Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 8

  • 38 197
  • 744
  •   1
Отговори
# 735
  • Мнения: 761
Кенди в историята с кучето тотално ме загубихте. Толкова е нередно по куп причини. Ами наистина имате очаквания към детето, които, ако то не покрие, голям проблем. Как ще подарите кучето, защото детето не иска да го извежда?! Да оставим дали е неморално, но какъв е примерът, който и давате? С вещи, с живи същества? Ако ви е трудно .. отказвате се, подарявате, елиминирате проблема. Така ли се преодоляват трудности и предизвикателства?  
Аз очаквам трето дете, децата ми са на 13 и 9 и не ги задължавам да извеждат кучето, имаме и коте и макар и ангажиментите ми да се увеличават, не бих си и помислила да подаря някой от любимците.
Успех в отглеждането! Да, има и по-различни и по-трудни деца, но според мен и вие генерално грешите. Дано да намерите взаимно пътя.
И не се сърдете .. вие търсите съвет, мнения ще чуете всякакви, вие отсявайте за себе си полезните.

# 736
  • Mediterraneo
  • Мнения: 30 028
И моите тотално абдикират от задълженията си по кучето често, но тя е част от семейството и няма как да не се грижа за нея.

# 737
  • Мнения: 275
Аз колко ядове и нервни кризи съм имала с едно от децата ми, не само не учеше, а и лъжеше непрекъснато.
С другия нямах никакъв проблем, при абсолютно еднакво възпитание.
Това- преди мнооого години. Резултатът е повече от впечатляващ- стана много сериозен и отговорен мъж.
Това го пиша, не за да се хваля, а да ви успокоя, че децата изненадват родителите си и то положително.
Нашите страхове ни водят до нервни кризи и фантазии за бъдещ провал на децата, но това е само, защото не сме били опитни.
Аз в момента пък се чудя, какво би станало от деца, на които въобще не се обръща внимание нито за училище, нито за възпитаване в някакви хигиенни и други навици. Сами си учат, ако въобще учат, заболи глави в телефони или пред телевизора.

# 738
  • София
  • Мнения: 20 691
Ситуацията с кучето не искам да я коментирам. Взех куче само защото аз го исках, нямаше начин да се подлъжа, че дъщеря ми ще полага грижи за него. Това не е като да купиш хляб и да го изхвърлиш, защото е мухлясал.

Кенди, от разказа ти на места ми се изправи косата. И не, не всички деца са такива, аз не съм по фалшивите успокоения. Ако искаш ме послушай, но на твое място не бих се ослушвала, а спешно бих записала час за психолог.

# 739
  • София
  • Мнения: 356
Е няма как да не отговоря на загрижените дами за кученцето. Но първо благодарности на lili и darsia.
Да за психолог не съм се отказала.

Сега малко пояснение за кучето, че виждам че има вълнения. Кучето взехме заради детето - мн искаше. Естествено , че бе сме разчитали на нея изцяло да се грижи за него. Това куче си беше като наше дете. Нали не мислите , че ни беше лесно да го дадем пък било то и на роднини. Това куче иска сресване всеки ден, почиставане на очи, къпане на 10 дни, сушене, миене след всяка разходка. Да не говорим когато имаше стомашни проблеми, водене по доктори и т.н Бебето ми е зимно. Как мислите се извежда куче и се оставя бебе на 9 годишно. Нямам баби които да помагат . Плюс това за нас беше важно и кучето да е добре обгрижено , да де разхожда по 2 пъти на ден( живеем в апартамент), да се играе с него и да бъде щастливо и то и децата. Само че опряхме до дъщерята. Помолихме я поне веднъж да го сваля за тоалетна. Е не пожела.
Роднините живеят в къща с още две кучета от неговата порода и не са толкова ангажирани. Щастливо е и ние го виждаме често.Успокойте се не е на улицата , добре си е.
На чужд гръб и сто тояги са малко нали? Майката с двете деца, която чака трето. Ще се радвам ако се справите, аз не успях.Да не опрете до по- големите? Също тази с кучето и котето- Вашите деца не извеждат ли кучето понякога?
Всъщност знаех , че ще има и критики към мен, но получих и мн ценни съвети. Не съм писала за да ви печеля , губя или нещо подобно. Пиша като родител на който му е болно .
Хайде дано в новата тема се обсъждат по- позитивни неща.

