Супер сте го намислили, Антигона. Всичко да мине леко и бебчето да се роди живо и здраво. Ние знаехме пола(заради ДНК анализ още от втори месец, но причината не беше от хубавите). Все пак никой друг не знаеше какъв пол е бебето.
- Публикувана: 1 окт. 2020, 05:49 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2020, 22:48 ч.
Искам да кажа ... (175) през октомври 2020
За пола на моите бях сигурна какъв е, откъде и как нямам представа, но си знаех. Докторите после само потвърдиха.
Селесте като каза зъболекар и се сетих, че трябва на преглед да ходим всички, но и час трябва да запиша.
Дребното отиде да спи при приятел, мъж ми е нощна, големият виси на компа, а аз зяпам тъпи филми и май ще заспивам.
Лека нощ!
Селесте като каза зъболекар и се сетих, че трябва на преглед да ходим всички, но и час трябва да запиша.
Дребното отиде да спи при приятел, мъж ми е нощна, големият виси на компа, а аз зяпам тъпи филми и май ще заспивам.
Лека нощ!
За пола на моите бях сигурна какъв е, откъде и как нямам представа, но си знаех.
Антигона,следа тема,в която и ти пишеш,та знаех.Но сега официално да ти честитя,да е лека и безпроблемна до края,а финала да е лесен и пухкав 🤱!
Ние знаехме от самото начало пола и на двамата и съответно готвим само по едно име. С Марто обаче вече съм на път да родя, сестрата подготвя документите и настоява и за женско име. Стрелям аз първото име напосоки и после като се притесних, викам си може ли сега с две фетални морфологии и един куп консултации да не е видял никой, че е момиче, и да го кръстят с тва име.
Моето любимо име за момиче ми го открадна етървата. Хабер си нямаше жената, че от години съм си го нарочила, де. Беше страшна случайност.
Тогава се шегувахме, че в такъв случай трябва да родя момче, защото вече нямам име за момиче.
Сега имам едно много на сърце за момиче, което от чисто суеверие и скръндзавост няма да кажа и няколко за момчета, които ми харесват, но не ме грабват по начин да кажа "Това е името!"
Тогава се шегувахме, че в такъв случай трябва да родя момче, защото вече нямам име за момиче.
Сега имам едно много на сърце за момиче, което от чисто суеверие и скръндзавост няма да кажа и няколко за момчета, които ми харесват, но не ме грабват по начин да кажа "Това е името!"
Марѝ, Габриела беше името. Само по себе си е хубаво, но точно както каза Антигона, не е нашето име. После вече си викам „ ми като имаш Мартин, кАжи Мартина бе”, обаче то него ден беше изненада след изненада, нищо по план, та кой ти мисли трезво. С Вики голямо мъдрене беше на име, избираме някое, няколко дни му даваме шанс да свикнем с него и ако не стане, следващо. Пък да звучи добре с фамилията, да е разпознаваемо в чужбина, да не навява някакви асоциации, да не може да му правят разни смешни рими децата в училище, да има гален вариант, лудница пълна. С Марто мм просто каза „искам да започва с М, да е близко до имената на нашите, нека е Мартин” и аз се съгласих на мига, тъй като Мартин или Калоян са двете имена, които от детската градина още исках ако някой ден имам братче.
Мид, подозирам, че Павката ти е бил/ е много кротък и сега Елени ти се вижда като хала в сравнение с него. Аз поне съдя по моите. Как е тя в новата градина?
Мид, подозирам, че Павката ти е бил/ е много кротък и сега Елени ти се вижда като хала в сравнение с него. Аз поне съдя по моите. Как е тя в новата градина?