Невъзможно за него..

Не разбрах къде заключвал вратата след авторката приятелят ѝ?

На кое викаш естествено в отношенията, вяско? На това, че от мъжа продължава да се очаква да дава, издържа, поддържа, подкрепя, а жената стои като посадена в новото “семейство” и основното ѝ занимание е да не понася (домакинстването, майчинството, недостатъците на мъжа, родата му). Обаче пък иска. Иска семейство, иска любов, иска тръпка, иска да не поглеждал страни, иска грижа.

Да, Дренка, като изключим демонизацията ти на някакъв събирателен женски образ, естествено е жената да има претенции, условия, да се разглези, след като тя е тази, която е желана, за която се конкурират много мъже, след като тя избира. Искаш много от един човек, защото теб те искат много хора. После какво става с годините е друг въпрос, но както се вижда и от раздела тук, има много жени знаещи си "цената", тоест неправещи компромиси с ниво и изисквания и въпреки това изградили здрави семейни отношения чрез правилни избори.

Но дори и да ги нямаше, нещата не стават по-малко естествени сега, особено на фона на предишни поколения, лишени от всякакъв избор. Най-вече по селата, където често родителите са определяли коя за кой ще се ожени, да не говорим пък за някакъв избор дали да се жени или не. А нещата са естествени, когато няма вмешателство, за добро или лошо, каквото стане, това е. Вече е така, пък кой колко му харесва пак е друга бира.

Аз тоя от разказа на Васко не бих го взела, ама мненията на Васко ми харесват доста, освен ако не са с цел да се хареса на аудиторията.
Дренчи, според мен от жената все още се очаква да приема родата на мъжа, да се съобразява с мъжа и като цяло да изкарва поне половината доход. От мъжа като цяло считам, че не се очаква да търпи родата на жената.
Моите познати, които не искат да приемат горното са сами. Факт е, че някой има ли много претенции, и за двата пола важи, е сам. Под претенции разбирай и къде да се живее.
Аз големи претенции нямам и смятам, че това е основната причина да съм омъжена. Това съм го казвала на всичките ми приятелки, дето все си търсят мъж и все са сами. Казвам го и на авторката. Ако момчето ти харесва, опитай по неговия начин, ако не се получи, поне си опитала. Ама във форума това мнение се цени като подчинено поведение, на жена без самочувствие.

Не във всеки случай я искат много хора. Този конкретно не ми се вижда да е такъв, така че не разбирам откъде й идват претенциите. Хората могат както да се подценявта, така и да се надценяват и трябва да внимават да не останат сами накрая. Особено тези, които почти на 30 години още са при мама и татко и макар че мислят за семейното жилище като за свое лично, ако наистина останат сами в него, няма да знаят как да се справят, защото са свикнали да харчат заплатата си за парцалки и ходене по кафенета.
Исторически към двата пола е имало различни очаквания и са останали повечето от тези към  мъжете, но когато от жените се очаква нещо - да бъде млада и красива, което сигнализира добри гени и фертилност - или да върши домакинска работа, то започва с оплаквания и демонизиране на мъжете с очаквания.

Аз мисля, че към жените има много повече очаквания, отколкото към мъжете. Дори собствения мъж ми е казвал, че разбира че на жените им е по-трудно.
И колегите ми мъже, които направиха кариера доста по-бързо от мен са ми казвали: -Да вие жените гледате деца и нямате толкова време да четете и да се явявате по конкурси. Така, че към днешна дата изискванията към жените са повече, хората обаче живеят сами много повече отколкото преди един век, защото никой не те натиска да се жениш. Ни обществото, ни родата. Жените са много по-изнервени от преди, най-вече защото те самите имат очаквания, които мъжете не могат, а и не искат да покрият.

Грешка, Крис. Във форума поантата на няколко конкретни персони е, че като си жена, по подразбиране си някаква проста фуста, която ей тъй напук прави на мъжа, вместо както си му е ред да приеме като жена предложеното от него, един мъж. Не просто трябва да опиташ, а задължително трябва и да ти хареса.

Между другото, тая мантра кого колко го чакали и му се молели не я разбирам. Дори едно време са гледали да уреждат сватби с по-заможни и по-лични моми и ергени, бедните и грозните пак са били нежелани. Как изведнъж това стана проблем?

Според си е съвсем в реда на нещата и единият и другият пол да имат претенции и очаквания, според това на кой какво му е важно. Ако не си паснат-ок. Все с някой ще си паснат.

1. Ин витрото не преодолява ИР в повечето случаи, особено съпроводена с наднормено тегло и възраст. Аз затова дадох линк към темата, а ако иска да го сложа пак 😎

2. За ин витро има някакво максимално BMI и над него връщат за да отслабне. Защо да нр започне още днес? 🤩

3. Без отслабване и коригиране на нива на вещества рискува тежка бременност, високо кръвно, преждевременно раждане, смърт на плода, но и нейната. Не е черен хумор, а статистика.

4. За да иде в клиника нали все пак трябва да се обади по телефона, да вземе час, да и се обадят ако има промяна на доза. Ами ако нещо недочуе? Да, могат и мейл да и пратят, но трябва да е на телефонна линия постоянно в някои периоди.

