
Постовете от съботния ден изобилстват с различни тези, поддържащи неизменното присъствие на клишета в турските сериали, подчертавайки факта, че това е неизбежно и безразлично за част от пишещите! Моето мнение по този въпрос очевидно се различава от това на част от момичетата тук и аз си позволявам по тази тема да кажа само няколко неща, защото явно съм неразбрана!
Клишета използваме всички ние, както в ежедневната си реч и това е неизменно, така и при изпълнение на служебните си задължения (официални писма, бизнес кореспонденции, научните трудове и др.), т.е. клишетата такива каквито са срещаме навсякъде около нас!
В литературните произведения (каквито са сценариите) обаче клишетата принципно се въприемат като негатив, защото стойността на всяко литературно произведение се определя от новоторството и оригиналността на творбата! Напр., договорът между Серкан и Еда и факта, че те постепенно се влюбиха един в друг, сам по себе си е клише, но негодувание не съм изразявала никъде в темата, защото намирах за оригинален начина по който сценаристите на сериала ни поднесоха развитието на отношенията между главните герои!

Многократно използвах термина клише обаче за последната сцена от еп. 14, защото освен, че това е много често срещан прийом в сериалите (не само в турските) за разделяне на влюбените главни герои, това което изтъкна Серкан като аргументи за раздялата им с това, което той говореше преди тази последна сцена е абсолютен нонсенс! Проследявайки в детайли оригиналността и някои новаторски елементи на първите 13 епизода, за мен финалната фраза на еп. 14 беше неочаквана и неприятна изненада! Очевидно съм имала по-големи очаквания, по-оригинално решаване на проблема с "тайната" и както вече съм писала, съвкупността от няколко причини доведоха до моето разочарование след еп. 14 и съответно по-емоционалните ми постове след излъчването му! Толкова по темата за клишетата от мен!
Хубав, слънчев и усмихнат неделен ден!
