Според мен , всяко дете е уникално и следва собствен ход на развитие и всяка форма на претоварване, пресилване и пребързване не е добра ,не че не трябва да го насърчаваме, но виждайки, че в момента, то "не е нашите честоти" каузата би била стрес за нас и неспокойствие дали всичко е наред. Те сега имам чувството, че някои от педиатрите вместо да подкрепят уморените и без това стресирани майки, допълнително ги товарят и безпокоят,та затова не се безпокойте, това създава неефективност и допълнителен стрес. 
Моят надига дупе и се клати напред-назад и често се приземява по нос, хвърляйки се напред уж да лази От вчера има леко развитие - мернах го скришом,че както си лежи и прави опити да си надига главата, но явно и на него му тежат глупостите /както се изразява таткото/ 
и освен това, пак от вчера, упорито пружинира с краката като го вдигна под мишниците - то реално това не е нещо ново при него, но имаше някакъв период от 1-2 месеца не го бе правил. Общо взето така е с всичко - таман тръгне нещо да прави и се откаже, и минава доста време преди пак да се пробва 
За сметка на това, обаче, бяхме с жестока хрема,задна, и сополите ни напред, ни назад - видях се в чудо да пръскам и изпомпвам каквото може,но никога всичко... даже бухме и на капки за нос,витамин С, и ампули калциев глюконат,като превенция да не слезнат надолу секретите към дробчетата. А за лигите,макар че вече отдавна избиха 2та долни предни, продължаваме да сме като онази порода кучета, освен това си лапа ръкавите та ги навивам до лактитие, лапа и яката на бодитата и отпред е вечно мокър и сменям по 3-4 пъти на ден дрехи - от лиги - не от друго 
А за сравнение - с каките не съм имала такива лиги изобщо,нито преобличания... 
Препоръчани теми