Как да разпознаем фалшиво богати хора

Андариел, дипломата за завършено средно образование е съвсем различна от тази за завършено висше образование.
Първата е задължителна, а втората зависи от качеството. Аз предпочитам моите деца да завършат университети в чужбина, а не тук в България.

Няма да се гътнеш, разбира се. Тогава ще дойде ред на другата история -  иска да се ориентира, да попътува, това не е важно...
Но дайде, да си ги кажем нещата направо - в момента негативното отношение към имането на диплома е поза и не е като да не ви пука. Но ви пука за вас си. За чуждите отношението е пренебрежително.

Истинския елит се създава дори не за 2-3 поколения, а за повече. Проблемът ни като нация е, че този истински елит е унищожен след 9.9.44-та, смачкан, стъпкан и на негово място се издига новият комунистически елит, но той няма капацитетът да бъде елит. Темата е обширна и не е обект на дискусии в този форум, но реално това е причината за сегашното ни положение, защото след падането на социализма нещата не се променят, комунистическия елит продължава да ни управлява, продължава да държи капиталът.
В последните години наистина се променят нещата към добро, може би след още няколко десетилетия ще достигнем някакво сравнително добро ниво благодарение на изброеното по-горе в предишния коментар.

При мен не е поза. Аз имам 4 деца, Предполагам, че поне 2 или 3 от тях ще бъдат висшисти, живот и здраве. Ако едно не е, за мен това не е края на света. Имам положително отношение към дипломите, но не са ми номер едно, което ме радва и движи в живота. Особено пък що се касае до децата ми.

Изисква се, разбира се, защото йерархичната структура е пирамидална и нагоре няма място за всички. Тоест масата трябва да е доволна да си седи там, където е поставена и да не страда от това. Освен това съвременният мениджмънт е базиран на "шерпи" и "пчелички", а не на "таланти", защото така е много по-сигурно и се получава имунитет по отношение на човешкия фактор. Обаче това е така за едно 90% от корпоративните служители и е факт, че някои все пак се издигат, нали? Има си отделна писта за необходимия минимум таланти, без които корпорацията няма да се развива, и те се следят и развиват тичайки по друга писта.  Но за да попаднеш там трябва хем да не си конфликтен, хем да умееш да изпъкваш неизпъквайки (колко зен се получи).

Това вече е друго.

някой назад писа, че колкото и да се налива в университета, съдът поема толкова, колкото му е вместимостта. А хората, които са недоволни, явно нещо не са улучили времето и мястото или личните им виждания са били други.  Във всеки случай е по-лесно с диплома, а има професии, в които без диплома няма правоспособност. Защо, мислите, напоследък толкова се повиши интересът към педагогиките? Защото дори гениален да е някой, да е събрал в главата си цялата класическа литература и математика, ако няма учителска диплома, не може и в най-забутаното селско училище да води занималнята. По същия начин най-посредственият с диплома в ръка има право  да работи като учител. Тук ей така, наедро-наедро се приказва, но в реалността дори най-пъчещите се как нямало нужда от диплома, със сигурност ще си улеснят професионалния живот, ако я имат. Затова и много хора на стари години решават да вземат диплома и го правят, за да "узаконят" знанията и опита, които вече имат. При мен горе-долу с едното ми образование се получи така - опитът и знанията предшестваха дипломата. Идва един момент, в който се подразбира наличието на диплома и неналичието й създава пречки.

Черна станция, когато човек поставя граници околните често са недоволни, защото това им обърква техните сметки. Но свикват, къде ще идат.

Студентските ми години бяха най-хубавите, онова време не бих го заменил с нищо друго. Дипломирах се много трудно, наложи се да почна да бачкам почти по същото време, когато завърших семестриално бакалавър. Отне ми няколко години да стигна до защита на дипломна работа, беше ми почти невъзможно да съчетая работа и учене по онова време. Все пак успях да се дипломирам, взех си дипломата и от тогава не е излизала от шкафа, всъщност дори не знам къде точно се намира.
От инженерната си специалност имам много полза в работата си, но не се изчепва само с това ползата от образованието. Самата среда, в която попадаш, времето което имаш да работиш върху себе си те изграждат като личност по съвсем друг начин. Иначе като влезнеш в едни коловози на работа, сметки, пари, грижи и от там няма мърдане.
Така че образованието е много важно, дори реално да не работиш по специалността си и да не си ползваш дипломите. Е да при ограничен капацитет, тогава ползата от файдата е никаква, но тогава проблема не е в образованието или липсата му.

И при мен е така. Започнах да уча висше много отдавна, зарязах го, пак го почнах, пак го зарязах. В един момент имаше позата - на мен диплома не ми трябва. Ох, трябва ми и още как.
Ако бях достатъчно богата, и доктор ще стана.

Имаше една поговорка "по дрехите посрещат, по ума изпращат". Мисля, че и с жените е така. Да, "кифлите" привличат мъжете, ама за чукане. Когато се замислят за семейств,о моите впечатления са, че рядко се женят за кифли. Имам предвид стойностните мъже. Не чалгаджии, мутри и футболисти, нито пък тези, на които им трябва лъскава играчка за показ и престиж и си плащат за нея.

И моите 5 цента по темата за дипломите.

Разбира се, че дипломата (университетското образование в по-широк смисъл) е важна. Първо дава контакти и среда, а средата формира светоглед. После дава базови знания (кой колкото му е капацитетът, разбира се), но също и знания и умения за отсяване на плявата, за хващане на същественото и за намирането му при нужда. С тези умения после лесно се наваксват пропуските в конкретна област. И накрая, но съвсем не по значение, дипломата отваря врати, ако е от ценЕн университет с висока репутация. Вярно е, че не важи универсално, но за много професии няма да те пуснат и на интервю без нужната диплома. Я да видим и най-големия гений дали ще го вземат в лондонското Сити с тапия от пернишката ПАТКА...

