Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 8

Моето дете от ноември месец не спортува, защото играе футбол, а тук в Германия от тогава са затворени всички игрища и зали. Излиза навън с приятели, но не е същото. ДТова дете макар да си изпълнява домашните задължения, няма грам желание да учи. То е на 10 г., тук това е 5 клас и значи ново училище. Успехът му падна драстично, знае, че ако не се справи, ще го изхвърлят и пратят в друго училище, което е с по-ниско ниво и може би, много далече и че там няма да има приятели, тук има, но не му пука. Обяснихме му, че по този начин никога няма да има възможност за добро образование, дори за шофьор няма да го вземат, но въпреки това желанието за учене клони към нула. Това е синът ми. Имам и дъщеря - 13 г., нея нито знам, какво учи, нито кога. Само се подписвам под отличните оценки. Та виждам и двата края, правилата у нас важат за всички, но всеки се отнася различно към правилата.
Синът ми си изтърпява ограниченията и наказанията и си продължава, както досега.

+1
И мен това ме притеснява. Никаква заинтересованост, липса на всякаква мотивация и амбиции. Някаква инертност във всичко,без цел,без посока,без полагане на минимални усилия. С хигиената е същата работа- мие си зъбите,колкото да се каже че ги е мила.Ако не я накарам да се изкъпе-няма да се изкъпи..Всъщност ако не и кажа да се облече,не се облича даже- би прекарвала деня по пижама. И не-не защото много я кефи да е по пижама, а защото трябва да положи усилие -да извади дрехи от гардероба и да ги облече! Гардероба и е вечно с нахвърляни дрехи вътре,за да извади нещо-се разбутва целият гардероб и дрехите се оставят разхвърляни. Имала съм случаи в които като я накарам да си подреди гардероба, после съм намирала дрехите в кошовете за пране.Къде по-лесно е да грабнеш несгънатите и разхвърляни дрехи и да ги метнеш за пране(нищо че не са носени),от това да си ги сгънеш и подредиш..Във всичко е така небрежна-като се започне от хигиената и се стигне до ученето. Като и отворя чантата за училище-чак мен ме е срам..На нея обаче въобще не и пука...

И ние говорим за ученето и успеха, за възможностите за добро обраование и съответно добро бъдеще..Точно като сина на Deni-meni, нищо не може да и повлияе..Продължава си както си знае..

То е лесно, когато детето има цели и иска да си ги постигне. Обаче, когато няма, е адски трудно да се мотивира за каквото и да било.
Това с Тик ток наистина е голям проблем и все гледам да е с нещо друго ангажирана, но не мога и аз постоянно да съм ангажирана с това тя да е ангажирана И аз имам нужда от някакво мое си време.

Кенди, една препоръка - моята дъщеря ходи на езда. Откакто я записахме по нейно желание, говори и мисли само за това. Общуването с животните се оказа адски добра терапия. Да, много пари се дават, но поне е някакъв вид спорт и нещо различно от висенето на компютър и телефон. В събота ходим в 8,30 на урок и тя няма проблем да става толкова рано, щом е за това. Иначе се въргаля в леглото до 12.
Също купихме две папагалчета, адски много се залисва с тях. А аз много време се дърпах, щото нямам време да се занимавам и с птици. Но пък се оказа, че тя изцяло си ги оправя и не ме натоварват никак. Започна да чете за отглеждането им, което пак е не нещо различно от глупостите, които гледа.

