Публикувана: 25 септ. 2020, 22:09 ч.
Последно мнение: 22 септ. 2024, 15:06 ч.

Аз-едно голямо НИЩО.

19 178
329
1

# 15 25 септ. 2020, 23:03 ч.

Мнения: 1 074

Цитат на: Танграта в пт, 25 сеп 2020, 22:37

Аз никога не бих си помислил да зарежа образование, защото не ми харесва. Учиш там, и това е. Ако ще светът да свърши. Другото е глезотии. Хората в казарма са ходили, на война са ходили. На полето на нивата са работили, докато умрат. Никой не ги е питал, харесва ли им.

Взимането на висше образование не може да се сравни с война... извинете ме... от какъв зор да уча нещо, което не ми доставя дори минимално удоволствие, просто за да го завъша... това ми се вижда леко безсмислено.
Човек трябва да е щастлив с това, което прави. Да следва мечтите си! Сега е моментът за проба-грешка. Да, не всяко нещо е цветя и рози, но по пътя към мечтите има трудности, но каква мотивация ще има човек, които се бори за нещо, просто защото трябва, а не защото иска да бъде примерно ветеринарен лекар, архитект, инженер... пътят към тези професии е гаден, но крайната цел е важна.

# 16 25 септ. 2020, 23:15 ч.

Мнения: 5 302

Не сте нищо, най-вече сте майка.
Завършете образованието си, това е много важно, работете в посока стабилност - емоционална и финансова, като втората много определя първата.
Стегнете се, защото самосъжалението, ниската самооценка и тъпченето на място са отровни и не водят до никъде.
Стимул може да е детето Ви, но основно Вие и личността Ви са мотор да вървите напред и да търпите развитие.
Не винаги всичко става така, както го искаме, но “Всяко зло за добро”.
А че най-хубавото предстои е нещо, в което трябва убедено да вярвате, докато вървите напред и само напред. Застоят води назад и погубва, не го позволявайте.
Късмет и сили Ви желая, от сърце!

# 17 25 септ. 2020, 23:35 ч.

Мнения: 22 867

Ами не се старай да угаждаш на родителите си, като се захващаш с неща, които не ти харесват. Насила хубост не става. На достатъчно години си, за да се замислиш какво искаш от тоя живот. Образование - не че е задължително, но е желателно, ще имаш какво да предложиш на пазара на труда, въпреки че винаги можеш нещо друго да работиш. Дете имаш вече, огромна отговорност е. Че сте се разделили с бащата, случва се. Но помисли, реши и започни нещо да правиш и да го довършваш до край. Разбира се, че не всичко е лесно и приятно в тоя живот. За много неща си трябва борба, буквално, и хич не е леко. Като те видят родителите ти, че опитваш да правиш нещо смислено, да постигаш нещо, и тяхното отношение ще се промени. Няма да им бъдеш разочарование. Познато момиче на твоята възраст живее при баба си, за да и помага. И в бита, и финансово. Родителите и също им помагат, нормални родители няма да оставят детето си само в такъв момент, но са доволни, че тя се е сетила сама и е проявила желание да отиде при баба, за да и бъде в помощ. Това само като пример, не те карам да ходиш при баби и дядовци. Имаш дете, достатъчно е да се грижиш за него, по-нататък да си намериш работа, евентуално и да учиш. Ще имаш помощта на вашите, сигурна съм. Просто се захващай с нещо, твоят живот тече и имаш какво да правиш в него за себе си, детето ти, родителите ти.

# 18 25 септ. 2020, 23:38 ч.

Мнения: 12 472

Майка ми ме отгледа с вечни критики и думите “Иванке, от теб човек няма да стане”..
Горе-долу както го описа и при мен беше, без детето само.
Тежки комплекси, липса на себеоценка, нищо хубаво не мислех, че може да ми се случи и тн. И най-лошото - въобще не го съзнавах, мислех и вярвах, че нито съм хубава, нито умна, че и за нищо не ставах.
Обаче..оказа се, че съм доста амбициозна и добра във всичко, което започвах да работя. С всеки малък успех, изграждах собствената си ценност и увереност.
След години разбрах, че всичко това ми е било дадено именно, за да се надскоча и да бъда това, което съм днес.
А аз съм много повече отколкото някога съм си мечтала дори.
И ти си.
И всеки е това, в което вярва че е.
Погледни се в огледалото и си кажи, че си хубава, умна и че можеш.