5. Хормоните и другите лекарства, които се ползуват ще и влошат не само ИР, ами може да я хвърлят в такава депресия, че сегашното и поведение да е направо като на слънчев човек пред това, което ще стане. Тя вече има елементи на депресия и някакви мании.

6. В някои моменти на процедурата трябва да чува какво и се казва да прави и не става по мейл 🤩

Има и доста лабораторни изследвания, срещи, попълване на документи. Ами ако и потрябват очила??????

Върти го, сучи го, обикаляме върху прословутия апарат и ИР.


В днешно време няма грозни и бедни. Развитието на зъботехниката, пластичната хирургия, присадки на коса, екстеншъните, миглите руски обем, финансовите инжекции от дедо, баби, мама и тате, надградените етажи, социалните помощи, евтините самолетни билети, медиите и интернет ни направиха всички красиви и богати. И все по-млади. 😻

Невена, аз в момента си мечтая за присадка на коса, иначе от другите опции, вече съм се възползвала, имам предвид надградени етажи, евтини самолетни билети и мигли руски обем.

И фотошопа оказва съществен принос за
красотата 

На евтините самолетни билети май им дойде края за жалост


Както сте почнали да храните авторката, ще се уплаши и ще избяга. После няма да можем да я четем в свекърввнската или други теми

Страхливата, понеже преди няколко страници пита толкова ли е лошо и трудно да се живее на село, ще ти отговоря от моя опит. Не е лошо, ако си намериш подходяща среда, т.е. нови приятели или да не прекъсваш връзките със старите. Щото любов, любов, ама човекът е стадно животно и има нужда от общуване със себеподобни. На село има страшно много клюки, но предполагам, че и в малкия град ги има. Но на село обикновено всеки е роднина с някого, има най-различни междусъседски и междуроднински връзки и отношения и всичко е постоянна тема за разговор. Може да чуеш подмятания от рода на "Събу се и влезе", аз лично съм ги чувала преди години, преди дни чух точно същите думи от приятел по адрес на жена му, с която в момента са разделени. Един плюс - ако имате дете, вероятно ще помагат, може дори и да го гледат, но обикновено смятат и че това им дава право да се бъркат за начина на отглеждане и възпитание на детето. Съвет от мен: не се съгласявай да сте в общо домакинство. Че имам позната, която си имаше и кухня и всичко на етажа, но свекъра и свекървата много се обиждаха, че тя иска да е отделно и години наред, до смъртта им се примиряваше да готвят и да се хранят заедно. Още един съвет: ако не си шофьор и ако нямаш кола, ще бъде по-добре да предприемеш нещо по този въпрос. Колата ти дава свобода, десет километра може да не са много, но автобусите до селата са по разписание и го разбираш особено добре когато дойдат и децата, и когато трябва да се карат на лекар, на училище, а по-късно и на уроци, че и на дискотека.

Вяско, за жената и искането, извън общите ти приказки да ти споделя. Жена, която много я искат и тя избира - избира мъжа, с когото не ѝ се налага да се чуди, обяснява  той как трябва да подходи, даже изобщо не са тема за обсъждане отношенията.
Ако четеш по-внимателно отделните мнения и не бързаш да оформяш своето така, че да се харесваш на женската част, може и да ти направи впечатление, че нито демонизирам, нито е събирателен образ.

Едва ли си е казал, че иска да гледа толкова животни. Просто по селата доста хора са с отвратително отношение към животните. Завъртели са се 1-2 котета, той ги е гледал добре и всичкото комшу решава, че може да си изхвърля котилата на некастрираните си котки в неговия двор. И така се натрупват. Ти кастрираш, намираш дом, хората подхвърлят нови и нови. С кучетата същата работа. Редовно си ги изхвърлят, като не им вършат работа, остареят или лятото свърши, а са по-зле приспособени от котките да се оправят сами. Привързват се много към хората, чакат си ги, по-трудно могат да се скрият и да си намерят местенце. Тъжна работа, ако никой не се погрижи за тях, като ги изхвърлят.

То възрастни ергени с отделни жилища и добра работа и заплата, но останали сами има и в градовете. Както и жени със сходни качества също остават сами. За мен основната причина е прекалено високите критерии, най често от страна на жените. Мъж с жилище, осигурен, свекървата, ако е разбрана да помага за децата, ама ся що било на село. Аз разбирам да е в трета глуха, но е на 10-15 мин от друг град. Зад всеки един отхвърлен ерген, стои една жена със силно цъкащ или дори спиращ фертилен часовник, но отказваща да занижи изискванията или да се опита да направи лимонада от лимоните. После те се превръщат в леко озлобени стари моми, защото нито кариера имат, нито семейство, а и доста от приятелките им са вече семейни с деца и нямат време за празни приказки на кафе, често прибирайки се в празен наследствен апартамент. Тук не слагам жените, които са решили, че не искат деца и семейство и си живеят живота.
Тук често се казва жената да не се примирява с неща, които не и харесват, че мъже има бол. Не мисля, че мъжете са като мидичките на плажа, където обикаляш и търсиш най красивата да си я вземеш. И те са ограничен ресурс, особено що се отнася до подходящ за семеен живот и семейство. Просто понякога трябва да се погледне обективно и да се направи компромис.