Спорът е излишен. Няма писани правила. В едни професии и фирми е едно, с други - друго.

 Мой познат програмист, който е доста добър в това, което върши (иначе нямаше да го искат вече толкова години) още преди 5-6 години получаваше по 5000 долара месечно, работейки от България за фирма в САЩ. Хубаво, обаче както е така по-добър, на него се пада по-трудната работа, а получава съвсем малко повече от другите програмисти, с които работят заедно. Пробивен, можещ, но с един таван на заплатата, който не може да надскочи, а в същото време (по негови думи), тези около него в половината време си "клатят краката" или имат леки задачи. Не, че заплатата му е малка, но на фона на извършваната работа другите около него хем са по-малко натоварени, хем и не вземат чак толкова по-малко от него.

 Друг пример мога да дам от моята практика, където качествата "пробивен, можещ и знаещ" са ми правели подобна мечешка услуга в няколко нашенски фирми. Отново се стигаше дотам, че въпреки малко по-голямото заплащане, на мен да се падаше цялата или основната отговорност над някой проект, плюс почти всичката работа, докато тези около мен се правеха, че работят и в половината време флиртуваха с по-хубавите съратнички (въпреки, че пичовете бяха обвързани, а в една от фирмите единият имаше и съвсем малко дете) и ходеха по 10 пъти на ден уж до тоалетната или да пушат навън. Стигало се е дотам и да ме гледат с крив поглед, защото хем са завиждали за заплатата ми (но не са си правели труда да имат и те такава), хем и покрай свършеното от мен е имало очаквания от ръководството и те да работят толкова добре и бързо. Чувал съм съвети на 4 очи от типа на: "Работи по-бавно, че да не ни дават зор и да стоим по-дълго във фирмата". Накрая пробих, като напуснах и започнах работа в чужбина, където трудът се цени подобаващо, а сега вече и на свободна практика в България.

 Навън пък адски много държат на дипломата и понеже нямам такава, ме наеха единствено заради уменията, които им показах на практика. Гласуваха ми първоначално доверие да се докажа, а после ми казаха, че никога досега не са наемали някой без съответната хартийка, удостоверяваща знания от университет.

Нищо подобно.
Подобни разговори (за книги и интереси) е най-добре да се провеждат сутринта, когато си пиете кафето в кухнята по бельо (или без).

Има го и този момент, че ако някой е твърде добър в това, което върши, от ръководството не искат да го повишат, защото тогава няма да има кой да го замести.

 А другият тънък момент е, че дори и да го повишат, в момента, в който той започне да изпълнява ръководна функция, а не на работна пчеличка, както ти се изрази, той може да се окаже дори вреден или недотам полезен за фирмата, тъй като задълженията му вече са съвсем различни от отличните му резултати като служител преди повишението.

Ще коментирам единствено от свое име и с уговорката, че такава е ситуацията при мен. Моята диплома никога за нищо не ми е послужила, както и на останалите ми колеги. Нито един от тях не работи по специалността ни, нито един! За мен университетите в България отдавна не са мястото, на което да получиш знания и подготовка за конкретната орофесия, а просто касичка. Преподавателите са страшно възрастни в по-голямата си част, цинични, незаинтересовани, но в същото време злобни и очакващи респект само поради факта, че са откарали в конкретния университет 2/3 от живота си. Единици са наистина стойностните преподаватели, които са там, за да те научат на нещо. От друга страна, студентите вече са от кол и въже и учат каквото си искат, стига да имат възможността да си плащат таксите и живота в град, различен от родния. Двойкаджии влизат и завършват специалности, за които едно време се искаше доста висок бал. Сега можеш да учиш каквото си пожелаеш, само да можеш да си го позволиш финансово. Преди за едно място се борехме 20 души, сега ходят на крака по училищата да се молят на бъдещите студенти. В ПУ не ме приеха с 5 - ца от изпита, сега ги приемат с всичко, различно от 2-ка.
Ако някой ден имам дете и стигнем до момента ще се следва ли, няма ли, съвсем откровено ви казвам, че няма да натискам за висше, да си прецени само. Ако има капацитета и желанието, а ние финансите за престижен университет навън, ще се радвам да следва. Ако става дума за тук, да прави каквото иска. Има ли силен интерес към дадена специалност, само ще иска. Няма ли интерес към нищо конкретно, хич и няма да се занимавам да натискам и със зор да се случват нещата. И със сигурност никога няма да направя грешката на моите родители - аз да искам нещо конкретно, което ме влече, а те да ми обясняват, че това било едно нищо, смешна работа и няма да плащат за тая глупост. Та накрая като завърших нещо, което не исках, подарих дипломата на майка ми с думите " Окачи си я в хола, защото на мен не ми е нужна".

Негативното отношение не е към имането на диплома, а към липсата на академично и  прагматично покритие на дипломата, което я превръща в хартийка, нужна далеч не във всеки бранш.
Интересът към педагогиките се повиши в предимно в провинцията, където това е една от малкото възможности за намиране на работа и сигурен доход. В София например, хората с да кажем английска филология нямат особен интерес към педагогиката, защото имат възможности за значително по-високи доходи с далеч по-приятна работа от учителската.

Всъщност, ти говориш наедро за ценността на дипломата. А дипломата може да е ценна за дадена професия, бранш и други конкретни обстоятелства и без особена стойност в други.