Как да разпознаем фалшиво богати хора

Пет пъти прочетох поста, с надеждата, че не съм прочела правилно.
До какъв месечен доход се счита, че си богат (реапективно беден). Питам, за да ги поразчистя малко “кокошкарките” от приятелския ми кръг.
Днес си богат, утре си беден. В този живот има само едно сигурно нещо.

Точно. Имането на пари не стига, за да си смениш класата, просто ще бъдеш селянин с пари и много ще си личи. За всичко хубаво се иска натрупване в поколенията. Както и едно завършено висше образование не стига, за да се причислиш към интелектуалния елит, защото за тази цел са нужни поне още три - на баща ти, на дядо ти и на прадядо ти. Простеенето не може да се скрие само под една гола диплома, това е едва началото.

Глупости, някои хора са приятели от училище и не го забравят, нищо че после животите им са се развили различно. И да, никой няма да се лиши от комфорт и стил на живот по принцип, заради приятеля си, но за няколко часа може. Ще се видят на по чашка в обикновена квартална кръчма, от това на богатия няма да му падне короната, а е пределно ясно, че той трябва да слезе надолу, понеже може, докато бедният не може да скочи нагоре. И ще си прекарат приятно, ако имат какво да ги свързва, а не се мерят житейските успехи. Т.е. единият да се фука, а другият да завижда.


И според теб колко поколения висшисти са имали сред предците си Алеко Константинов, Иван Вазов, Пейо Яворов? Питам за да си изясня нещата. Аз самата съм четвърто поколение с висше образование, трябва ли да се имам за висше общество?

Принципно е възможно, но аз не съм го виждала да се случва - смениш ли средата, сменяш и приятелите. Не е нито тъжно, нито странно, просто хората правят така.

Духовно богат е куха идея, измислена от религията за успокоение на бедняците, робите и крепостните, че да не хванат вилите срещу аристокрацията. Няма такова нещо - без пукнат грош, пък в душата милионер. Духовната богатост не се постига въпреки, а именно чрез пари. Без пари няма театър, книга, кино, интернет, групи по интереси, хоби. Дори Читанка изисква да си платиш интернета, за да стигнеш до безплатните книги в нея, а не всичко дори на български е качено. Патетиката е излишна.
Да, разбира се, че пред гаден пачкар ще предпочета нормален бачкатор. Работата е там, че това са събирателни, но всъщност съвсем имагинерни крайни категории. Голяма част от населението е от мутренско тесто, но повечето не са имали късмет с парите и не са гадни пачкари, а само гадни.
Впрочем. Отхвърлянето с презрение може да е, защото си прост невежа. Прост невежа може да си също И поради липса на пари.

Лично правило ми е моите(семейните) финанси да не разчитат на чужди финанси, както и обратното. Не обичам да ме черпят, черпя рядко и никога не черпя някого, който е излязъл с мен за да почерпя. Е, примерно се е случвало да кажа "хайде ще те водя да те черпя едни страхотни палачинки" примерно, но е различно.
Освен това и го правя очевидно, че чужди сметки не плащам, дори и да не го кажа направо.
А да отидеш в друга държава с дете, без кола, с човек, който очевидно не познаваш достатъчно лично на мен ми е малко неразумно, но аз съм си бъзла де...

На мен точно в България са ми крайно смешни такива напъни за аристокрация и набиване на канчето на "мизерниците", каквито се демонстрират и в тази тема. Уважавам честно забогателите и би трябвало и те да ценят, ако някой ги търси от искрен интерес, а не да им иска нещо, каквото и да е то. Някои по трудния начин го разбират.
Доста сме затънали като общество....

Живея в чужбина, финансово сме доста добре. Сестра ми живее в България, изплаща заем и въпреки че има 2 висши, заплатата ѝ не е голяма.
След последните няколко поста се чудя как да я разкарам. Ако я блокирам във фейса и Вайбър дали ще се усети, че аз с бедняци не искам да се занимавам!?!?

Най-добре не признавай публично, че имаш сестра, че като тръгне една мълва, иди я спри после...
Аз пък от моите богати роднини пък веднъж да не поискам нещо - я подарък, я да ме уредят някъде, я парички. Ами да сведа контактите до минимум, щото точно за пари и материалности се говори само на срещите ни.

Съгласна с всяка дума.
Още със идването си във Виена направих стремителна кариера като чистачка 3г.ежеседмично чистех дома на едни потомствени аристократи (чистех в свекървата и в двамата й сина също). За тия хора само хубаво мога да кажа, държание, възпитание, отношение. Никога не съм се почувствала като чистачка в тях, винаги благодаряха, че съм била така добра да "дойда и помогна" 😎.
Бакшиш не са давали никога,освен дребно подаръче за Коледа и Великден.
И двете снахи /млади, работещи със завидна кариера жени/, знаеха да шият на машина и собственоръчно слагаха кръпки на колената на детските панталони. Децата им износваха дрехи от близки и познати. Никога не съм видяла да се купи нещо излишно или да се разхищава.
 
В България не съм виждала от години дете с кръпка на коляното Пък какво остава да предложиш носени дрешки на някой, сакън, това е кръвна обида, ще нараниш жестоко егото. Уж, българите са бедни, а децата ни изтупани като за модно дефиле. Парцалки, телефони, силикони, прогнили лъскави таратайки с газова уредба.
Никаква финансова култура нямаме, само едно безкрайно парадиране с тъпотии и изцепки.

Да допълня освен на гореспоменатите съм чистила домовете и на други семейства от висшата класа. Била съм еднократно и при оръфляци, които ги мързи да си мръднат дебелите миризливи задници и предпочитат да дадат 30евро веднъж на няколко месеца, като се надяват, че за 3 часа някой ще им изближе лайняната кочина /разбира се, 2ри път не стъпвах при такива /
Та мисълта ми беше, че 2те класи имат коренно различно отношение и подход.
 Няма как новоизлюпеното, случайно забогатяло първеню да се сравнява със старите фамилии, където класата и финеса са вече вродени.

4то поколение е сериозна работа. 4то поколение, пра-дядо ми е живял през 18ти век и е бил прост шивач. Е, може и да не е бил прост, не знам. 3ма от бабите и дядовците ми са били учители. Но ме съмнява да са имали висше образование. А най-близкият ми дядо със сигурност е нямал, защото е бил беден сирак от малък. Искал е много да учи, но е нямал пари. После се е издигнал с работа и е станал дясна ръка на фабриканта на "Славянка". Това преди комунизма. Тогава май е била фабрика "Лебед". Та срам ме е, може и да съм 5то-6-то градски, но съм едва 2ро висшист.

А по темата, да се смея ли, да плача ли.
А като прочетох, че по колата се определя кой колко има, тогава вече не знам ... Направо ше се скрия в ъгъла Аз карам кола, колкото дневния ми доход. Като според мен, нормално е да имаш кола на стойност 1-2 месечни дохода (ако не е в гаранция). И може би 2 пъти повече, ако е в гаранция и от магазина. Просто в моя случай все употребявам парите за друго, купувам по някой апартамент, и все не остава за кола.

Едно разбрах, във всяка тема авторката си търси някоя новозапозната да я вози с колата. Може би си няма кола. Или книжка. Това хубаво, но ако си с чужда кола, нямаш претенции къде кога се отива, колко се спира и тн. На милостта на шофьора си.

Уж сте над нещата (няма да ползвам израза духовно богати), пък цяла тема все в чуждите пари сте забили нос. Действително, българска черта.

Това с чистенето и преценкте на чистачката ме разби. Добре, че съм си намерила жена, която помага само на мен, че иначе като ме сравни с потомствените аристократи, нямаше да стъпи у на сигурно повече. И аз не шия кръпки, изобщо нищо не шия, даже нямам игла и конец вкъщи май. Сега да не излезе, че потомствените снахи - аристократки и чорапите замрежват и затова са заможни

И аз харесвам лейди Сибил Рамкин, ама на книга.

Ама така ли съм казала, че са богати, щото спестяват като кърпят и така се превръщат в аристократи ли?