Как да разпознаем фалшиво богати хора

Това за средата е много вярно, аз затова никога не пропускам да впиша сред необходимите условия за успех (в каквото и да е) и късмета. Късмета да се родиш в точното време, на точното място, в точното семейство...
Разбира се, че на сина на богата фамилия му е много по-лесно. Но не е само до парите. Напредналите държави отдавна са установили, че ако се дава шанс само на върхушката, всичко запада. И затова има механизъм, позволяващ и на бедните да се изучат и да се издигнат, но там конкуренцията е жестока. Но то това е и целта - ако някой ще получи достъп до клуба на богатите, то той поне трябва да е най-добрият. Оставям настрана черните в САЩ, които заради позитивната дискриминация малко от малко да е умно детето и вече му свети зелена вълна по пътя нагоре. У нас обаче, колкото и да ругаем образованието си, всяко дете има шансове, стига да е имало късмета да се роди в семейство, за което образованието е ценност и цел. Е, в последните години нещата почват да се наместват, защото от 1 до 5 клас частните училища доминират, но поне от там нататък държавните гимназии са поне равни на частните, в много случаи и ги превъзхождат. И в тях се влиза по заслуги. После вече става тегаво у нас, но пък пътят навън е отворен.
Или накратко - всяко семейство, което цени доброто образование, има шанс да си изучи децата и да им даде добро бъдеще, т.е. шанс за заможен живот, ако не за истинско богатство.

90-те бяха хубави, защото бях млада. 😂
И не е хубаво да мислиш, че си пропилял години. Това, през което си преминал, те е направило това, което си сега.

Липсата на аргументи не се компенсира с агресия! Писах „Виденовата зима”, а не „деветте години”! Деветдесетте години беше началото на разпада в образоването, но пак беше на прилично ниво. Деветдесетте години имаше все още някакво родно производство, различно от „шием седалките на Ауди”, деветдесетте години почти нямаше регулации и бизнес много лесно и евтино се правеше, деветдесетте години имаше и ембарго, което изхранваше половината западна част. Ако години ти е било трудно да правиш бизнес, сега хептен няма да можеш, ако си от бацевите.
Първата вълна емигрираха в началото на 90, а погледната е от бацево време.

Стига с това производство от 90-те години и най-вече идеализирането му. Днес имаме повече произвеждащи и печеливши заводи от тогава. Подчертавам ПЕЧЕЛИВШИ, защото тогава се гордеехме с вагоните произведена евтина стомана, която струва "стотинки".

90-сетте години бях ад, толкова да бях нещастна. Ама мен само сладкия живот ме влече и за това така. Никаква младост не ща, искам си настоящето. При мен почти всички години до 2016 г. бяха отвратителни, по една или друга причина. Едва последните години ми просветна.
Тангра, ако определяш липсата на жена и деца поради емиграция, мога да те уверя, че и в бг да си беше стоял, можеше пак да не намериш подходящ човек. Аз последните години бая ергени около моята възраст срещам.
Иначе аз като бях в чужбина, едни чехкини все ми викаха, имаш ли си годеник в бг, непременно се връщай. Останеш ли тук, ще си пропилееш живота, като нас. А бяха страхони момичета, слаби, руси, като картинки, били са може би на моята настояща възраст.

Каква виденова зима? Още 90та година България приличаше на коптор, даже в сравнение с Югославия от 1991г, която беше във война. Не съм си ходила в България през 90те, но от ходили си знам, че хич не беше розово. В неразвит Тунис заплатите бяха поне 10 пъти по-високи. Работещите в Африка и Индия май печелеха повече. 97г е дъното на казана на ада. Една лекарска заплата е стигала за 7 хляба заради инфлацията.

Не знам какъв бизнес е имало, но беше опасно да се излиза по улиците, а през 80те можеше човек да ходи нощем сам.

Никакво печелившо производство нямаше от големите заводи. Ако имаше, комунистите не бяха толкова тъпи, че да променят печеливша система. Частната инициатива и легалната емиграция ги разрешиха още в началото или средата на 80те за да се отърват от млади хора, за които нямаше смислена работа  дори на смешните заплати.

Не зная как стоят нещата сега, но има възможности за легална работа, бизнес, без връзки и без особени умения. Много наши познати се преместиха в България, но не заради евтината работна ръка (нямат наемни работници), а заради ниските данъци най-вече, но и климат, живот, родители там.

Когато отидохме в края на 2002г след отсъствие от над десетилетие, заварих съвсем различна държава, институции, а след още 2 десетилетия - още по-добра.

Единствено мисля, че образованието е с намалено ниво, но това е по четено тук. Млади хора масово пишат неграмотно и даже не могат да изразят това, което мислят. Може би фактът, че има много свободни места за малко кандидати прави децата несъревнователни.

Не знам къде виждате подобрение в България? Аз вече отказвам и за ваканциите да се връщам, толкова болно ми става. Преди поне беше евтино, а сега цените са станали почти европейски.

Стана ми смешно като прочетох...
Само дето масово хората живеят в двустаен 4 човека, ама карат много скъпи коли. Това не е абсолютно никакъв фактор колата. Умните хора с пари никога не биха инвестирали в скъпа кола / която се явява единствено и само пасив /. В коли инвестират главно тези изкарали пари от някоя далаверка, бързи пари.

/ Естествено винаги има изключения/


Пък по темата. В днешно време в срамно да си беден или средна класа. На много хора им се иска да бъдат богати, не заради сами пари и начина на живот, който могат да им осигурят, а чисто и просто заради това как ще ги възприемат хората около тях. Ако нямаш пари или работиш за заплата - едва ли не си смотан....
Което е пряко свързано с българския манталитет...

Едва ли ще ти е проблем да посочиш десетина от тия ПЕЧЕЛИВШИ, та чакам ГФО-тата или поне ЕИК, та сами да си ги проверим.

Соня, мен не ме интересува никой, никой отстрани, отпред, и т.н.

Да, комично е това с премиумите и панелките, но няма къщи и иманета за всички, жилищният фонд е такъв, както и инфраструктурата, зле.
Винаги с нещо се прави компромис.

Скъпа кола, само през фирма, оперативен лизинг 3-5 г., връщам и взимам друга, минава разход, чистя данъци. Това е.

Соня Димитрова, няма ненормално в живеене на 4 човека в двустаен в големите градове. Много от съученичките на дъщеря ми делят стая със сестра. Не е лесно да се намери жилище с повече от 2 спални. Тук някои хора слагат бюро в хола или трапезарията, така че ако едното дете иска да спи, другото да може да учи и прави проекти и проучвания без да го притеснява.

A и финансовите им отчети за последните три години и не искаш ли?
- Шнайдер има завод в България (поне един)
- АББ има 4 май
- Либхер има завод
- Заводите за автомобилни кабели са над пет
- Монбат
- Драг
- Теси
- Юмикор (или както се казва сега)
- Солвей Соди - Девня
- Стомана Перник
- Атлас Копко имаха също завод
Това са само по памет измежду тези, с които някога съм имала отношения. И колко още други има за латекси, химия, механични компоненти, алуминиеви отливки, трансформатори и какво ли не. И никой не им покрива загубите с доходите от изнесени консерви. Щом работят, значи или са печеливши или са някакъв клон на Армия на спасението и работят на загуба с благотворителна цел.

И от тук можеш да си избереш повече от 10.

https://www.bcci.bg/resources/files/BCCI_TOP_100_2019_BG_Web.pdf

90-те години бяха ад за обикновените хора. Заплатите на работници, лекари, учители, всякакви други служители и държавни чиновници, бяха мизерни на фона на инфлацията, цените се вдигнаха драстично, мизерията и хаоса в държавата бяха потресаващ. Хипер инфлацият изяде спестяваният на хората, беззаконието и мутренските войни всяваха страх навсякъде. За това по-късно като отвориха вратите масово се емигрираше.
При цялата тази картинка обаче, както написах в предишния си пост, се откриваха възможности, в хаоса лесно можеше да се докопаш до сериозен актив на ниска цена, отделно хората бяха свикнали с нямането през соц-а и който успееше да предложи добри стоки и услуги на пазара бързо забогатяваше.
Давам пример с една фирма, може би най-голямата в страната, за търговия на метали- Ангел Стоилов. Самият той е обикновен снабдител към някакво соц предприятие. В началото на 90-те използва връзките си и опита си до момента, започва дейност в тази сфера, днес върти много милиони. Нямам много идеи дали е имал протекции от горе, но е пример за успешен бизнес от 90те.
Сега да не задълбаваме в политиката, Баце наистина доста изтормози бизнеса, слуховете за рекет са потресаващи, административната тежест става смазваща, Недоразумението н.18 беше върха на сладоледа.
През 90-те слабия контрол и анархията допринасяха за бързото забогатяване на съумелите да се възползват. Нещата обаче не трябваше да стават по този начин, други държави от нашата черга подходиха по различен начин и сега са много преди нас. Но все пак както колегата каза, нещата се подобриха много в последните години, това е видимо за всички. Да не задълбавам повече, коментирано е достатъчно.

Не е лесно да се намери жилище или не е лесно да се купи?

Защото на пазара в момента има страшно много многостайни апаратаменти.

Лично аз продавам три такива в момента и имам пряко наблюдение, че не са особено търсени.

Не съм и чула някой да има пари за многостайно жилище, ама да няма кой да му ги вземе...