Как да разпознаем фалшиво богати хора

Предимствата важат само при семейно пътуване. При приятелско делкане не стават, а пак плащаш.

Вероятно зависи от приятелите. Аз казах изрично, че има доста условия за да се съглася на такова нещо. Затова и рядко се е случвало, но когато все пак е ставало проблеми не е имало никакви.

Е, да, има голяма разлика дали се пътува от столицата до морето, или от град в Централна България до морето.
  А ние с приятелите ми си разделихме разходите по следния начин. Те предложиха да ме возят с тяхната кола до моренцето и отказаха да плащам за това, а аз пък ги почерпих на ресторант в Несебър след това. Не сме си броили стотинките кой какви разходи е направил.

Ей, Антигона, завидях много.
Аз преди 3 г си причиних ходене на море с деца и автобус. Никога повече. Евентуално само аз и голямата, ама тя е почти възрастен.

За влаковете - Аз искам тези в България, не тези с въздушните възглавници. Обичам тръскането, което го няма в самолет и кола. В самолет ми харесва само засилването преди излитане и кацането. Като се отлепи от земята вече не е гот. Тук често пътуваме с влак, но от тези, бързите.

Само български влак и някои линии от бившия соц лагер могат да ме задоволят 😎 с подобаващо клатене 🥵 и тръскане. 


Точно български влак искам. На българското черноморие не съм стъпвала от 33-35 години някъде,но имаше автобуси и таксита от гарата до Созопол,Мичурин, Китен, абеееее, до цялата област. Не е гот в такси или автобус, но не е дълго. Майка ме водеше до Китен, на Елените. Не помня да е било тежко, а отивахме за 15-20 дена и Мъкнехме куфари с дрехи за цяло лято, бански,  надуваеми дюшеци, чаршафи, чадъри, по 10 чифта обувки, козметика, кремове,гримове, маши, сешоар и. ..... никога не обличахме повече от 3-4 рокли и 2 чифта сандали.

Аз отдавна се отраках и отивам с 2 чифта бельо, 3 бански костюма максимум, 3 рокли, червило и руж, парче сапун за пране, парче сапун за къпане, четка, паста за зъби, лепенки за наранено, стипца, малка кутийка мазнина, сандали на среден ток за вечерта, ластици за косата, гребен, лек, надуваем дюшек, ако искам и хавлии, ако няма на място. Пижами не нося. 2 тениски лятото стигат, може късо долните от пижама. Зимата спя в анцуг ако ходим на хижа или спа, винаги елегантна, като у Пуевен или Перник. 😎

За ядене вземам ядки, шоколад, алкохол ако някой пие и отиваме на място, където не е хубав, скъп е или е забранен за местни,а за чужденци е само в бар  Кафе и Вода също за влак или с кола.

Пътувам с непромокаемо яке с големи джобове, чорапи, жилетка - мога да я вържа и на гърба си.

Лекарства ако пия и ако се пият за малария. Парацетамол, нещо за диария и това е.

Ако отивам на студено нося зимни дрехи, разбира се, но не повече от жилетка и пуловер, дънки на мене и още някое долнище и рокле за дискотека.

Ако отиваме на СПА нося две долнище и горнище на анцуг и това е.

Не помня да ни е било трудно с багажа, а го носехме до летища, после влакове, таксита, автобуси.

Семейното пътуване е скучно, Галинор. Какво ще си говорите като сте по цял ден заедно?

Една не особено голяма раница събира всичко.

Така не чакам багаж на летището.

Досадно е с много хора и да ходите да ги събирате с колата. Другото е да ги вземете всички от едно и също място и пак трябва да си мъкнат багажите до там.

 
Няма. Гал си иска София и никъде другаде

Ехххххххххх......

Как за какво си говорим - начи първо оперативка - 30 мин обсъждаме всичко ли сме взели и защо това ненужно нещо сме го взели, а другото нужно не сме . После 20 мин кой какво е изключил от контакта. 5 мин сверяваме сипано ли е на котките и баба има ключ, нали. После се почва същинският разговор - наскоро правени ремонти, къде са маркирали котараците, нови магазини в града/квартала и, разбира се, клюки за комшиите.

....... и забелязваш, че червилото е малиново и матово, а не гланцовото с пембения брокат. В същото време звъни свекървата и започва същинския разговор 😊🤐. Оказва се, че е наблизо, свободна и може да дойде с вас 😎. И, о, липсва приставката за вафли. No problem,  свеки носи мекици. Не, приставката за машата за вафли липсва. О, звъни комшийката, че единият котарак се изсрал на балкона и. А, в клетката в багажника е поне, гадта!  .....

