А свят широк, шашкъни всякакви, както казваше баба ми.
- Публикувана: 29 септ. 2020, 15:27 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2020, 22:19 ч.
Има такива мъже...
Кое му е чудното. Ако съм уверена в чувствата му, както и в своите - защо да не кажа “обичаме се”? То е и видно?
И това няма нищо общо с ФБ, всеки си е отделен прифил и личност.
И това няма нищо общо с ФБ, всеки си е отделен прифил и личност.
Въпрос на мироглед. И аз недоумявам как някой може да се вижда като половинка или изобщо като част от нещо, защото виждам себе си като цял, неделим индивид. И тъй като лично никого не съм упълномощавал да говори от мое име (не гласувам на избори), ми е странно когато някой говори от чуждо име.
Май трябва да се върнем в малките класове и да обясняваме някои неща по български език. Хайде да не е за любовни чувства и обич, че се пораждат най-различни интерпретации.
Да кажем мразиш някой, той също те мрази. Тогава може ли да кажем, че се мразим с въпросния някой или пак влизат в сила същите разсъждения?
Да кажем мразиш някой, той също те мрази. Тогава може ли да кажем, че се мразим с въпросния някой или пак влизат в сила същите разсъждения?
Въпрос на мироглед. И аз недоумявам как някой може да се вижда като половинка или изобщо като част от нещо, защото виждам себе си като цял, неделим индивид. И тъй като лично никого не съм упълномощавал да говори от мое име (не гласувам на избори), ми е странно когато някой говори от чуждо име.
Простичко е- двама цели и съзнателни, и неделими, всеки от себе си, индивида, влизат в една цялост, на която всеки се явява половинка.
В тази цялост, най- нормалното и задължително условие, за да бъде тя продуктивна е двете й половинки да имат еднакви/сходни или поне силно припокриващи се чувства един към друг.
И най- нормалното нещо е, да може всеки да изрази увереността си, казвайки "Ние се обичаме".
За "ние се мразим" са ти обяснили вече.
Май трябва да се върнем в малките класове и да обясняваме някои неща по български език. Хайде да не е за любовни чувства и обич, че се пораждат най-различни интерпретации.
Да кажем мразиш някой, той също те мрази. Тогава може ли да кажем, че се мразим с въпросния някой или пак влизат в сила същите разсъждения?
Да кажем мразиш някой, той също те мрази. Тогава може ли да кажем, че се мразим с въпросния някой или пак влизат в сила същите разсъждения?
Издребнявате с тия адвокатски хватки. Споделянето на наблюдения и опитност не е говорене от чуждо име. Все едно да не мога да кажа, че майка ми ме обича ако не съм ходил да я питам пред нотариус. Или, че Джеймс се нада на снимки на съфорумки, щото би било израз на негов копнеж направен от мен. Нищо, че фактически маскираните му като шегички кукички хвърляни из чата са ми наблюдение.
Скрит текст:
Простичко е-
двама цели и съзнателни, и неделими, всеки от себе си, индивида, влизат в една цялост, на която всеки се явява половинка.Въпрос на мироглед. И аз недоумявам как някой може да се вижда като половинка или изобщо като част от нещо, защото виждам себе си като цял, неделим индивид. И тъй като лично никого не съм упълномощавал да говори от мое име (не гласувам на избори), ми е странно когато някой говори от чуждо име.
Простичко е-
Скрит текст:
В тази цялост, най- нормалното и задължително условие, за да бъде тя продуктивна е двете й половинки да имат еднакви/сходни или поне силно припокриващи се чувства един към друг.
И най- нормалното нещо е, да може всеки да изрази увереността си, казвайки "Ние се обичаме".
За "ние се мразим" са ти обяснили вече.
И най- нормалното нещо е, да може всеки да изрази увереността си, казвайки "Ние се обичаме".
За "ние се мразим" са ти обяснили вече.
absurT
Да, "някои" много ги е страх да не би някой сакън да не каже нещо добро за връзката си. А па и да е доволен, а нееее, ни мой, има някаква диагноза.
Дренче, що па да те е страх толкоз от нормалното. Новото нормално е липсата на нормалност. Колко си по-изплискал легена, толкова си по-себе си.
Дренче, що па да те е страх толкоз от нормалното. Новото нормално е липсата на нормалност. Колко си по-изплискал легена, толкова си по-себе си.
Издребнявате с тия адвокатски хватки. Споделянето на наблюдения и опитност не е говорене от чуждо име. Все едно да не мога да кажа, че майка ми ме обича ако не съм ходил да я питам пред нотариус. Или, че Джеймс се нада на снимки на съфорумки, щото би било израз на негов копнеж направен от мен. Нищо, че фактически маскираните му като шегички кукички хвърляни из чата са ми наблюдение.
Не съм казвал, но ще повторя.
Най-обичам да ми казват какво обичам и на какво се надам
А в горния цитат думата "фактически" е азбучен пример за лицемерна подмяна на значение: внушава се че е факт нещо, което е всъщност лично, тоест субективно наблюдение.