Мили мами , много благодаря за съветите и за мненията ви. От всяко едно си взимам по- малко., и се надявам да се справим. Виждам обаче, че много дечица са като моята. Всеки един съвет и мнение ми помогна с нещичко.Цяла нощ не спах и мислих как да действам.
Само да кажа още нещо. Не си мислете, че редовно й викам и дърпам уши. Напротив - гледам с благ тон да я накарам да си допише каквото има от училище.Просто вчера наистина много ми прекипя.
 Много й говорим с баща й как ако учи ще има добра работа и ще й е по- лесно в живота. Винаги гледаме да й отделяме време независимо колко сме уморени.
Лятото я записахме на курс по програмиране- само си изгубихме времето, че седяхме над главата й. Никакво желание от нейна страна.
Пак казвам не ми е амбиция да е отличничка, а да научи основни правила които в по- Горни класове пак ще се наложи да ги учи ( защо да не се улесни от сега).
 По нейно желание взехме кученце йорки,Гледахме го  година и нещо само аз и съпругът ми. То си е като още едно дете.Тя не пожела нито да го храни, нито да го извежда нищо. Преди да се откажем да го гледаме ( понеже родих) й дадохме 1 месец за размисъл дали ще го извежда пред входа за да остане кучето. Познайте: Отказа се от него. После плака като го подарихме. Ами аз не мога и бебе да гледам и куче и с нея да се занимавам . Трябва си човек който по цял ден да върви след нея и да й говори какво да прави.
Относно сетричката й. Виждам, че я обича но рядко я търси да си играят. В домашната работа не помага. Когато я помоля за помощ се вижда, че се съгласява от немай къде. Миналата седмица й подарихме скъп телефон. Пробвах и с условия ако .... направиш това ще получил Еди си какво. Не става и така. Много е ината. Баща й спортува активно, не желае и с него да кара ски или сноуборд , а той мн я моли.Отиде веднъж и дотам.Лятото караме колело , вече и това не иска.Нито тримата, нито само с мен.
Отчитам грешки и благодаря, че се отзовавате.
Ще направя правила за всички. Въпреки , че тя за телефона има правило, но не винаги го спазва. Интернета и тик ток наистина мн влияят.
И ще я включвам повече в дом задължения.Трябва да е по- самостоятелна.
За ученето не знам. Сядала съм с нея да рисуваме, да правим фигурки, дори тримата с баща й. Тя става и казва, че е приключила, аз й баща й рисуваме.
И съвета за ездата също ще обмисля. Парите са без значение само да видя искрица в очичките й.
Всъщност ние сме едни мекушави родители и май това е голямата ни грешка. Може да я обичаме , но не сме я научили на дисциплина и респект . И тя си мисли, че когато започна да й се карам, че не я обичам. А двете неща нямат нищо общо, но тя не го е усетила от малка.
Тя дълго време беше единствено дете и единствена внучка от двете страни. Разлигавено и презадоволено. Мъжът ми също е страшно мек и затова проблемът е главно с мен.
Още веднъж благодаря мами за съветите и мненията. Горе долу се насочвам какво да предприема.Ако не стане ще гледам аз да не се изнервям и да спечелим всички както казахте по- горе.Все пак е и до характер , а това не се променя.

Взели сте куче и сте го разказали, защото 9 годишно не е поело грижата? Че за разлика от децата това е отговорност и ангажимент за целия му живот. Как въобще на възрастен индивид може да му хрумне, че искам куче е нещо, което ще вмени отговорност у дете.

Хайде по-спокойно. Кучето е подарено, не е изхвърлено на улицата.

Ами питай психолозите, които точно това препоръчват! Темата е за взаимопомощ, а не за размахване на пръст! Достатъчно е, че жената сама се обвинява и се чуди кой път да хване!
Според мен основният проблем е, че детето няма респект към родителите си и че след като дълго е било единствена дете в семейството, сега фокусът е върху бебето

Какво препоръчват психолозите? Вземете куче, за да пробвате, а после ще го мислите? И комшийки препоръчват да им се ражда на единствените деца братче или сестриче.
Не знам каква точно взаимопомощ е да не кажеш, че има проблем в нещо. И да, грешките са кумулативни. Кучето, телефонът, вторачването в ученето, защото ...

Няма нищо странно, че децата започват да осъзнават, че порастват и започват да отстоят своето. Наша работа е да им покажем, че има много по-добри начини да го отстоят, с аргументи, вместо с повишаване на тона. Като ги шамаросаме не им правим услуга, още повече на себе си.
Няма и нищо необикновено в това дете да търси себе си и бързо да се отказва от нещата, които не са й на сърце. Но пък родителите, отървавайки се от кучето, сами са й показвали, че няма нищо лошо да се отказваш толкова бързо. Лошото в случая, е че става въпрос за пълнолетни хора, отказали се от живо същество.
Домашните любимци не са само за празниците. Това е обвързване до живот.