Идилия.

Аз ли криво пиша, ти ли криво четеш? Всъщност аз твърдя, че нито един начин на живот нито е "велика саможертва", нито "точно обратното". Просто всяко нещо си има цена. Получаваш го - плащаш си. А ти се опитваш да вкараш някакви лични драми и да обвиняваш хората, че ако не живеят като теб - нямало полза от тях.

Опитай се да излезеш извън рамките на биполярната логика: "това е положително, онова - отрицателно; това е правилно, онова - грешно; това е трудно, онова - лесно". Да, някои хора цял живот се борят. Както казва Марк Твен: "първо се борят за своята свобода, после - за общата, накрая - за всичката". Борят се с живота като прасе с тиква. Борят се за светлото бъдеще и победата на социализма и комунизма / демокрацията и либерализма (излишното се зачерква)... Други предпочитат да живеят в хармония със света около себе си, съобразно принципа "у уей". Да се радват на живота, вместо да се борят с него... И накрая всички ги изяждат червеите.

На вафлите не им ли мина модата преди 20 години? Аз май дори сешоар не взимам, нямам нужда.

На мен не ми пречи, човек да си живее за собствения гъз, стига са е ок с това.  Щом си щастлив, правиш и моя ден щастлив.
Сега няма начин да ида където и да било и да си изкарам зле. Честно казано съм стисната и предпочитам да не харча, но ако компанията иска, не ми пречи и да харча. Важното е да се ходи някъде, да се живее, не да се мрънка, кой какъв бил. Все едно всеки ден сте някъде. Човек ходи 3-5 пъти годишно на почивка, поне да и се радва, а не да създава негативни теми, кой какъв бил. Ми много важно, че ял солети, нали си се разнообразил.

Пред влак и шофьор, който не е мъжът ми, в краен случай баща ми, винаги избирам влак. Първа класа, разбира се, защото втора е безплатна за малки деца и поради тази причина е едно много неприятно място, освен това там  редовно се случва някой с нож да превърти и да понаръга спътниците си в купето. Във влака не доскучава - има си вагон-ресторант, тоалетна, безкрайни слънчогледови поля и любезни бабиери, които отиват на курорт и общуването с тях е сравнително приятно.
В чужда кола трябва да търпиш какво ли не - ако кара жена - хаотичното й шофиране, крясъците по другите шофьори, размахване на средни пръсти, постоянно объркване въпреки джипиеса и набиване на спирачки по завоите. Ако кара мъж - гадната и силна музика в колата, с която той особено се гордее, забрана да си качваш краката на таблото и да ядеш в колата, откази да се спира често за тоалетна и кафе и постоянни калкулации за разхода на 100 км. Колкото и да плюят по БДЖ, за мен са многократно по-добър избор от споделеното пътуване.

Кристина, имам точно 2 познати, за които веднага се сещам, вършеещи, без да спират.
Едната е в моя бранш с доход средно 15-ка месечно, виждал съм и отчет за 23к. 46 годишна, без деца, неомъжена, бръмчалка, познавам я от 10 г. Добре изглежда все още, но не се е задомила, живее й се. Постоянно е някъде.
Втората, под 30, подготвя си отсега умно, "планирайки" времената, когато ще ражда и ще е майка, кариеристка, изнервена, невротична зад иначе хубавата усмивка и чар, не е глупава; иска да е спокойна, да има пари, затова си е подложила, и продължава, за което ми има уважението, но само толкова.
Връзка няма как да имам и с двете. Дадох ти два паралела. Парите не са проблем за никой, за нищо.

Нещо явно не ме разбираш правилно - аз не каня, аз предлагам. Покана може да е да ми дойде на гости приятел/ка на вилата, тогава мога да го/я закарам без пари. Когато обаче предлагам на някого да се видим или да отидем някъде, респ. на мен ми предложат, това не означава, че инициатора поема всички разходи. Наскоро ходих на гости на приятели на вилата им в провинцията. Те не само не ме закараха, но аз занесох и храна, която знам, че домакините обичат. Чувствам се неудобно да отида с празни ръце, при все, че са ми много близки. но въпрос на манталитет.

ФФ, аз си вършея с приятелки, с мъже не излизам. Само, че лошото е че не получавам 15 к. Месечно, а лесно щях да ги наместя.