Аз-едно голямо НИЩО.

  • 19 189
  • 329
  •   1
Отговори
# 240
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
Скрит текст:
Не знам този разговор как се е завъртял, че да стигне дотук Grinning
но, Танграта, ти деца имаш ли? Защото, когато имаш да плащаш частна ясла/градина (защото детето не е прието в държавна, не за друго) , ипотека/наем, сметки, учебници, храна и нови дрехи/обувки за малките (понеже всичко им е малко) пак ще си говорим как е въпрос на малко здрав разум и колко е лесно да се спестят пари за жилище за няколко години.
Из скандинавско хората повсеместно изчакват с правенето на деца за тогава, когато първо са с добро образование и са натрупали спестявания за няколко години напред, с цел да имат възможност да посрещнат паричните нужди след появата на децата. Всеки си преценява кога би могъл да е най-подходящият момент за правене на деца, според усещанията си дали ще може да се справи след това и с отговорностите покрай тяхното отглеждане.

# 241
  • София
  • Мнения: 4 668
Никога не съм казвал, че е лесно да се спести за жилище за няколко години. Просто дадох пример, човек да иде на гурбет за 2-3 години за да спести за нещо. Казах апартамент, за да е нещо смислено. А не да спестява за кола или нов телефон. Може да не е за цял апартамент, а за някаква начална вноска.
Оттам нататък ми вадиш думите от контекста, опровергаваш нещо, което никога не съм казал, с друг частен случай. Естествено, като имаш деца имаш и повече разходи и се спестява по-трудно.
Много ясно, че вече като имаш деца е малко късно и не е толкова лесно да ходиш по гурбети, нито да спестяваш, нито да сменяш град/работа/квалификация.

# 242
  • София
  • Мнения: 24 838

 Из скандинавско хората повсеместно изчакват с правенето на деца за тогава, когато първо са с добро образование и са натрупали спестявания за няколко години напред, с цел да имат възможност да посрещнат паричните нужди след появата на децата. Всеки си преценява кога би могъл да е най-подходящият момент за правене на деца, според усещанията си дали ще може да се справи след това и с отговорностите покрай тяхното отглеждане.

Прекалените сметки, накрая излизат без кръчмар.
В по- млади години хората са по- издържливи, по- мобилни, по- нахъсани и готови да направят компромиси със стандарта на живот, в името на някаква цел.
Тогава могат по- леко и без чувството на огромна и тежка жертва, да си родят децата, да си останат вкъщи за 2-3 години, вместо да нариват куп пари по частни ясли. Могат да минат без скъпи дрешки и колички, с които да се фукат пред другите на площадката, както и от куп ненужни неща.
Могат да се лишат от дрънкулки, в името на жилището.

Ако си спестил някакви пари за бъдещи деца, те едва ли са толкова много, след като са остатък от едни 10 години  живот, посветен на глезотии и екстри, насочени единствено към теб самия.
От друга страна, като си станал на 40, а детето ти е в градина, и си свършил заделените пари, дали перспективата за увеличаване на доходите е същата, като да си на 30 и детето ти да е в градина?

Не казвам, че едната гледна точка е правилна, а другата грешна.
Винаги има компромиси и не е лесно да се погледне достатъчно реалистично в бъдещето.

# 243
  • София
  • Мнения: 4 668
Да, и 2те крайности водят до трудности.
Едната крайност, да родиш рано, на 20, да учиш ли, да работиш ли, да купуваш жилище ли.
Другата крайност, да раждаш на 40. С клиники, и сложни методи.

Точно това ми беше тезата, човек да е по-умерен, не със разходи за здраве или храна, но със суетни, кич и показност.
Защото повечето разходи те правят по-малко мобилен и гъвкав, и роб на "ден-за-ден" начинът на живот.

# 244
  • София
  • Мнения: 24 838
Аз съм от поколението, което робуваше само на ипотечния заем.
Всичко друго се купуваше, когато си спестим парите.
И когато имаш само една ипотека да изплащаш, не си вързан за работата си и не ти се налага да търпиш унижения на всяка цена.
А, спестяването не е толкова трудно, ако си цениш свободата и възможността да не се навеждаш извън ъгъла, който си си определил като краен вариант.
Разбирам, че за хора, които са се набълбукали с какви ли не кредити и кредитчета, е много трудно да поемат отговорност за деца, съзнавайки че трябва да си ограничат екстрите, че и осъзнавайки изведнъж, колко заробени са всъщност.

# 245
  • Мнения: 1 454
Не знам този разговор как се е завъртял, че да стигне дотук Grinning
но, Танграта, ти деца имаш ли? Защото, когато имаш да плащаш частна ясла/градина (защото детето не е прието в държавна, не за друго) , ипотека/наем, сметки, учебници, храна и нови дрехи/обувки за малките (понеже всичко им е малко) пак ще си говорим как е въпрос на малко здрав разум и колко е лесно да се спестят пари за жилище за няколко години.
Ансолютно си права, ама то големи теории се разтягат тук от мъжете, само и само да не си признаят, че се случва и жената в определен момент да печели повече.И виж ти как изведнъж се налага да станеш домакиня и да посрещнеш милото с прибрани деца , напазарувано и сготвено.Можело и с по-малко, да бе да.Ако мъжлето е с големите доходи, чака уважение и да мирише от вратата на домашна храна, обратното предполага разтягане на локуми.

# 246
  • София
  • Мнения: 24 838
Разбира се, че винаги може и с по- малко, зависи от приоритетите.
И винаги сготвената вкъщи храна е по- евтина от поръчаната отвън.
И разбира се, жената може да взима повече от мъжа- въпрос на избор е.
Някои са съгласни така да е винаги, помпайки си самочувствието на достатъчно стойностна личност.
Други са готови да го правят в даден момент, за да подкрепят човека до себе си и семейството си.
Само че, не си избират мъж, който цял живот да изкарва малко, а пък с претенции за глава на семейството, с всичките екстри, полагащи се на "отрудения съпруг и татко".