# 19 26 септ. 2020, 02:18 ч.

Мнения: 4 518

Време е да се стягаш, даже малко си закъсняла. Докато не прочетох за бременността си казвах "голямото важно", но сега наистина трябва да се вземеш в ръце.
Нищо не е изгубено, имаш шанс да ти се получи, просто ще е малко по-трудно. Аз също бях черната овца, мразех училище, по някои предмети едвам се случваха нещата. Завърших училище, започнах да работя и пропуснах 2 години. После се записах в Софийския уж специалността, която исках. Не ми се получи, пак година почивка. Преквалифицирах се и смених работата, записах се отново в друг университет и изкарах невероятно дългите 4 години редовно без нито една поправка докато работя от 9 до 6. Сега от две години се мъча с дипломната. Но работя много, пречупи се нещо в мен и никой дори не може да си представи, че примерната аз някога съм била друга.
Казвам ти го, защото и ти можеш. И не го прави за родителите ти, направи го за собствено удовлетворение и за детето ти.
Ако бях на твое място бих започнала да работя първо.

# 20 26 септ. 2020, 07:36 ч.

Мнения: 4 732

Аз също бих била разочарована, ако имах такова дете. Родителите ти звучат като да са свестни хора, които искат ти да бъдеш добре, да си самостоятелна и да си стъпиш на краката. Това касае теб и твоя живот, не техния.

До момента нищо от това не се е случило. Неприета в университет, после започнала и го зарязала, междувременно и родила и зарязала и бащата и сега стои на майчински и субсидии от родителите. Е, да плеснат с ръце и да подскочат от радост ли? Аз лично в такава ситуация на тяхно място вероятно не бих ти давала пари. Редно е да пораснеш и да осъзнаеш, че в този свят човек има отговорности и задължения, а те не ти помагат да го направиш. Напротив, неволно насърчават и спонсорират мързела и бездействието ти.

# 21 26 септ. 2020, 07:55 ч.

Мнения: 19

Цитат на: Babri в сб, 26 сеп 2020, 07:36

Ами не, нищо такова, в поста си не съдя родителите си, а изказвам разочарование към мен самата. Не сте прочели внимателно историята, което не е и задължително де, но в университет бях приета още първия път, в поста си никъде не пише, че съм зарязала таткото, явно сами сте го преценили. За всичко друго съм съгласна

# 22 26 септ. 2020, 07:56 ч.

Мнения: 55

Комплексите, насаждани от родителите са нещо ужасно. Израснала съм в семейство, където майка ми постоянно се прехласваше от другите хора- техните деца са най- умни, най- успели, техните къщи са най- уредени и т.н. Един път не съм чула нещо похвално за мен. Хубаво, че имах едно качество, наследено от баща ми- ученолюбие, та независимо, че се омъжих рано и родих две деца, записах висше и завърших, и то редовно. Сега се чудя как успях, с две деца, къща, че и ходех на работа. Беше в ония ужасни години 92-97г. Та хубаво, че завърших и си намерих държавна работа, много ниско ниво. Но устпях да се изкача и направих кариера. Вложих много от себе си, гоня си задачите, не се предавам за нищо. Затова съветът ми, не може да се промени насажданото в миналото от родителите, за съжаление, но бъдещето може сами да си изградим. Постъпи стратегически, развивай се , квалифицирай се и си намери работа. И бъди уверена в себе си, че нищо не може да ти се опре. Всяка малка победа ще ти създава сладката увереност, че можеш и повече.

# 23 26 септ. 2020, 07:59 ч.

Мнения: 19 651

Въобще не разбирам защо ти се карат. В този форум постоянно чета, че мъжът трябва да издържа жена си. Намираш един и проблемът е решен. На 22 си, както казваше баба ми „всички млади са красиви”, та със сигурност и ти, виж там за един добър съпруг и вашите ще са очаровани. Нямам никаква идея след прочитането на всичко дотук във форума защо точно теб те тикат сама да си изкарваш парите.

