Керем Бюрсин в Почукай на вратата ми.Преди,сега и в бъдеще /Тема 41/

може да се прочете, че в Турция процента на трудова заетост на жените е много много нисък - изчисляват го на 30. (Само не можах да разбера 30% от жените работят или 30% от всички работещи са жени). От моя позната съм чувала, че там сериалите се гледат основно от средна и нагоре възраст. Младите просто по това време се забавляват.
Според мен, вечер дистанционното е в ръцете на мъжа, а жената гледа повторение през деня. Много често, когато има мачове рейтинга във всички телевизии спада, а и съм виждала пропускане на ден за излъчване, когато играе националния им отбор.
Вероятно на мъжката зрителска аудитория вечер се дължи популярността на кримките.
Въпреки това, телевизиите сигурно отчитат и рейтинга на повторенията, нали и тогава също вървят реклами.

Турция: Неочакваната глобална фабрика за теленовела
От Южна Африка до Япония, от Буенос Айрес до Милано, турските любовни драми завладяват екраните. Страната се превърна в един от най-големите износители на телевизионна фантастика, което допринесе за нейното влияние в света

Видео за възхода на турските сапунени опери по света. На снимката актрисата Йознюр Серчелер е участвала в международни хитове като „Dolunay“ и „Dreaming Bird“. А. ТХАБАРРИ / А. МУРЕНЦА
един
АНДРЕС МУРЕНЦА
Истанбул - 7 ЮНИ 2020 Г. - 15:23 Ч. EEST
За малко повече от десетилетие Турция се превърна в електроцентрала в жанра на теленовелата и вече е вторият по големина износител на телевизионна фантастика в света, зад САЩ. Около 150 турски сериала са продадени на 146 държави и около 600 милиона души на четири континента са видели някои от тях. Освен това, по време на задържането от пандемията COVID-19, търсенето на турски продукт се е увеличило.

Поредицата се превърна в още един инструмент за влиянието на Турция в света и подобри имиджа на държава, традиционно свързана с политически конфликти и атаки. Съставките на турските сапунени опери са прости: любовни истории между великолепни актьори, които преливат от драма и емоции. Но това е и сектор, в който преобладават суровите условия на труд и в който сценаристите трябва да внимават да не надхвърлят определени червени линии на ислямисткото правителство. След това изследваме тайните на това явление.


АЗСВЕТЛИНИ ДЕЙСТВИЕ НА КАМЕРАТА:
ЗАЩО ТУРСКАТА СЕРИЯ УСПЕШЕ?
Тя опира глава на гърдите на сина си: „Какъв късмет, че те има!“ Всичко се срива около безстрастния и строг матриарх на семейство Карасу: нейните тайни са разкрити, семейният бизнес заплашва с фалит, съпругът напуска дома ... но в сина си, с когото току-що се е помирил, той е намерил опора, за която да се придържаме. Прегръща го нежно. Чувства повърхност.

Изведнъж на устните на жената започва да се появява гримаса, срамежлива усмивка; синът се обръща, гледа я ... и двамата избухват в смях.

-Cooooorten! - възкликват те от съседната стая, където е управлението на посоката. Хайде, върви, върви!

През последните три дубли актьорите не успяха да сдържат смеха си в драматичния връх. Те снимат от няколко часа и умората взема своето, но все пак е необходимо да повторите няколко пъти и контра изстрели няколко пъти, за да завършите сцената. И го направете преди залез слънце и променете тона на светлината.

-Да да. Съжалявам ... дайте ми десет секунди - моли Назан Кесал, водещата актриса: тя е на 50 години и е на сцената от три десетилетия. Той седи в фотьойл. Той се концентрира. Когато стане, от очите му ще започнат да текат сълзи и той ще бродира хартията.

Cuocuk (Детето), турската сапунена опера, за която е заснета предишната сцена, е една от двадесетте поредици ( ученик ), които се записват всеки ден (при нормални условия: сега, с коронавирусната криза, повечето е спряно и ще се върне на екраните до есента).

Актрисата Назан Кесал, известна с ролята си в „Госпожа Фазилет и нейните дъщери“, се готви да заснеме сцена за сапунената опера „cuocuk“.
Актрисата Назан Кесал, известна с ролята си в „Госпожа Фазилет и нейните дъщери“, се готви да заснеме сцена за сапунената опера „cuocuk“. АНДРЕС МУРЕНЦА
Славата, която тези сапунени опери постигнаха, е такава, че в някои части на света турските актьори не могат да ходят, без да бъдат нападнати от фенове. Случи се с Can Yaman, приет от над 2000 последователи на летището в Мадрид и който трябваше да бъде придружен от полицията. Или с фестивал в Словакия, който събра 40 000 души, за да видят Халит Ергенч и Бергюзар Корел. Организаторът на културни събития Ахмет Сан уверява, че бивш гръцки министър му се е обадил, за да разбере предварително за края на турска сапунена опера.

Това е един от ефектите на глобализацията. Културата вече не тече еднопосочно, от САЩ до останалия свят. Сега културното производство на сили също се разпространява в периферията на западния свят, както твърди пакистанската писателка Фатима Бхуто в книгата си „ Новите царе на света“ за възхода на индийското кино, южнокорейските поп и турските ученици .

Но какво прави турските сериали толкова неустоими? Венецуелският академик Каролина Акоста от университета в Джорджия изучава сапунени опери от двадесет години и от три години се фокусира върху турските: „Те нахлуха в Латинска Америка. Казах си „да ги видим“. И те закачат! ”.

Съставките са прости: разкошни актьори и актриси, луксозна обстановка и преливащи емоции. Към това те добавят качество на продукцията, превъзхождащо конкурентите си: не се снима в студио, а на реални места (дворци, Босфорския проток, улици на Истанбул ...); финалът е типичен за киното и музиката е специално обгрижвана. Акоста добавя още един аспект: „ Турските ученици поставят драматичния момент на много по-високо ниво от латиноамериканските сапунени опери“. И го правят с марка на къщата: бавност. „Те ви отвеждат до драматичния връх бавно, с музиката, външния вид, жестовете. Това създава зависимост “, казва Акоста.


„Не можем да правим добри екшъни, страхотни трилъри или фантастични филми. Това, в което сме добри, са чувствата. Ние знаем как да разказваме романтични и драматични истории. Любов във всичките й аспекти “, казва Фарук Тургут, основател на Gold Film, продуцент на Soaker Bird , един от големите турски хитове в Испания.

Испано-Америка е, заедно с Близкия изток и Балканите, където са постигнали най-голям успех, което Акоста приписва, от една страна, на известна екзотика на екстериора, в която е заснет, и, от друга, на чувството за близост „Турският актьор е физически подобен на латиноамериканците. Това ви позволява да се чувствате по-близо. И те са любовни истории, чийто код споделяме ”, казва експертът. „В САЩ любовните паузи се обработват бързо, като обърнете страницата: Напред! Вместо това трябва да се ядосваме, да кажем на приятел, да пуснем мелодраматична музика. Турците в това си приличат ”.

Изображение на „Gümüs“, поредицата, която проправи пътя за международен успех на турските сапунени опери.
Изображение на „Gümüs“, поредицата, която проправи пътя за международен успех на турските сапунени опери.
IIПРОИЗХОДЪТ:
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Някога имаше индустрия, която се движеше в боливудски ритъм : 300 филма годишно в своя разцвет (1960-1980). Той продуцира всичко: еротични касети , комедии, груби холивудски римейкове без разрешение ( турската експлоатация ), висококачествено социално кино и най-вече истории за невъзможна любов. Наричаше се Yesilçam (Зеленият бор), защото на онази улица в близост до площад Taksim в Истанбул имаха седалища продуцентските компании, сценаристите и режисьорите. Днес Йешилчам е само знакът на улица от стари сгради, която се вие ​​около задната част на квартал Бейоглу, между затънали хазартни бърлоги и публични домове.

Някога и военната хунта, която взе властта в Турция на 12 септември 1980 г. Тя беше водена от някои генерали, обсебени от морала и забраната: политика, книги, голи. Хунтата налага на обществото сборник от националистически и религиозни идеи, в който ще се формират следващите поколения, и строго разграничава какво може и какво не може да се направи. Йешилсам почина и актьорите от предишната звездна система се укриха в телевизията.

През деветдесетте години по-голямата част от телевизионната фантастика, която консумираха турците, все още беше чужда: американска ( спасена от камбаната , Sensacion de vivre, Alf ... ) и латиноамериканска ( Marimar, Rosalinda ... ). Но с началото на века икономическият бум настъпи и каналите се умножиха, около 25 национални и над 200 местни. „Трябваше да снимате много, за да захранвате толкова много канали, а секторът се професионализираше и произвеждаше все по-добро съдържание“, казва Ахмет Сан.

Сценаристите се обърнаха към класиката на чуждестранната литература ( Езел , вдъхновена от Графа на Монте Кристо или Бинбир Геце, в „ Хиляда и една нощ“ ) и турския ( Забранена любов, по османски роман Ask-i Memnu, от 1899 г.) , вече стари филми на Yesilçam. "Кодовете на Йешилчам, интригите, начинът за показване на чувствата ... Всичко това силно повлия на настоящата поредица", казва продуцентът Фарук Тургут.

Сюжетите, твърди социологът Фейза Акинердем, се основават на прехвърляне на конфликти, типични за турското общество - модерност / традиция, градско / селско, религиозност / секуларизъм, турци / кюрди - във връзка, в която „любителите на противоположните светове трябва да преодолеят трудностите да свършим заедно “.

Никой не е мислил, че този много турски продукт може да пътува в чужбина. Това се случи почти случайно. През 2006 г. мениджър на саудитската верига MBC, който се заби в хотела си, видя възможности за това. Той купува поредицата Gümüs , която, преименувана на Noor , постига голяма известност в Близкия изток и Магреб : последният й епизод е гледан от 85 милиона души.

По това време Иззет Пинто, турски бизнесмен от сефарадски произход и един от мозъците зад интернационализацията на турските сериали, се занимаваше с продажба и покупка на риалити шоута . Само за тестване, той реши да изпрати DVD на друга турска сапунена опера, Хиляда и една нощ,към българска телевизия. „Не бях много уверен, вярвах, че турските сериали са твърде местни“, обяснява той в седалището на компанията си, Global Agency: „Българският канал го купи и премина от 15% аудитория в този интервал от време до 60%. Тогава разбрах, че имам бижу в ръцете си и започнах да се обаждам на други клиенти да предлагат турски сериали ”. Те бързо се разпространиха в Източна Европа, после в Азия ... Цената се умножи: ако първоначално се продаваха по 500 долара на час или дори по-малко, тогава бяха поръчани над 100 000 долара на глава.

В продължение на години испанският Beatriz Cea, ръководител продажби на турския дистрибутор Intermedya, посещава международни панаири в Маями и Кан в търсене на купувача от Латинска Америка. „Първоначално нямаше голям интерес, но имахме голяма вяра в турския продукт.“ Докато през 2014 г. чилийската Мега заложи на хиляда и една нощувка . В дял на Mega рязко. "В крайна сметка всички канали в региона искаха да имат турски сериали."

„Кой би повярвал, че можем да продаваме сапунени опери на Латинска Америка? Това е като да се опиташ да продадеш хляб на пекар “, шегува се Иван Санчес, мениджър продажби на Глобална агенция за Латинска Америка. Причината за това проникване на турския продукт в люлката на жанра е свързана с факта, че през онези години латино каналите „са избрали други формати като нарконовелата “. Вместо това Турция предложи връщане към по-класическия стил.

Заснемане на сериалите "cuocuk", "Yasak Elma" и
Заснемане на сериалите "cuocuk", "Yasak Elma" и ANDRÉS MOURENZA
III'СЪЗДАВАНЕ НА':
РОЛЯ НА ФАБРИЧЕН РИТЪМ
По време на обяд всички на снимачната площадка на cuocuk са частни войници. Звезди, вторични, камери, се спускат в мазето на имението, в което снимат, където е инсталирана трапезарията и се сервира храна в столовата. Супа, салата, ориз и малко месо с картофи. Разговорът се провежда върху публиката:

-Как вървят данните?

-Редовен.

В края на тази седмица на снимките страшните новини ще ги достигнат и сценаристите ще трябва да импровизират преждевременен край, за да затворят поредицата: Очук падна от мрежата, въпреки че беше десетата най-гледана поредица, със средно 3,2 милиони зрители.

В Турция сапунените опери не са второстепенен жанр. Напротив, те са кралиците на праймтайма и обикновено се налагат на футболни мачове. Следователно конкуренцията е ожесточена и няма милост, с която те започват да показват признаци на слабост. Всяка година в Турция се заснемат между 70 и 80 серии и от тях половината се анулират, преди да се стигне до края на сезона. „Или успяваш, или се проваляш. Няма средно положение ”, оплаква се актьорът Фарук Акар. Неизправността означава, че екип от сто души е безработен.

Поради икономически затруднения инвестициите в реклама са намалели, така че износът на сериали сега е от съществено значение. За да се експортира турски сериал, е необходимо не само да бъде интересен за международната публика, но и да остане достатъчно дълго на турските екрани, за да има около 20 епизода и да бъде компенсиран чуждестранният канал за придобиването му. Така че има парадоксът, че учениците , независимо колко се изнасят, се правят с оглед на турската общественост. „Всяка сутрин анализираме данните за аудиторията и с течение на времето ощипваме сценария“, обяснява Ямач Окур, продуцент на urukur ( Кладенецът ) .

Продуцирането на всеки епизод струва средно 250 000 евро. Така че, от страх от анулиране, те не се търкалят предварително. Работи в реално време: записаното една седмица ще бъде излъчено на следващата. Това създава неистово темпо на работа, защото трябва да сте готови да излъчвате между 130 и 150 минути, еквивалентно на снимането на филм седмично. „Все едно да бъдеш интерниран във военен лагер. Цял сезон със същия екип в продължение на пет или шест дни в седмицата, работещи между 12 и 15 часа на ден “, казва представител на актьор.

„Нямаме лукса да се разболяваме“, казва Неслихан Йесилюрт, директор на Ясак Елма ( Забраненият плод ), който е работил и в други големи продукции като „Султанът“ и „Хиляда и една нощ“ : известно време да си почине и след това отново да се търкаля. Ако е много зле, той може да остане вкъщи за един ден и ние не снимаме сцените му. Но не можем да се провалим: всяка седмица трябва да доставяме лентата ”.

Сцена от поредицата „Забранени плодове“.
Сцена от поредицата „Забранени плодове“.
IVСКРИПТЪТ:
ОТ ЖЕНА ДО ЖЕНА
Не очаквайте да откриете прекомерни нюанси в турски сериали или персонажи с много психологическа дълбочина. Сценариите са написани в движение и това предполага, че насила се разчита на архетипни роли. Доброто винаги триумфира. Точка. И да се търкаля.

„Има саможертвени майки, жертви на жени, жилави и ранени мъже, които жената се опитва да излекува ... Добрите от лошите се различават лесно. Посланията са много директни “, казва социологът Фейза Акинердем. „В американските драми, дори ако има първоначален конфликт в семейството, както в„ Луди мъже “ , винаги става въпрос за индивида. Конфликтът е по-психоаналитичен. В турската мелодрама, от друга страна, семейството е главният герой. Никой персонаж не е сам, всички се определят от връзката им със семейството ”.

Дори историческа поредица като хита „Султанът“, който описва дворцови интриги по време на управлението на Сюлейман Великолепни, има тази семейна основа. „Нуклеарното семейство е анахронично с османския харем от 16 век. Това, което сериалът прави, е да експортира настоящия семеен модел, с Рокселана като матриарх, който се бори за интереса на семейството. Това накара публиката да се свърже толкова добре с героите ”, обяснява социологът.

Докато много турски сериали възпроизвеждат патриархални стереотипи, те също показват жени, способни да се освободят от потисничество (малтретиране, насилствен брак, изнасилване) и да накажат виновните . „По време на сериала те стават по-силни. Дори ако не е представено равенство между половете като западния, ние виждаме овластяване “, заключава Акинердем.

70% от аудиторията на турските сериали е жена. Също така добра част от сценаристите и режисьорите. „Избирам да правя женски истории, защото да си жена в Турция не е лесно. И искам да запиша. Показвам силни жени, които преодоляват трудностите, за да дадат надежда “, обяснява Гюл Огуз, режисьор на международния хит„ Сила “, който донесе принудителен брак на екраните. Според проучвания една трета от турските жени признават, че са се омъжвали в бракове, уредени от техните семейства, в някои случаи в много млада възраст. „ Сила предизвика много спорове. За традицията, сексисткото насилие ... Сериалът поставя въпроси на дневен ред и влияе на обществото ”.

„Обществото ни внушава ролите на добра майка, добра дъщеря, на жени като ангели ... Ето защо моят герой в Забранения плод шокира публиката“, казва актрисата Севвал Сам, която играе кралица на джет-сет без много скрупули: „С напредването на историята характерът на Ендър стана вдъхновение за много жени. Да, аз съм интригуващ човек, но и жена, която става, когато падна и продължавам да се бия ”.

В чужбина турските сапунени опери са четени според различни кодове. За западняците те представляват връщане към ценности, които са малко по-консервативни и по някакъв начин „забравени“ от настоящата телевизионна фантастика: рицарство, отдаденост, романтична и отчаяна любов, семейна солидарност ... За Югоизточна Азия те предлагат дилема подобно на конфликта на идентичността между местните традиционни ценности и модерността в западен стил. А в някои мюсюлмански страни учениците предлагат освободителни примери.

Gumus'S триумф в Близкия изток бе придружено от оплаквания от по-консервативните духовници, които я смятат за "неморално и дяволско" влияние. И също така увеличаване на разводите, което местните медии отдават на факта, че турските сериали предлагат визия за по-свободни и по-равнопоставени отношения с Турция, която също е мюсюлманска държава. „В Саудитска Арабия дори ме попитаха дали съм християнин, защото отивам без воал и той ме целуна в сериала“, разказа актрисата Сонгюл Йоден, съ-звезда от Гюмюс, на конференция : „Културното влияние, което имат нашите сериали, е много важно“ .

Сцена от турската сапунена опера "Където и да си"
Сцена от турската сапунена опера "Където и да си"
VЦЕНЗУРАТА:
ЦЕЛУВКАТА, КРАТКА И БЕЗ ЕЗИК
В турските сериали почти няма сцени в леглото, нито голота. Няма цигари. Без алкохол. А раните и кръвта се замъгляват, когато се излъчват в Турция. „В миналото бяхме по-свободни, но през последните години бяха наложени още ограничения. Сега, например, целувките не могат да продължат повече от три секунди ”, оплаква се актьорът Фуркан Андич от сериала Навсякъде. "Не би трябвало да има такъв вид цензура, това е срам за зрителите."

Неспазването на правилата може да доведе до милиони глоби от Висшия съвет на радиото и телевизията (RTÜK), хитро използван от ислямисткото правителство за поставяне под контрол на непокорни канали . Президентът Реджеп Тайип Ердоган не се поколеба да влезе в парцала за съдържанието на някои сериали: например Султанът, който критикува, че показва Сюлейман Великолепни твърде загрижен за интригите на харема и не се бие на кон на територията на неверника , което би искал да види. Тъй като властта на Ердоган се утвърди, турските сериали станаха по-опитомени. „Нуждаем се от свобода, за да развием напълно нашите истории“, оплаква се режисьор: „Докато този човек продължава да ръководи, той няма да ни остави на мира“.

Парадоксално е , че този традиционализъм улеснява износа, особено за публиката, уморена от хиперсексуализацията на настоящата телевизия. „В Латинска Америка се стигна до крайност. Освен много насилие, романтичните сцени бяха и много явни. От друга страна, турските сериали само подсказват, те възстановяват типажа на романите отпреди тридесет години ”, казва Иван Санчес от Глобал Агенция. Неговият партньор Иззет Пинто заключава: „Турските драми са доста консервативни и познати. Така каналите на всяка държава могат да ги излъчват в праймтайма, без да се налага да ги редактират ”.

От Анкара международният успех на турските сапунени опери е похвален, но в сектора е трудно да се намери някой, който да говори добре за правителството. Повечето смятат, че успехът е настъпил въпреки, а не благодарение на ислямистката изпълнителна власт. „Те обаче знаят, че трябва да танцуват заедно, дори ако не се харесват“, илюстрира академикът Каролина Акоста: „Защото в крайна сметка правителството контролира и те трябва да правят нещата в неписани правила. Започвайки, защото в сериала няма и най-малкото политическо съдържание ”.

Чрез публичната корпорация TRT, Ердоган популяризира собствената си серийна индустрия, главно с патриотично или историческо съдържание с ревизионистична гледна точка, като Payitaht: Абдулхамид , за последния велик османски султан или Възкресение: Ертугрул, за турците 13-ти век, защитаващ Анатолия от перфидните тамплиери и жестоки монголи. Те не се виждат толкова навън като любовни драми, с изключение на Ертугрул, който се продава в мюсюлманските страни - уморени да се виждат като лошите в холивудските продукции - и в Латинска Америка, особено във Венецуела .




За да избегнат цензурата на своите сценарии, много производители са се насочили към цифрови платформи, които им позволяват по-голяма свобода. В първите десет минути на Atiye - втората оригинална продукция на Netflix Turkey, която съчетава фантазия, мистерия и типичния любовен триъгълник на турските сапунени опери - се появява мъж, който прави орален секс на жена, а друг се хвали да спи с партньор всяка седмица различни, всички с чаши вино в ръка, нещо, което би било немислимо за турската безплатна ефирна телевизия. Заради секс сцените Берен Саат, главната актриса, получи редица критики от по-консервативния спектър от социални мрежи, на което тя отговори: "Като държава трябва да преминем отвъд юношеството и да живеем по-зряло." .

Да, предприемат се някакви плахи стъпки за разчупване на определени табута. Сахсиет се сблъсква с колективната забрава чрез новаторски сценарий (получи Еми и се подготвя мексиканска версия). Или Бабил, който засяга трънливия въпрос за чистените чиновници .

„Понякога трябва да спрем от начина, по който говорим до това как се обличаме или какво пием, поради обичай и традиция“, казва актрисата Тувана Тюркай: „Но ако имахме повече свобода да покажем открито какво се случва в нашето общество Турските сериали биха били още по-успешни. И мисля, че в един момент това ще се случи. "


ТРИОНКЛАСАЦИЯ:
ТУРСКАТА СЕРИЯ КАТО МЕКА МОЩ
Когато Гюмюс беше най-яростен в Близкия изток, собствениците на имението Мехмет Абу Ефенди, където беше заснето, решиха да направят кутия и да я отворят за туристи. Успехът: имаше дори и такива, които отидоха да го посетят от летището с куфара си. Оттогава арабският туризъм се умножи по пет.

„Навсякъде, където се продават турски сериали, интересът към турската култура, език и начин на живот се увеличава. В Латинска Америка нарастват фен групи, в които се говори за страната ни и се оповестява Турция ", казва турският министър на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой по имейл:" Това представлява голяма добавена стойност за нашата икономика ”.

Откакто турските сериали влязоха в Латинска Америка, пътуванията до Турция се увеличиха с 35%, главно от бразилци, аржентинци, колумбийци и мексиканци. По този начин сериалите се превърнаха в още един крак на дипломацията, който съчетава откриването на нови посолства в региони, забравени преди от Турция, като Латинска Америка и Африка, установяване на въздушни връзки чрез Turkish Airlines и помощ за развитие. "Сериалите са много важен инструмент на нашата мека сила, (...), защото тяхната популярност допринася за по-добрата ни известност", казва министърът. Те дори служат за разбиване на леда в разговори с политически представители на други страни, посещаващи Турция.

Според проучване на мозъчния тръст на TESEV през 2011 г. турските сапунени опери са допринесли за подобряване на възприемането на Турция и са я направили референтна в Близкия изток, подпомогната от факта, че телевизионната индустрия на нейните конкуренти, Сирия и Египет, страда от война и политически конфликт. Същото се случи и на Балканите, които бяха част от Османската империя и традиционно гледаха на Турция с подозрение, но където интересът към турския се увеличи благодарение на сериала.

Този ред на нещата не харесва всички. Консервативната православна църква на Гърция разкритикува факта, че има толкова много турски сапунени опери по гръцките канали. „Казваме, че се предаваме“, каза епископ Антимос от Солун през 2012 г. за успеха на „Султан“ , видян от всеки десети гърци.

В арабските страни някои националистически и ислямистки мислители критикуват проникването на турските сериали като форма на "културен империализъм", за разлика от американския. През 2018 г. саудитско-емирската верига MBC, която излъчва за целия Близкия изток, реши да премахне турските сериали от каталога си, на фона на борбата за регионално влияние между Анкара и Рияд. И този февруари религиозните власти на Египет издадоха фетва срещу турската поредица: те са част от „колонизиращ“ план на Ердоган за разширяване на неговата „сфера на влияние“, те осъдиха. „Турция е мюсюлманска и светска държава с относително модерен социален живот. Това показва сериалът и поставя арабските режими в неудобно положение, тъй като те вярват, че това е лош пример за техния народ ”, смята политическият анализатор Мурат Йеткин.

Има проекти за допълнително разширяване на турската индустрия и нейното влияние. Промоутърът Ахмет Сан е потопен в изграждането на студията Midwood и има за цел да ги направи най-големите в Европа, които освен местни сапунени опери, да привличат големи международни снимки. Целта му е да превърне Турция в нова електроцентрала в киното и сериалите, които трансформират нейния имидж. Малко по малко те го получават: „Сега, когато говорите за Турция, не говорите за терористични атаки, а за нейните сериали и актьори“. Е, а също и за имплантите за коса.