Не искам никой да страда..

  • 10 005
  • 262
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 5 113
Решенията в живота се вземат в конкретната ситуация. Не защото дължиш нещо някому, не защото си му обещала да си до него. Обстоятелствата в твоята ситуация вече са различни. Щом си "видяла" друг мъж, това вече коренно променя отношенията ви. Понякога точно това е катализатора на една отиваща си връзка. Ти обаче продължаваш да живееш с представата, която си създала у "бившия" за това, че си стойностен и сериозен човек и не искаш да излезеш от нея. Разбира се, можеш да останеш в нея, да продължиш да живееш през неговите очи и да се осъзнаеш след 3-4-5 години, с едно-две деца и да се чудиш тогава как да откъснеш децата от баща им и да разрушиш семейството.
Според мен е добре да се откъснеш от призмата на "бившия" и да започнеш да живееш за себе си. Не да се доказваш пред някого, а да си пълноценна за себе си. Пък щом новият е толкова подходящ, може и той да е мъжът за теб.

# 31
  • Мнения: 12 474
Не ти е бил спътник, а дразнител, чиято цел е била да израснеш и да се развиеш/промениш. А това включва и да можеш да взимаш и отстояваш решенията си.
Егото ти иска напук да докаже, че може да се получи след години мъки, а душата ти знае, че не е редно и че когато има истинска любов - всичко се случва с лекота, без скандали и его-надмощия.  И си го търси - съвсем в правото си е.
От теб зависи кого ще послушаш.
Така е на 100 %, но го осъзнах късно.
Много ми е съвестно за всичко, и за приятеля ми, и за другия мъж, който не заслужава да бъде разиграван, и за мен, че докато умувам си минава още време, и че не ми стиска от раз да кажа край и да се оттегля.. приятеля ми заслужава да бъде обичан, добър човек е, просто аз не се разбирам с него както ми се иска. Не мога да повярвам, че след всичките ми приказки за доверие и лоялност точно на мен се пада да обмислям раздяла. Бях си пожелала някога от безсилие в яда си да срещна някой или той някоя, за да е по-лесно да се пуснем. Ето на, ама не е по-лесно.. За седмица отслабнах и съня ми замина.


Не е до съвест, пак егото те разиграва..))
Ти си най-важна. Какво чувстваш,  искаш и заслужаваш.  И докато не си станеш важна за себе си - все ще се чувстваш длъжна някому за нещо. А си длъжна единствено за себе си да се грижиш.
Звучи трудно, а не е.
Наблюдавай се  - ако ти е леко и се получава (комуницация, връзка, работа, идея или каквото и да е) с лекота - на прав път си и действай смело.
Ако има "ако", "ама", "трудно" и тн - ми не, не е твоето и трябва да смениш посоката/мястото/човека.
И колкото по-рано и навреме се научиш да го правиш. толкова по-малко "грешки" (уроци) ще трябва да преминеш докато пак стигнеш до този извод на стари години..))

# 32
  • Мнения: 18 107
Авторке, силно стискаш очи и отказваш да видиш очевидния факт, че старата песен е изпята. Излишна мелодрама, при положение, че единственият довод "За" връзката са годините. Вие не можете две изречения да си кажете, без да се сръфате като кучета, ти за връзка и опора говориш. За мазохизъм тиквени медали не дават.
Много точно.

# 33
  • Мнения: 19 539
Няма губене на време. И двамата сте се променяли през времето. Дошъл е моментът да продължите един без друг. Ти не го обичаш вече, явно и той, щом си крещите и се обиждате, за мен това не е от дълбока любов. Не си представям да обиждам и крещя на любимия си. Може някой път в яда си да го засегна, но перманентни скандали и крясъци не означават любов. Съжителство и крепене на 2 ега не е любов, а някаква симбиоза.
Започни на чисто.

Раздели се със сегашния човек и тогава си дай малко въздух, пък може и с новия мъж да пробваш. Защо не?

# 34
  • Мнения: 12 476
Ти не живееш, за да е доволен приятеля ти. Живееш, за да си доволна и щастлива ти лично.
Не сте си губили времето, това е животът. Доста усилия сте положили и двамата, и сякаш няма какво повече да се случи. Явно и той го е осъзнал, след като е предложил раздяла. 10 години стигат.
Разберете се, хващай си пътя и кой знае каква панорама ще ти се открие по този път. Дали новият мъж, дали някой друг - продължението следва.

