Моя опит през изминалите години, покрай прятели говори, че дългогодишна връзка, влезе ли в рутината без развитие-брак, деца..в един момент се изчерпва и миговете са пропуснати.
С мъжа ми сме заедно от 20 години и имаме дете на 5 години. Какво правихме във връзка без развитие, както се определя тук - завърших си следването, градихме кариери, хобита, пътувания и така докато ми узрее идеята за дете. Брак нямаме по мое желание, но ако утре ми прищрака някоя шайба и това не е проблем.
Нито сме новатори, нито сме единствени. Нито пък нещо се е изчерпало.
Обаче! без бой си признавам, след като се появи детето, че трябваше да побързаме в това отношение, едно 5-6-7 години по-рано. Детето е неизмеримо щастие и това го отчитам като пропуснати мигове, от които пък сега се черпя на 1000%.
Но пак да кажа - двегодишна връзка, с желания за бракове и деца сега и веднага, ми е .. от вратата за краката. Не са ми по вкуса тия скорострелни влакове без релси по трасето.
