Как да разпознаем фалшиво богати хора

Не, спестяването те изпраща вече на по-горно стъпало. Беден е този, който не може да си покрие минималните екзистенциални нужди.

Кога съм казал, че всички хора искат всичко наготово. И че няма хора, които са готови да се трудят и да се развиват.

Напротив.
Наистина не  знам как четете ...

Ако говориш, че 98% от мигрантите са готови да учат и да работят, да стават лекари и инженери, тогава си връщам думите назад.
Реалността не можеш я излъга.

Каза, че хората гледат чуждото богатство и го искат наготово.
Дори и в Африка и Югоизточна Азия вече знаят как живеят хората "на запад" и искат и те. Само че наготово.
...
Екзистенциални нужди за мен са храна и покрив над главата, много хора в Бг имат осигурени дом и храна, плюс, че си пращат децата на училище, купуват дрехи и тн, но са бедни.
Говорим за неприятните ограничения на парите, не за това, че дори в това положение може да са щастливи, обичани, одухотворени и прочее.

В американският сериал "Специален отряд",един негър точно го каза:

"Бедността е бавен геноцид"

П.П.

Уточнение. В САЩ бедните афроамериканци са някъде около 10%.

"Тези критерии" са всъщност базирани на социологично проучване относно класификация на ценностите във възпитанието на децата от различните социални прослойки /посочих го изрично даже/. Което означава и важни човешки качества за представителите им по принцип.
Хората сами си сочат важните за тях критерии. И учените, занимаващи се с проучването, са анализирали и обобщили отговорите, като са намерили общото в получените резултати за дадената група. Всяка група си се характеризира с определени качества. Няма нужда да се спирам на отклоненията и правилата - има си и за това наука. Тук упоменавам резултатите, принципно валидни за групите. Дано да е ясно, че го обяснявам за втори път вече.
Няма виновни за това, какви са изходните данни от проучването, разбира се. Спорете с тези, които провеждат проучванията и получават и оповестяват резултатите от тях.
За вина на хора и групи пък изобщо не става въпрос.
И локусът на контрол не сме го ние измислили. Книги има по въпроса, не е тук мястото да се обяснява същността му. Който иска - ще намери и ще прочете. Стига да чете. Нито сме провеждали ние проучване и анализ какъв е той при различните типажи и прослойки. Има си много мащабни проучвания, които го определят като типичен дори за цели нации.
И пак няма криви за това, което се установява.



Да, труднчико е за необразован, неактивен, некреативен, живеещ в наложени му отвън рамки и т.н. описан вече човек да се позамогне, но пак да напомня - за това отново няма криви. Данни и факти просто. Логични връзки между предпоставки и последици.


И аз приемам този критерий, понеже е що-годе обективен.
Не така стои обаче въпросът за критериите за определяне на богат човек. Те са различни за различните общества. Естествено за по-бедно, като нашето, те няма да са същите, като в САЩ, Австралия, Норвегия. Няма да са същите и като в Танзания.

"Това може да е валидно в едно общество с работещи социални асансьори, но не и колониални държавици, каквато е нашата."

 Това последното не го разбрах. А и за пръв път чувам България да е имала колонии.

Малко наблюдение от мен, което ме забавляваше много навремето (преди ковид), когато още ходех на спининг в студио. Жените от определена социална прослойка имаха забележително единство на продуктите и марките, които ползваха - няма как, виждаш в съблекалнята

Като започнеш от клинчетата за тренировка, минеш през това с какво палто е, каква козметика вади, за да се освежи след душа, с каква дамска чанта е. Едва ли не, като ''одобрен списък'' с артикули Какво ползваш, какво носиш - автоматично те слага в една или друга категория. Много ме е забавлявала винаги тази униформеност.

Добре, че нямаме марки и на...някои органи, че пазара е голям.

Колониална държавица не е като да е колониална империя, но да приемем, че грешката е в мен и кажа, че иде реч за държава под чужда колониална власт.
Колкото и да висе боде очите постът ми, социални асансьори няма. Успехите ви се дължат най-вече на факта, че сте се родили в правилната среда, а повечето социологически и психологически проучвания и анализи се ползват за целите на пропагандата.
Има и изключително добро образование в областта на точните науки.

Бе не ни боде нищо.
Но и да не си съгласен, и да ти боде на теб - за да се видиш в много пари си трябват определени лични качества.
Можеш и да не се съгласяваш, което не променя фактите и правилата.

В някои случаи.
Но дори и при тях са нужни пък качества за опазване на наличното.
/Второто лице е неуместно..., както и твърдението като цяло, адресирано към неясно кой неограничен кръг хора./

Жребче, зехтинът е част от географския район, наричан днес България от хилядолетия, много преди България да я има. Маслини растат и в днешна южна България, но и районите, от които е донасян зехтина не са далеч. Със зехтин са готвели предците ни, които не са знаели какво е домат, царевица, тиквичка, картоф. Последните са донесени преди не повече от 500 години. Една трета от днешните българи сме потомци на средиземноморски и малоазиатски българи, които са дошли след войните и размени на население. За тях зехтинът е бил всичко, с което са пържели и готвели. Масло е другото, но не го е имало целогодишно и е трябвало да се преварява и осолява. Маслото и лойта са животински продукти, а в източноправославната църква има поне 100-200 дена пости без животински продукти. Там не се готви с лой и мас.

За студенопресования зехтин - преди десетилетия рафинирано май не е имало, но не съм много сигурна. Точката на димене или кипене (smoking point) на студенопресования зехтин е 214°С, по-висок от тази на рафинирания. Баба ми не пържеше, но ми е казвала, че са пържели в зехтин. В старите рецепти грис-халвата за пости е със зехтин, баниците със зехтин, спанак, лук, бадем, орехи.

Зная, че в северна България кухнята е леко различна и стоките от юг е било трудно да се доставят заради Балкана. Там също има места с влажен, субтропически климат, но не съм спец и не зная дали растат маслини.

Маслините са лесни за отглеждане и събиране, а също и за ферментиране и консервиране. Имали са ги по двора, а имало и из гората.

Месо от овца са яли на сватба, помен, кръщене и някой голям празник. Кокошки са яли веднъж месечно, чо изключение и риба в останалото време.

Ако искаш да отслабнеш, разкарай олиото!

Кристинке, изразявай се по-ясно и с примери, че на повечето ни е трудно да схванем какво точно искаш да кажеш! И не наричай, моля те, липсата на неморален лукс бедност!  А какво не ти хареса в Намибия и Ботсвана, примерно?

А, разбрах. Социален асансьор = позитивна дискриминация. Когато бях малка в България всички бяхме бедни. Е освен мутрите, но това е друг въпрос. Това, което най ни различаваше беше, че някои имаха връзки. От тази първична каша, някои успяха да излязат напред.

Франция уж е социална държава, но училищата са районирани и ако имаш нещастието да си в кофти квартал, ще учиш в кофти училище. И следователно ще имаш по малък шанс да пробиеш напред

Проблемът не са фактите и правилата, а интерпретацията им, която се ползва често за целите на пропагандата.
За тебе „в някои случаи”, за мен „най-често”. 99.99 % от родените в мизерия си остават в мизерията, ако ще и по-талантливи от Паганини да са.
Точно обратно на модерните глупости е. Ако кварталното училище дава на 70-80 % от образованието на скъпото частно училище, тогава образователната система може да бъде социален асансьор.

Ми не е баш така, изобщо не коментирам изцепката с колониалната държава.
Достатъчно младежи от село или пък от работническите среди в градовете с правилното образование са се издигнали и сега са си баш средната класа.

По-назад беше коментирано за успеха с бизнеса и наистина забогателите хора. В момента и последните години наистина е трудно и почти невъзможно да постигнеш от нищо нещо, но в началото на прехода това не е било точно така. Има хора стартирали от нищото, с една сергия или гараж и стигнали до милиони. Времената са били такива, тези които са се ориентирали бързо са могли да забогатеят лесно на по-късен етап дори и без протекции или мутренски изпълнения. Имаше един период някъде в средата на 90-те покрай масовата приватизация, тогава на тезгяха бяха сложени какво ли не- като се започне от едрите предприятия, та се стигне до стопанските дворове в бившите ткзс-та и други подобни активи- терени, сгради и др. По онова време дори обикновен човек без някакви дебели връзки е имал възможност да купи почти без пари нещо сериозно, стига съответно да разполага с някакви пари.
Сещам се в тази връзка с една история, която ми я е разказвал баща ми. Точно по онова време му предлагали някакъв терен с площ от няколко декара в индустриална зона на няколко километра от нашия град, за някакви дребни пари, изобщо не била проблем сумата за него. Обаче бил много зает покрай работата си и задачите, и не му останало време да се занимава. Сега подобни парцели струват около милион.....
По-късно когато аз започнах да се занимавам съм си купувал всичко на пазарни цени, които не бяха никак малки.

Ми дай статистика, +-123. Докато нямаш точна такава, остават "в някои от случаите", понеже не можем за никакви проценти да говорим.
Пропаганда има и с обратен знак - всичко е от средата, човек няма намеса и следователно не следва да се напъва. Като в индийска каста направо.
Точно за типовете мислене по този въпрос са локусите на контрол, към които те препратих.
Напомням - рядко има правилно и грешно, когато не говорим за математика.