Последна редакция: нд, 14 фев 2021, 22:30 от Candy-Girl

# 740
  • София
  • Мнения: 1 608
Абсолютно никакъв шанс няма да взема домашен любимец на децата. Изобщо не вярвам, че ще се грижат добре за него. А на мен ми е трудно да обърна достатъчно внимание на всяко дете по отделно и в момента, за да мога да отделя време и на животно. Директно им казах да си вземат куче, когато отидат да живеят някой ден самички. Иначе и на мен ми се приисква понякога, но си давам сметка, че не мога да се справя. А за децата е чудесно да има някоя живинка наоколо.

Канди, хубаво сте се погрижили за кученцето, решили сте и няма нужда да се обяснявате. Не мога да си представя какво би ви спряло да извеждате и бебето с кучето, но така сте си преценили за вас си.

След гледане на филми, телефон и пр. винаги съм по-внимателна, защото лесно се изнервят. По тази причина ограничавам максимално устройствата. Последно, в училищни дни могат да гледат филм или you tube максимално един час на ден. Преди месец прибрах телефона на каката и сега за всеобщ ужас не знам къде съм го сложила. Идея нямам къде е. Наложи се да обяснявам на учителката по математика, че няма как да си снима задачите и да ги прати веднага след урока, ако аз не съм у дома. На компютъра в детската стая сме забранили youtubе-а, а съвсем скоро и тиктока ще има същата съдба, ако не ги пуснат на училище. Ако успее да си го пусне сама - даже ще се зарадвам.

# 741
  • Мнения: 1 045
Все пак, когато човек реши да разкаже личните си проблеми във форум, би трябвало да е готов да чуе всякакви мнения и да отсее полезните за себе си. Не ми се струва зряло да се фръцка и сърди, щото някое не му харесва. Няма “вълнения” за самото куче, вярваме че сте му избрали читав дом, въпросът беше принципен - просто така не се прави. Няма как да се каже на черното бяло. Потупване по рамото няма да ви свърши работа, имайте го предвид и когато отидете при психолога.

# 742
  • Мнения: 6 473
Канди, не го казвам с лошо, но начинът, по който реагираш не ми се струва никак зрял.
Ако си толкова лесно обидчива и се сърдиш така и на детето нищо чудно, че не иска да комуникира с теб. Помисли върху това.
За кучето ти беше казано, че си дала лош пример, като си демонстрирала именно същото поведение, което детето ти проявява. Да се отказваш, когато стане трудно. Личният пример е изключително важен. Вгледай се хубаво в поведението си. Помисли дали нямаш и други прояви, които се отразяват негативно върху детето.
И не бави психолога. Явно не можеш да погледнеш на нещата обективно, а това дете е в някакъв вид депресивно състояние. Да не стане някоя беля.
Не се пали толкова, не се фръцкай. Не сме тук да те съдим, а да ти дадем друга гледна точка. Понякога човек не може да види нещата така добре, както някой страничен. Успех!

# 743
  • Мнения: 16 315
Ние така взехме котка, но като видях, че грижата пада само върху мен, я занесохме на село. Всъщност не я взехме точно ние, а бабата я докара, щото внучето много искало Joy Имахме и риби, които ни подариха. След като умряха, не сме вземали повече. До гуша ми беше дошло да им чистя.
Канди, не обръщай внимание, тук всички са перфектни.

# 744

Общи условия

Активация на акаунт