# 35
  • Мнения: 10 993
Ако една връзка не ти дава това, което искаш, поне ти показва това, от което имаш нужда.

# 36
  • Мнения: 158
Всички сте прави и ми помагате много да мина по-леко през това. Благодаря!
Много е трудно като толкова време е командвал разума да се даде път на чувствата. Аз действително винаги съм усещала, че нещо ми липсва, че не е наред, но го притъпявах и си казвах, че не съм добре и си търся драма.
Мисля, че приятеля ми също усети нещо, тъй като изведнъж стана много мил с мен и започна да се старае.. още по-гадно да ми стане.

# 37
  • София
  • Мнения: 7 972
Проблемът е, че не разумът е командвал, а чувства и инат, присъщи на младостта. С годините човек се учи кога да слезе и да признае, че се опитва да язди мъртъв кон.

# 38
  • Мнения: 4 926
Според мен ти вече си взела решение, но ти липсва смелост.
Никак не е лесно да сложиш край на дългогодишна връзка, но още по-трудно е да отлагаш, да се самоизмъчваш и да заблуждаваш партньора си.

# 39
  • Мнения: 248
С цялата история разказа, че искаш да се разделите , защото си срещнала друг, който ти носи тръпка , сходство и всичко. Окей- върви. Бих те качила на първия влак на мястото на приятеля ти. След години тръпката ще затихне и ще лъснат кусурите. Дали пък тогава няма да те гложди за дългогодишния партньор, който си е намерил готина мацка и не му е никак зле.
Между другото, понеже на доста места си писала, да кажа - няма лошо да сте различни с партньора ти.  Важно е да гледате в една посока.
 Ако не го обичаш вече обаче ,нещата стоят по съвсем различен начин и се съгласявам с останалите.

Последна редакция: сб, 17 окт 2020, 14:56 от pastolina

# 40
  • София
  • Мнения: 4 668
Абе не знаем кой е с повече кусури. Авторката не споделя инфо.
Иначе е възможно и да е заслепена и да не вижда всички кусури на новия. Но пък е възможно и точно обратното.

# 41
  • Мнения: 248
И още нещо да вметна , че сега се сетих. Никога не ме е кефил партньор, който на първия спор се съгласява с мен и айде всичко е точно. Напротив- все са ме привличали мъже с гордост , инат и достойнство, които знаят кога са прави и не ходят буквално да се молят на жена за всяка дума и сръдня. Не харесвам зависими и обсебващи мъже и мъже лепки за жените си също. Това само, за да си свери авторката часовника, че нещо много я мъчи еднаквост и различия между партньорите , забелязах.

Последна редакция: сб, 17 окт 2020, 15:54 от pastolina

# 42
  • Мнения: 4 926
Няма вина,когато едни отношения се изчерпат.Пък било и някой да се влюби.
Протакването и отлагането на решения, заблудата не водят до нищо добро.Обикновено само влошават ситуацията.

# 43
  • Мнения: 10 993
Може ли като жена, женена за мъж, дето никога не се моли на жена си и не е лепка, а го играе алфа мъжкар, да кажа, че искам емоционално зависим мъж-лепка. Айде да оставите авторката да си намери там каквото търси и да не я плашите след години какво щяло да бъде. След години я камилата я камиларя. Едно време на 19 години и аз зарязах един дето много му знаеше устата, не знам какво е намерил, ама след 16 години ми писа, че най-голямата му грешка е, че не ме е задържал в живота си. Имам още истории за кофти мъже, дето се сещат за мен в последствие, така че не се знае кой какво ще намери. Най-обичам един мъж, да ми се прави на мъж.

# 44
  • Мнения: 248
Може ли като жена, женена за мъж, дето никога не се моли на жена си и не е лепка, а го играе алфа мъжкар, да кажа, че искам емоционално зависим мъж-лепка. Айде да оставите авторката да си намери там каквото търси и да не я плашите след години какво щяло да бъде. След години я камилата я камиларя. Едно време на 19 години и аз зарязах един дето много му знаеше устата, не знам какво е намерил, ама след 16 години ми писа, че най-голямата му грешка е, че не ме е задържал в живота си. Имам още истории за кофти мъже, дето се сещат за мен в последствие, така че не се знае кой какво ще намери. Най-обичам един мъж, да ми се прави на мъж.

Искаш мъж лепка и ако беше с такъв- гаранция да си го зарязала. (Доколкото ми е позната женската психология ((жена съм))). Да му знае устата на даден мъж няма нищо общо с умерената гордост мъжка, която аз имах предвид.
Не плаша никого и не виждам смисъл да го правя, а насочвам авторката да обмисли добре нещата и от друг аспект, преди да сложи чертата. То е ясно ,че може и да постъпи правилно, може пък и да не. Въпросът е да не съжалява по-късно. Но ако не го обича няма смисъл, както писах и по-рано. Всеки си има мнение.

Общи условия

Активация на акаунт