Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Предстоящо секцио

  • 829
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 51
Здравейте момичета умирам от страх на 15 октомври ми предстои секцио страхът се засилва със секи изминал ден колко ппвече наближава. Постояно ми се реве страх ме и от предстоя в болницата получавам и паник атаки по време на ПА ми се вдига кръвното и пулса и само лоши мисли в главата ми как да се справя не знам помогнете дайте съвет ще ви бъда благодарна много.

# 1
  • Мнения: 15
Мисля, че трябва да сте спокойна! Да се доверите на екипа си! Притесненията могат само да ви попречат! Аз съм в 21г.с,с болки ниско долу от време на време и също няколко дни съм в паника, но сега като се замисля, по - добре спокойствие! Бих ви посъветвала да прочетете нещо :
,, Учен искал да докаже теория и търсил доброволец.
Той намира смъртна присъда, чакаща електрически стол. Предлага на осъдения да участва в научен експеримент, за който на ръката му ще бъде направен малък разрез, който да позволи на кръвта да изтече бавно до последната капка.
Казват на участника, че ще умре, но ще бъде смърт без страдание, и дори няма да забележи болката. Затворникът се съгласил, защото тази смърт била по-добра от смърт на електрически стол.
Поставили го на носилка и вързали тялото му, за да не може да мръдне. Направен е малък срез на китката и поставят малка алуминиева купа под ръката. Порязването било плитко, но било достатъчно мъжът да повярва, че вените му са прерязани.
Под леглото е поставен малък дистрибутор, който да регулира поток на течност под формата на капки.
Осъденият чувал капките и броил всяка капка, мислейки, че това е неговата кръв. Ученият бавно намалял броя на капките на дистрибутора така, че осъденият да повярва, че кръвта му бавно изтича. С течение на времето външният му вид изгубил цвета си, пулсът му се ускорил и започнал да диша тежко.
Когато отчаянието му достигнало върхнта си точка, ученият напълно затворил клапите, затворникът получил сърдечен удар и починал.
Ученият успял да докаже, че човешкият ум е строго подреден с формули и убеждения приемливи за него, което отразява положително или отрицателно и влияе на цялата духовна и органична част на човека.
Въпреки че вярваме, че умът няма граници и не се заблуждава, понякога когато не разбира нещо(липсва достатъчно информация), той създава нещо друго, което дори не съществува.

Струва си да внимавате какво мислите, защото става ваша истина. Понятно или не подсъзнанието е безгранична творческа сила щом убеди в това и сърцето.''

# 2
  • Мнения: 5 799
Polly можеш да потърсиш психолог и да поговориш с него. Всеки човек се притеснява от незвестното. Но чак пък страх Simple Smile Теб кое те притеснява?

# 3
  • Мнения: 419
Според мен е добре да помислите как състоянието ви влияе на бебето в момента. По- добре се съберете, гледайте положително на живота и как скоро ще гушнете най- прркрасното бебче Hug

# 4
  • Мнения: 15
Hope for Two, не изпитвам страх, а се притеснявам, мисля, че сте объркали мен с дамата, която изпитва страх от секцио!
😛😍🍀

# 5
  • Мнения: 5 799
Hope for Two, не изпитвам страх, а се притеснявам, мисля, че сте объркали мен с дамата, която изпитва страх от секцио!
😛😍🍀
Ха..ха..така е Simple Smile Поста беше към авторката на темата Simple Smile

# 6
  • Мнения: 191
Какво толкова му е страшното на секциото, да не би естественото раждане да е по-добро? Аз също родих със секцио и толкова ми беше приятно в болницата, че чак не ми се тръгваше като дойде време да ни изписват. Съветът ми към авторката на темата е да прочете колко по-зле може да се развие естественото раждане, колко е болезнено и т.н., и тогава ще преосмисли мнението за секциото.

# 7
  • Мнения: 41 170
Аз съм много страхлива, но раждането въобще не ме впечатли. Като имаш предвид, че ме приеха за нормално раждане и като стигнах до почти пълно разкритие се наложи секцио по спешност.
Единственото, което беше, че избрах пълна упойка, защото не желаях да съм в съзнание.

Бях се настроила да го мисля в посока - скоро вече няма да съм бременна и няма да го мисля, най-накрая ще се свърши Simple Smile

# 8
  • Мнения: 424
Изобщо не ме беше страх от секциото, защото е с упойка и няма да усещаш нищо предварително. Няма да се чудиш кога ще те връхлети и какво ще усещаш. И не съжалих, преживях си го като нещо хубаво и като хубав спомен. Още повече, че бях в съзнание, със спинална упойка. Няма да ти е лошо при събуждане, примерно. Е, докато се раздвижиш има трудност, но едно е да те наболява като се размърдаш и да можеш да контролираш движенията според както си усещаш, друго е мъки часове наред от ест.раждане и после пак възстановяване. Споко, не е страшно, един час всичко на всичко и готово. Винаги съм знаела, че само секцио искам да родя и съм си много доволна. Само обаче иди на място, на което си спокойна относно специалистите и отношението.

# 9
  • Мнения: 41 170
...Няма да ти е лошо при събуждане, примерно...
От пълната се събудих все едно от дълбок, но кратък сън. Не съм имала никакви неразположения.

# 10
  • Мнения: 424
E то при всеки е различно, просто е възможно. При мен преди това при операция на миома , ми беше лошо при събуждането, гадеше ми се, и то през цялата нощ. Но със спиналната бях много доволна, защото нямаше такива неща. Но всеки организъм е различен.

# 11
  • Мнения: 9 117
Раждала съм 4 пъти секцио. Пак бих родила и не ме плаши. Според мен самата бременност е в пъти по-стресираща Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт