Любители на Котки - Тема 150

Ау, много интересно, благодаря, разпознах ги във всичко.

Лигльовци 🥰

Милото, с този гипс.

Моята Еви се качва по масата и плота, вече се примирих. Столовете са издрани още от предишния котарак, а тя ги довършва. Взех специална ножичка за ноктите и редовно ги режа, но пак успява да направи дупки по калъфите.
Ето я и нея:

Здравейте, предварително се извинявам, че се меся в темата ви, без дори да съм чела, но много ме измъчва силно чувство за вина, свързано със смъртта на малко коте. Поста ми ще е дълъг и ако не е подходящ, изтрийте го
Историята е такава. Живея в къща, много котки има на нашата улица. Раждат, разболяват се, постоянно умират малки, сгазени от коли или от болест, сигурно навсякъде е така.
Една котка роди в друга къща. Започна да си разнася малките всеки ден в различен двор. Видях, че едното котенце не е активно, но много се страхувах, защото преди седмица хранихме друго малко коте, което го блъсна кола, дъщеря ми е на 7 год, видя го на пътя, много тежко го преживя. Не исках повече страдания...
След няколко дни майката донесе само това коте в нашия двор. Слабо, без жизнено. Все още се страхувай да го взема. В крайна сметка след ден, беше неделя, с мъжа ми и децата го заведахме на ветеринар, много ни беше жал, и децата се тревожеха. Каза,че има вирус, даде лекарства, мляко, каза да го храним. Не знам защо реших, че е най-добре да е при майка си. На сутринта беше много премръзнало,прибрах го, топлих го, по съвет на приятелка му сложих шише с топла вода, то се гушкаше в него. Заведохме го да му бият глюкоза пак, да се подсили. 2 дни и 2 нощи, накрая видях, че живна, взе да се движи на краката си, да диша по-добре, и се успокоих. Явно прекалено се успокоих... И пренебрегнах, че през нощта се е отвило, не се е топлило на бутилката. Пренебрегнах и, че през деня стоеше пак далеч от нея, унесено. 12 ч на обяд го взех, тялото му беше студено... Отидохме на ветеринар, пак му би глюкоза, но то бе много зле вече. Каза да го топлим, да вземем възглавничка електрическа. Направихме всичко... Но твърде късно - 2 часа след това почина... И от тогава, трети ден не мога да спя, плача, изпитвам огромна вина... Защо не реагира правилно, когато беше времето за това, тогава спах, а сега не мога да мигна!
Нямаме домашен любимец, дъщеря ми искаше, но след тези случаи вече се страхува.
Миналото лято успяхме да излекуваме едно коте от вирус, но то бе по-голямо и по-жизнено, дори не се наложи да го прибирам удома. После зимата изчезна...
Благодаря на тези, които са прочели докрай.

sunshain#,
Съжалявам, че котенцето не е оцеляло. Преди три месеца бях в твоето положение. Днешния Чочко, беше изхвърлен, премръзнал, мръсен и полужив. Тук ме инструктираха /за което съм много благодарна/ какво да правя. Първите две седмици изобщо не вярвах, че ще оцелее, просто допусках, че може и да го изгубя. Да, грижих се по 24 часа, като за бебе, но просто е имал късмет. Така, че не се обвинявай, направила си каквото можеш.
Също не исках котенце, защото имам загуби от предходни години и много ми е тежко, но това само се появи и нямах сили, а и е абсурдно да го оставя на произвола.
Сега е част от семейството и никой дори не си помисля, да бъде пуснат навън.
Понякога живота ни поднася и тежки моменти, но и те отминават.

Благодаря ти много, не спирам, да се обвинявам, знам, че така нищо няма да променя, опитвам се да спра, но в главата ми е само това, как се оправяше, а аз не направих достатъчно... Загубих пациентчето си 😟

Тези, които имате котки, които не се гушкат, породисти ли са ви котките.
Аз стигнах до извода, че не породистите котки се гушата и глезят повече. Ние си взехме британец, никога не идва сам в нас. Като го вземеш сто да го намачкаш и после изчезва.

Минавам набързо да дам ъпдейт за Сиси без много подробности, защото МП я води на лекар. Нямала даже песачинка, но имала стесняване на пикочната стена. Били са й две инжекции, които трябва да я успокоят, а в понеделник е пак на лекар. Разбрали са се с доктора да ги изчака малко следработно.
Шкембето й е обръснато, а тя се глези и играе. По пътя също не е мяукала този път.

Ако някой се е сблъсквал с подобно нещо моля да сподели опит

Sunshain, не се подлудявай сама, направила си максимума си, повече няма какво да искаш от себе си.

Това изобщо не  е верно.Първо,че тези котки също са породисти хаха и второ от моят личен опит-вторият ми котарак си беше британец и беше най-социалния,търпелив и гушлив котарак
Късмет просто!

Възможно е. Моите наблюдения са били такива. Гледала съм 2 котета взети от улицата, отделно на село пак такива и всички са били невероятно гушливи. Сега решихме да вземем британец, ами абсолютен бурсук е. но е сладур и си го обичаме.

Работата е до късмет.Котките си имат индивидуалности.Взимаш си коте и к'вото ти се случи
Могат да се обобщават темпераменти като характеристики на породата,но въпреки това всяка котка си е индивидуална.
Аз за това казах,че не мога да повярвам какъв късмет изваждаме с всички котки.Това дребносто сега явно си ни е чакало,защото от март следя групи за осиновяване на котки,както писах-пробвах несполучливо с два големи котарака,после ми предлагаха едно британче,докато накрая видях снимка на Закарито и си го взех.
Имаме си трудности с него-много е страхлив и не много социален,но работим за това,малко по малко..

Много благодаря! Трябва да го приема като урок и да спра да се виня, защото е безмислено

Аз бих предложила да кастрирате котката-майка. Вземете си едно котенце и си го гледайте в къщи. Хубаво е за децата да имат животинче. Аз, където съм дърто 39 годишно магаре, оценям колко е забавно с животинки. Така ще прекъснете веригата с нон-стоп малки котенца, кое болно, кое сгазено, хем пък ще почувствате облекчение, че сте спасили душичка и сте ѝ осигурили комфортен живот.