Съгласна съм за кучето - неправилно е било да го подарите. Личният пример е основното, от което се учат децата. Не размахвам пръст, всички правим грешки от момента, в който станем родители. Важното е да не изгубим връзка с тях. Ама това не означава разглезване, скъпи подаръци, пък после шамари, крещене, ултиматуми.
Аз пък, да си призная, почти никога не съм играла по пода с децата, не съм седяла да им измислям игри. Редяли сме пъзел, ама след 10 мин усещам, че аз редя, пък тя блее. Според мен, трябва да бъдат оставяни на спокойствие в техния си свят на игри в детството.

Това ще бъде последното ми мнение в темата. Оставам само да чета. Сега разбирам защо снощи една мама писа пост и след това го изтри.
Айде сега ме обвинете, че съм забременяла с второ дете след като вече имам едно , че и куче и мъжът ми е на работа от сутрин до вечер.
Нима вашите деца нямат телефони? Тези от вас с домашни любимци не се ли опитвате да научите децата си да се грижат за тях, след като животното е взето именно заради детето. На 9 години ме е толкова малко , че да не може да сипе вода в купичката на кучето и да го изведе да се изходи.
Относно шамарасването и ученето. Сто пъти писах, че извън училищните уроци не й давам нищо друго да учи и не я бия постоянно или да я пребивам.
И това че й правим подаръци не означава , че веднага след това започваме да й викаме.
Това че съм поставяла оптиматуми означава , че заставам зад думите си , че съм опитала и с добро и с лошо.
Както и да е.
Благодаря на майките , които писаха смислени съвети и споделиха опита си с мен. Останалите ги подминавам и сега отново ще остана само четяща.
На всички грешни и безгрешни родители желая прекрасни мигове с децата им дори и да не сядат да си играят с тях както пък аз знам , че препоръчват психолозите.

Candy-girl,
Майките с "добри" деца просто не могат да разберат майките с другите "проблемни" деца. Аз имам и от двете, та разбирам донякъде и двата лагера.
Животно искат и моите деца, но точно защото знам, че аз ще нося цялата отговорност и 3 дете не ми се гледа, отказвам всякакви животни. Хубаво е, че сте намерили нови стопани на кученцето.

Кенди, не се стряскай, в интернет всички са отлични майки и умеят да начукват канчета, докато децата им се качват на главите.
Истината е, че перфектни деца няма. Всеки ден е някакъв вид борба, колкото и да се спазват правила, да се спира интернета и да се вменяват задължения.
Относно интернета- някой писа за 2 часа извън ДО. Няма как да спра на 16- годишната интернета. И не искам. Достатъчно ми е добро детето, че да му отпускам само 2 часа нет на ден. То направо ми е смешно.

Аз имам едно много проблемно, едно средно палаво и едно кротко и отговорно. При всяко от тях работят различни стратегии за мотивиране и възпитаване на навици и принципи. Но правилата за тримата са еднакви.

За котето се грижат основно те, тя ги обожава, те нея също. Член на семейството е, не жива играчка. Грижата за домашно животно възпитава много ценни качества. Презадоволяването възпитава не особено ценни качества.

Кенди, не спирай да пишеш! Тези, чийто деца са перфектни, наистина няма как да разберат другите, които имат проблеми. Контактувала съм с приятелки, на които децата са дейни, спортуват, учат, нямат почти никакви проблеми с тях. Винаги са ме питали "защо не удариш един зад врата и да види кой е шефът?" Ами не е това начинът. Не смятам, че сме лоши родители, а че просто не успяваме да намерим правилния подход. Говорили сме и с психолог - получихме много интересни и полезни съвети, но те няма да променят нашето дете - те ще променят нашата нагласа към нейното поведение.
И не смятам, че вината е само на родителите. Всички казват, че децата се моделират спрямо това, което им показват родителите. Еми и с това не съм съгласна. Опитвахме какво ли не - то като си е такова, няма как да го направя по мой модел. А и аз не съм се родила родител, че да знам във всеки един момент какво да правя и какво е правилно. Това го могат само психолозите (евентуално), които умеят да прилагат различни стратегии и методи.