# 24 26 септ. 2020, 08:07 ч.

Мнения: X

Абсолютно съгласна съм с Бабри.
Темата някакъв майтап ли е?

# 25 26 септ. 2020, 08:11 ч.

Мнения: 4 732

Цитат на: Popsmoke в сб, 26 сеп 2020, 07:55

Цитат на: Babri в сб, 26 сеп 2020, 07:36

Не казвам, че съдиш родителите си, а каква е причината да не си с бащата няма голямо значение. Има значение, че започваш и не довършваш неща, вземаш прибързани решения (като да родиш от човек, с когото нямате бъдеще, докато ти не си финансово стабилна и нямаш образование).

Казвам само, че родителите ти индиректно подкрепят и насърчават това ти поведение. Ако не ти даваха пари, а те бяха оставили да си счупиш главата един-два пъти, щеше да си много по-внимателна.

Мен не са ме галили с перо. Напротив. Именно това ме мотивира да съм супер внимателна в изборите и решенията си. Аз съм по природа импулсивен човек, ядосвам се бързо, обаче развих аналитичност и умение да изчаквам и да премислям. А ти - накъдето те отвее вятъра и каквото ти грабне интереса в момента. Цял живот не се живее така.

# 26 26 септ. 2020, 08:18 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Родителите са добър материал за разочароване, особено, когато са несигурни, но обичат много и имат високи очаквания. Някак успехите на детето са доказателство за техните успехи като родители и обратното, неуспехите ги карат да се чувстват неуспешни. С всеки родител до известна степен е така, де.

Човек опознава себе си във отражението което има върху другите хора и техните постъпки и отношение спрямо него. Понякога, когато се виждаш крив, предпочиташ да мислиш, че огледалото е криво, но не и ти самия. Друг път, просто сменяш средата и откриваш, че си страхотен, но никой до преди това не е можел да те оцени. И отново откриваш част от себе си. Най- добре приеми, че не може да посветиш времето си, да задоволяваш чужди стремежи. Опитай се да разбереш какво искаш за себе си и се опитай да го постигнеш. Ако не друг, детето ти вероятно ще го оцени някой ден... Или не, но това не е причина да се плашиш....

Последна редакция: сб, 26 сеп 2020, 08:55 от Роузи

# 27 26 септ. 2020, 08:24 ч.

Мнения: X

Ама тя уж знае. Знае какво иска да учи, но не се постарава и се проваля на входа. Знае, че иска да е с този мъж, но не преценява добре и се разделят, ама тя вече е с дете. Работа? Какво е това, не ми допада.
А родителите й са изключително подкрепящи. Това детето ти да го мързи да гледа и да живее на принципа ден да мине, самун да загине, а ти да ограничаваш мнението си само до вербална критика... Не знам как я търпят, па даже я и издържат.
Между другото. Токсични връзки кога сте видели да се прекратяват по взаимно съгласие?
Темата е просто нереална, единствено съм в дилема дали е изцяло измислена някой да си прави гаргара, или авторката е изляла субективното си виждане за собствения си живот в саксия.

Последна редакция: сб, 26 сеп 2020, 08:54 от Анонимен

# 28 26 септ. 2020, 08:30 ч.

Мнения: 2 104

Не си провал!
Живееш отделно и получаваш майчинство.
Имаш най-голямата любов - детенце.
Не си мързелива, самокритична си, дори малко прекалено. Приеми се и се обичай и изобщо да не ти пука какво говори майка ти. Родителите се притесняваме, страхуваме се и говорим такива неща. Сама ще го изпиташ. Може да опиташ да я успокоиш, но не приемай така дълбоко думите.
Ти си един борещ се с живота млад човек и си дойстойна.

# 29 26 септ. 2020, 08:34 ч.

Мнения: 9 397

Що да е измислена темата? Много такива като авторката има, неспособни да завършат нищо докрай, щото не им е интересно, мързеливи са и капацитета им е ограничен. Съчувствам на родителите, които са направили всичко по силите си да я възпитат и изучат, ама не им се е получило.

Препоръчани теми

Мнения за ВВМУ - Варна

За четенето

Лазерна епилация и електроепилация – 13

95
Епилация

С какво ви дразнят свекървите? – 171

Причина:

Причина: