Дълга връзка без развитие и промяна в отношенията

  • 10 258
  • 236
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 224
Този коронавирус ни разказа играта. Аз живея в Англия от почти две години с приятеля си в студио апартамент 35 квадрата. Не работя от Март заради вируса, а и забременях, та оттогава съм си все вкъщи. Тук нямам приятели и роднини- само аз и той сме. Преди като годех на работа поне говорих с колеги, имах някакви контакти, но от няколко месеца насам всеки ден е един и същ- чакам го да се прибере от работа и веднага почвам да ми плямпам нещо, защото цял ден съм мълчала. Понякога ми казва да млъкна, че иска да си почине 😄 , ама пък и на мен ми се говори след като цял ден съм била сама. Аз го разбирам, той мен също, но все пак понякога се сдърпваме за такива неща като търсене на внимание например.
Преди да забременея си казвахме, че трябва да си съберем пари за къща, че трябва да си купим кола, че не е точното време за бебе по време на вирус...., но се случи и сега нямаме търпение.
Малко се отплеснах, но исках да кажа, че никога не знаем в каква ситуация точно се намира човек, също така, че не винаги нещата се случват както ги искаме, и че трябва да поглеждаш и от гледната точка на партньора ти и да се поставяш на негово място.
Може би не съм дала правилните примери, обаче толкова мисли имам в главата, че докато пиша съм забравила 90% от нещата, които мислех да напиша 😄
Аз също се чувствам в застой в момента, дните да ми еднакви от няколко месеца насам... Но такъв е периода в момента.
Моля да ме извините за дългия пост.

# 46
  • Мнения: 6 148
Ейй, големи пуританки. Сакън да не се гътне милото от някоя шега. Та чак и шутове, омраза .. екшън, емоции. Баш като латино сериал. Отлетя ми въображението.
Много ги щадите тия мъже, сякаш от стъкло са. Няма да е първата използвала непозволени средства, то си е традиция за получаване на облаги у доста жени.

# 47
  • Мнения: 5 832
Между шега и гавра има едно възпитание разлика. Всичко си има някакви граници и не мисля, че момчето е направило нещо, с което да заслужи чак такава "шегичка" .
Проблемът им е, че не разговарят за тези неща един с друг открито. Като не можеш да седнеш да говориш открито с партньора си, тогава за каква връзка и деца говорим изобщо? И така времето лети - при него в мисли, че има време, при нея в неудовлетвореност, че нещата не се случват така, както ги иска. Докато връзката не се разпадне по естествен път.
Имала съм връзка, в която аз държах да имаме брак и деца, разбира се. Той държеше на децата, но категорично без брак. Седнах и му казах директно, че аз компромис с това няма да направя, той каза същото и кой откъде е, нямаше смисъл да си губим времето взаимно.

# 48
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 7 014
Ейй, големи пуританки. Сакън да не се гътне милото от някоя шега. Та чак и шутове, омраза .. екшън, емоции. Баш като латино сериал. Отлетя ми въображението.
Много ги щадите тия мъже, сякаш от стъкло са. Няма да е първата използвала непозволени средства, то си е традиция за получаване на облаги у доста жени.

 Викам да не дърпаме дявола за опашката. Мой познат, с жена си, бременна, няколко пъти го спират за превишена скорост, идиотски маневри ( това беше преди години, нямаше ги "триногите") ,  и той "Ама тука жената бременна, не и добре, бързам за болницата",  и тя взе, че пометна, и загуби бебето. Да знам, случва се, съвпадение, ама той после ходеше месеци като болен.

# 49
  • Мнения: 469
Здравейте, пиша тук защото имам нужда от съвет и нямам с кого да споделя
Имам връзка от 2г . и половина, която започна много бързо. След 3 седмици заживяхме заедно, имахме силни чувства, аз преживях много труден момент, а той искаше да бъде до мен и правеше каквото е по силите му. Аз съм на 31 г. и тогава бях сигурна, че след година или две той ще ми предложи или ще иска да имаме деца, но нищо такова не се случва. Имам усещането, че вече ме приема като даденост. Когато му споменах за деца каза, че да на такава възраст сме, но има време. Първо трябвало да си купим по-голям апартамент и такива неща. За мен обаче времето минава и не искам след още няколко години да ми каже: вече нямам чувства или нещо такова. Също забелязвам промяна в отношенията ни. Вече не ми обръща толкова внимание, ляга си доста по-късно от мен, показва незаинтересованост. Наистина съм много объркана. Цялото си време прекарваме заедно и вече нямам толкова близки приятели, с които да излизам или споделям. Моля ви за съвет.
Аз бих поставила ултиматум...ако до края на годината няма развитие,всеки по пьтя си.

# 50
  • Мнения: X
И какво се разбира под развитие? Щото то, едно бебе да се направи, не е много трудна задача. Ама като го няма желанието и любовта за това малкото създание... що му е да идва на този свят?

# 51
  • Мнения: 3 350
Здравейте, пиша тук защото имам нужда от съвет и нямам с кого да споделя
Имам връзка от 2г . и половина, която започна много бързо. След 3 седмици заживяхме заедно, имахме силни чувства, аз преживях много труден момент, а той искаше да бъде до мен и правеше каквото е по силите му. Аз съм на 31 г. и тогава бях сигурна, че след година или две той ще ми предложи или ще иска да имаме деца, но нищо такова не се случва. Имам усещането, че вече ме приема като даденост. Когато му споменах за деца каза, че да на такава възраст сме, но има време. Първо трябвало да си купим по-голям апартамент и такива неща. За мен обаче времето минава и не искам след още няколко години да ми каже: вече нямам чувства или нещо такова. Също забелязвам промяна в отношенията ни. Вече не ми обръща толкова внимание, ляга си доста по-късно от мен, показва незаинтересованост. Наистина съм много объркана. Цялото си време прекарваме заедно и вече нямам толкова близки приятели, с които да излизам или споделям. Моля ви за съвет.

Аз бих поставила ултиматум...ако до края на годината няма развитие,всеки по пьтя си.
Ултиматум......
Никой не обича ултиматумите. Вие бихте ли приела, ако на вас ви поставят ултиматум ? Много крайно звучи, като закана. А заканите са лошо нещо. Аз например не бих могла да обичам някого, ако той ми поставя ултиматуми (не понасям да ме рекетират емоционално)
Авторке,
Всички тези въпроси,  които ги задаваш на нас, трябва да ги зададеш на него. Верният отговор ще получиш само от него. Тук всеки си пише субективно. За мен лично семейството започва едва появата на децата. Поне за мен е така.

Последна редакция: чт, 15 окт 2020, 17:40 от buttercake

# 52
  • Мнения: X
Като чета темите в СО, оставам с впечатление, че с децата приключва, ама като казваш Simple Smile

# 53
  • Мнения: 1 000
С децата започва един живот, който е прекрасен, но никога същия. Мисли добре. Не се моли на мъж за внимание е моят съвет, че то и след детето ако всичко става с клизма...

# 54
  • Мнения: 2 375
В тези теми обикновенно след 5-6 страница автора спира да пише. Толкова ли няма взаимно доверие, че да не могат да поговорят на темата помежду си след 2 години, а прибягва до форума и съвсем непознати хора? Нищо не разбирам.

# 55
  • Мнения: 306
Ех, аз какво да кажа- жена, наближаваща трийсетте, с връзка от три години. Не живеем заедно, той си купи апартамент, който не е готов. Няма и никакви планове това да се случи скоро. Напълно те разбирам. Смятам обаче, че е една стъпка напред, че живеете заедно. Аз също искам предложение, брак, деца. Но преди това смятам, че е много по-важно да поживеем поне малко заедно. А относно важните разговори, ултиматумите - нищо няма да постигнем, освен раздяла. И аз на втората година изпаднах в нервна криза, защото една голяма част от приятелките ми забременяха и омъжиха, но се преживява. Неоспорим факт е обаче, че ме е страх от сериозен разговор, или по-точно ме е страх от раздяла.
Но се радвам на дечицата и се надявам с намеци да се усети.

# 56
  • София
  • Мнения: 24 839
Ех, аз какво да кажа- жена, наближаваща трийсетте, с връзка от три години. Не живеем заедно, той си купи апартамент, който не е готов. Няма и никакви планове това да се случи скоро.
.................
Неоспорим факт е обаче, че ме е страх от сериозен разговор, или по-точно ме е страх от раздяла.
Но се радвам на дечицата и се надявам с намеци да се усети.

Ще си позволя един настоятелен съвет.
Мъжете са елементарни същества, които от намеци не разбират.
Разбират от ясни и кратки изречения, казани право в очите.

Мило и кротко му кажи, че искаш да знаеш какви са му плановете за вас, защото на 30 се виждаш семейна и с дете на път.
И ще си щастлива, ако той е бащата.

# 57
  • Мнения: 3 350
Като чета темите в СО, оставам с впечатление, че с децата приключва, ама като казваш Simple Smile
Нищо не обвързва двама души така, както това да създадат и да отгледат своите деца. Нито материална придобивка, нито фирма, нито пари.  Всичко може да се раздели, дори те самите, но чрез детето/та  те остават свързани завинаги. Това е 2 в 1.

Последна редакция: чт, 15 окт 2020, 21:19 от buttercake

# 58
  • Мнения: 5 380
Аз само ще кажа, че ако искаш дете сега и се чувстваш готова, говори с приятеля си и решавайте какво ще правите. Не живей с мисълта, че "имаш време", защото понякога се появяват непредвидени проблеми.
Ние с ММ чакахме да станем на по 30, да имаме стабилна работа, собствено жилище. И като почнахме с опитите за бебе - греда.
Отне ни 3 години, 1 операция, 1 неуспешна бременност и куп изследвания и процедури, за да имаме дете.

Разбира се, при вас може да стане много лесно и безпроблемно, но може и да не. Просто не се успокоявай с "имането на време" щом вече си на  30+.

# 59
  • Мнения: 4 949
Ако разговора е бил веднъж, опитай пак..Оправдания за жилище при условие,че живеете заедно, за мен е глупаво извинение.Живота е път и развитие, променя се и към по-добро, и към по-зле. Нямаме гаранции.Двмата работите, едно бебе не изисква голямо пространство.Докато порасне много вода ще е изтекла.

Моя опит през изминалите години, покрай прятели говори, че дългогодишна връзка, влезе ли в рутината без развитие-брак, деца..в един момент се изчерпва и миговете са пропуснати.

Общи условия

Активация на акаунт