Привет,
Моят казус е малко по-сложен или сигурно аз си го сътворям по този начин но прецених да пиша тук с идеята да намеря различни гледни точки.
Имам връзка с италианец от 5 години, живеем заедно още от самото начало, отношенията са ни общо взето хармонични имаме тук там някои неща за доизпипване но от гледна точка на битовизми и съвместно съжителство всичко е изчистено като казуси и сме достигнали една хармония ако мога така да се изразя. Родителите му ме обожават буквално, приятелите му също. Относно хобитата и двамата имаме общи занимания, всяка събота и неделя ходим на различни места, поставя ме на първо място, усещам, че винаги съм му приоритет, след работа точно в 18 телефонът ми звъни, за да се поинтересува как е минал денят ми, всеки ден идва на обяд вкъщи, тъй като аз работя дистанционно и имам време да готвя здравословни ястия.. пита ме какво ще правим заедно вечерта, спортува, поддържа се .. тази година реши да ми купи като подарък апартамент, в града който живеем, тъй като той има финансови възможности и прецени, че желае да ми осигури някаква сигурност... Но .. тук идват моите "малки притеснения" .. ние вече сме заедно от 5 години и когато повдигна темата за дете, просто се казва - не съм готов или има време, сега не е момента.. при мен темата стана актуална след като ме диагностицираха с ендометриоза, а там повечето жени ще ме разберете.. има вариант да не мога да забременя нормално и това много започна да ме притеснява... след това за годеж или нещо подобно дума да не става и третото нещо е, че последната година не сме интимни много.... твърди, че няма друга.. че просто не го чувства и е някакъв период във връзката ни, който още отшуми. Та... бих искала да Ви попитам за мнение, според Вас насилвам ли нещата, фрустрирам ли допълнително обстановката с ежедневното питане защо не сме интимни .. имам чувството, че моята изнервеност от този въпрос леко се пренася в нашето ежедневие .. но разберете ме .. имам право да го питам такива въпроси.. и като цяло като човек той не е много любвеобвилен, гушкане през нощта абсурд, целувки, прегръдки - малко по-рядко и това винаги е било така, защото е просто такъв като човек, затова не мога да направя разлика от тези индикации всичко си е нормално .. до телефона му не мога да се добера, има парола и т.н а и не мисля, че това е начина ..
Моят казус е малко по-сложен или сигурно аз си го сътворям по този начин но прецених да пиша тук с идеята да намеря различни гледни точки.
Имам връзка с италианец от 5 години, живеем заедно още от самото начало, отношенията са ни общо взето хармонични имаме тук там някои неща за доизпипване но от гледна точка на битовизми и съвместно съжителство всичко е изчистено като казуси и сме достигнали една хармония ако мога така да се изразя. Родителите му ме обожават буквално, приятелите му също. Относно хобитата и двамата имаме общи занимания, всяка събота и неделя ходим на различни места, поставя ме на първо място, усещам, че винаги съм му приоритет, след работа точно в 18 телефонът ми звъни, за да се поинтересува как е минал денят ми, всеки ден идва на обяд вкъщи, тъй като аз работя дистанционно и имам време да готвя здравословни ястия.. пита ме какво ще правим заедно вечерта, спортува, поддържа се .. тази година реши да ми купи като подарък апартамент, в града който живеем, тъй като той има финансови възможности и прецени, че желае да ми осигури някаква сигурност... Но .. тук идват моите "малки притеснения" .. ние вече сме заедно от 5 години и когато повдигна темата за дете, просто се казва - не съм готов или има време, сега не е момента.. при мен темата стана актуална след като ме диагностицираха с ендометриоза, а там повечето жени ще ме разберете.. има вариант да не мога да забременя нормално и това много започна да ме притеснява... след това за годеж или нещо подобно дума да не става и третото нещо е, че последната година не сме интимни много.... твърди, че няма друга.. че просто не го чувства и е някакъв период във връзката ни, който още отшуми. Та... бих искала да Ви попитам за мнение, според Вас насилвам ли нещата, фрустрирам ли допълнително обстановката с ежедневното питане защо не сме интимни .. имам чувството, че моята изнервеност от този въпрос леко се пренася в нашето ежедневие .. но разберете ме .. имам право да го питам такива въпроси.. и като цяло като човек той не е много любвеобвилен, гушкане през нощта абсурд, целувки, прегръдки - малко по-рядко и това винаги е било така, защото е просто такъв като човек, затова не мога да направя разлика от тези индикации всичко си е нормално .. до телефона му не мога да се добера, има парола и т.н а и не мисля, че това е начина ..
Повярвай ми, нито по време на връзката, нито след раздалята го предполагах това, ни най-малко.