Това зависи изцяло от специалността. В бизнес специалностите и в някои от обществения сектор се иска опит, обикновено 1-3 години, за да те приемат в магистратура изобщо. В хуманитарните, артистичните и инженерните области е често срещано магистратурата да е веднага след бакалавъра. В медицина/фармацевтика/ветеринарство/право магистратура не се прави изобщо, това са степени след бакалавърската (докторски) тук.
Мисленето се дължи на факта, че докато за бакалавърска степен има сравнително евтини държавни образователни заеми, то магистратурите се плащат солено и заемите за тях са предимно частни, с високи лихви. Така че магистратура се прави само, ако наистина ти трябва, или ако имаш достатъчно доходи, за да си я позволиш, или ако работодателят ти я иска и съответно ти плаща таксите. В някои области не можеш да работиш без такава (например социални работници или учители), така че я караш максимално скоро. В някои хуманитарни области можеш да завършиш магистратура и бакалавър едновременно за пет години, като цената на магистърските курсове ти излиза същата като на бакалавърските, тоест по-ниска. Но в много направления можеш спокойно да работиш без магистратура и не си струва да плащаш безбожни суми само заради тапията.
Има докторати, за които задължително минаваш през магистратура - практически всички хуманитарни са такива, но в много програми можеш да влезеш с бакалавър и да караш магистратурата като начален етап на докторската си програма.
Но като цяло тук не съществува нагласа, че образование на бакалавърско ниво не е достатъчно и трябва задължително да се надгражда.