# 247
  • София
  • Мнения: 62 595
да, и тези теории най-често се разтягат от мъже, най-често без деца или почти неучастващи в отглеждането. Стандинавците да си чакат колкото искат, но аз ако бях чакала, сигурно сега щях да раждам, вместо да имам деца, които на свой ред могат да се заженят.
Досега съм срещала повече мързеливи мъже, отколкото мързеливи жени. Мъжете могат да си позволят да ги мързи, защото жената няма да си остави децата гладни, че и той ще намаже някоя паница манджа. Мъжете, с които си говорим тук да не се припознават.
Ако някой може да яде обилно и да живее добре, хич не се свива. По-скоро ще посегне към разни скъпи удоволствия, за да компенсира стреса. Иначе аз на такива предлагам да отидат малко в отшелничество - от глад ще им се замотаят главите и ще започнат да халюцинират.

# 248
  • Мнения: 2 375
Стана ми много мъчно за авторката. Много строго съди най-вече себе си, заради получените критики от страна на близките и. Някой ми беше казал, че ако едно дете сгреши е редно да му се скараш. Но ако направи нещо правилно (дори най-малкото) обезателно трябва в пъти повече да го похвалиш. Така ще има стимул да прави повече правилни неща. Май авторката повече е критикувана и от там идва тази низка самооценка. Това няма да помогне в живота.

# 249
  • Мнения: 291
Никога не съм смятала, че оценките в училище са някакъв успех ,те са просто за да ти носят самочувствие и най-вече на родителите. Авторке тук няма да ти съчувстват, защото повечето жени са със самочувствие и много рядко така като теб някой ще сподели неуспехите си в живота, макар, че всички ги имаме в различни аспекти от живота,дали в образование, дали кариера или семейство. Според мен имаш много голямо влияние от родителите си и винаги чакаш одобрението им, и по този начин си правила неща, които не ти харесват и затова си се провалила.За да придобиеш самочувствие трябва да се откъснеш от тяхната подкрепа и да живееш напълно самостоятелно, защото по този начин ще усетиш, че вече си независима от никой и ще осъзнаеш каква си всъщност. Самочувствието идва от теб самата , а не от одобрението на другите, докато ти сама казваш ,че си провал и другите това ще казват, най-унизителното за една жена е да се унижава и обижда сама.Стегни се, надявам се да съм ти дала малко стимул,  а най-големия стимул трябва да е детето ти и не наричай провал - бременността си, това е най-красивото нещо в живота, което може да ти се случи, и не всеки го има този късмет!

# 250
  • Мнения: 12 602
Не съм чела всичко изписано по темата. Това, което ми прави впечатление е, че авторката не вижда къде греши. Много хора се втурнаха да обвиняват родителите й за това, че са изисквали от нея. Аз също съм обвинявала родителите си за това. Сега съм със смесени чувства. От една страна съм се напъвала излишно, от  друга - разбрала съм как стават нещата и че нищо не идва даром, без да положиш усилия за него.
Авторке, бих те посъветвала да си изясниш какво искаш. От това, което си написала не става ясно. Не знам защо ходиш на психолог, с какво смяташ, че ще ти помогне. Много е просто - или искаш някаква, каква да е работа, която не изисква образование и усилия, няма да те натовари, но няма и да ти донесе съществени пари, ще ти стига, колкото да преживяваш. Ако искаш престижна работа, с възможности за развитие - трябва да положиш усилия. Освен това, важно е да разбереш какво те влече и какво ти са удава. Не си струва да се захванеш с нещо, което не разбираш, не усещаш и вършиш без желание и разбиране. Това винаги ще ти тежи. Според мен, замисли се, огледай се, интересувай се и чети. Когато избереш с какво искаш да се занимаваш, се залови без колебания и без да си жалиш труда. Когато си убедена, че си на правият път, на теб самата няма да ти се иска да се откажеш при първата трудност и да загърбиш всичко, постигнато до момента. Използвай докато родителите ти са млади и готови да помагат - това е нещо ценно, разбираме го, когато го загубим. И така ... напред

# 251
  • Мнения: 19
Важното е, че си се осъзнала,разбираш грешките си и това е първата стъпка към промяната.Според мен, след като имаш вече дете, трябва да се отнесеш сериозно. Запиши се да учиш нещо, което е перспективно. Ще ти бъде трудно, но не е невъзможно. Не се предавай !

# 252
  • София
  • Мнения: 20 858
Сега разбирам родителите си - пращали са ме по купища уроци за кандидатстване тук и там, а аз явно нямам воля да натисна педала, когато се наложи. Не съм пропаднала, но можехда постигна доста повече с основата, която имам.
Дъщеря ми поне е още млада, но и тя се мотае в една фирма вече 3 години, уж да учи магистър, уж да обмисля.... мълчи си като я попиташ и не прави нищо.

# 253
  • София
  • Мнения: 24 838
Не всички хора изпитват нужда да покоряват върховете, в чиито подножия ги докарват родителите, осигурявайки им всички условия за щурма.
Много често, по- интелигентните, по- любопитните и с повече разностранни интереси, не са склонни да задълбаят в една посока. Да драпат и покоряват един връх, за да задоволят мераците на родителите, мечтаещи детето им да стане "голям шеф".

# 254
  • София
  • Мнения: 62 595
Повечето родители приемат другите върхове, стига децата им да имат такива.

Общи условия

Активация на акаунт