъзнае малко, че вече има много големи отговорности и не може всичко да зарязва като стане трудно или са високи изискванията. Второто хич не е ок, но ако са отчаяни може да прибягват до такива действия. Всеки родител иска най-доброто за детето си, за да му е спокойно, че не дай си Боже нещо му се случи, това дете преспокойно ще се оправи в живота.
Авторке, сама казваш, че при срещане на трудности се отказваш, а как си мислила да учиш в медицинска специалност или сега с тези ИТ курсове? И двете искат мноооого допълнително време ръчкане, четене, работи се повече от 8ч на ден (аз съм в ИТ сферата точно и first-hand знам за какви часове, нерви и трудности става на въпрос), работи се понякога и безвъзмездно през уикенда, за да успееш с всички задачи и крайни срокове. Ако искаш в такава сфера не става само с часове от 2-3 курса, а постоянно дерзаене и самоусъвършенстване. Не е невъзможно за самотна майка, но е мнооого трудно определено.
И на мен ми е интересно как се оправяш сега с разходите, че и ремонт си успяла да направиш. Дори със сегашното ми майчинство виждам какви разходи ми вървят по бебе, ремонт, домакинство. Добре, че е и заплатата на ММ, за да сме спокойни и да можем да отделяме пари настрана.

Кое ще е другарчето?

Човечето, явно. Ако, обаче, то прилича на майка си на младини ... ще е сложно.

Авторката описа как се чувства и всички разбрахме. Ако нещата са така, както ги описва (аз все още се съмнявам в истинността на историята, но да речем, че е основа за дискусия), родителите й винаги са й помагали, дори когато е забъркала кашите, сега също й помагат, не са я оставили. Тя им се сърди по детски и така ще е цял живот, ако тя самата не реши да поеме ролята на възрастен. Всеки има някакви детски обиди към родителите, чувства се неразбран, недопоощрен, че не отговаря на очакванията им, но в един момент му се налага да порасне, особено когато на свой ред стане родител.      Повечето хора минават през същите чувства, обвинения, недоволство, страхове.  Родителите както са могли - така са я възпитали. По описаното като гледам, няма какво толкова да ги критикуваме тях - не са я оставили на произвола на съдбата, нали, дали са и възможност да се образова. Нейните избори са си нейни избори и трябва да живее с последствията от тях - хубави и неприятни. А може и твърде много да са й дали и сега да й дават, а тя да може да си позволи да се отказва бързо и при най-малката трудност. Но пак авторката е на далавера - има на кого и за какво да мрънка и да се жали от лошите си родители. Защото са й дали и й дават.