Авторке, силно стискаш очи и отказваш да видиш очевидния факт, че старата песен е изпята. Излишна мелодрама, при положение, че единственият довод "За" връзката са годините. Вие не можете две изречения да си кажете, без да се сръфате като кучета, ти за връзка и опора говориш. За мазохизъм тиквени медали не дават.
- Публикувана: 17 окт. 2020, 00:28 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2020, 15:08 ч.
Не искам никой да страда..
Тангра, ама не ги отписвай ти 40 сет годишните, баш тогава е най-голямата криза, на 26 нищо не е.
Авторке: не те разбирам, как така си си загубила времето 10 години. Няма нищо загубено в тоя живот. На твое място сменям мъж, това цял живот с един мъж на мен лично ми се види голяма мъка. Голяма.
Авторке: не те разбирам, как така си си загубила времето 10 години. Няма нищо загубено в тоя живот. На твое място сменям мъж, това цял живот с един мъж на мен лично ми се види голяма мъка. Голяма.
Това, губенето на време май излиза с едни гърди пред всички останали въпроси във форума. Аз ще отговоря с виц, който разбрал - разбрал.
Две комшийки си говорят:
- Не мога да си намеря партньор в живота ма, Марче!
- Как не можеш! То е като пътуването с градския транспорт - чакаш, чакаш твоя номер, пък накрая се качваш на който дойде!
- Как тъй, ма! Ами после какво ще правя?
- Прекачваш се! Какво толкоз...
Две комшийки си говорят:
- Не мога да си намеря партньор в живота ма, Марче!
- Как не можеш! То е като пътуването с градския транспорт - чакаш, чакаш твоя номер, пък накрая се качваш на който дойде!
- Как тъй, ма! Ами после какво ще правя?
- Прекачваш се! Какво толкоз...
Не ти е бил спътник, а дразнител, чиято цел е била да израснеш и да се развиеш/промениш. А това включва и да можеш да взимаш и отстояваш решенията си.
Егото ти иска напук да докаже, че може да се получи след години мъки, а душата ти знае, че не е редно и че когато има истинска любов - всичко се случва с лекота, без скандали и его-надмощия. И си го търси - съвсем в правото си е.
От теб зависи кого ще послушаш.
Егото ти иска напук да докаже, че може да се получи след години мъки, а душата ти знае, че не е редно и че когато има истинска любов - всичко се случва с лекота, без скандали и его-надмощия. И си го търси - съвсем в правото си е.
От теб зависи кого ще послушаш.
Аз от 8ми клас, до втори курс в университета бях с едно гадже. Примерно 8 години. Аз поисках да се разделим по горе долу подобни причини. Бяхме станали много близки като приятели, но иначе само разправии и на никъде не вървеше. Много ревност от негова страна, драми....
Бих те посъветвала съсредоточено да си представиш живота ти след 10...15 години със същия този човек. Ако само мисълта те задушава и подлудява, няма какво да го мислиш. В противен случай няма да загърбиш 10 години а много повече.
Има и друго.... не се занимавай с нов мъж, преди хубаво да се опомниш коя си. Не казвам да не излизаш, да не флиртуваш, но не започвай връзка. Дай си време..... човек дори не се познава добре себе си, след подобни дълги отношения.
Аз направих тази грешка и започна катастрофа след катастрофа. След дълга връзка, в която ни е липсвало нещо, сме склонни видим ли го у друг човек, да забравим да гледаме какво друго ни предлага същия човек. В моя случай това беше романтичното отношение, това да ме кара да се чувствам жена с дребни, но значими жестове. Попадайки на мъж, който това го умееше добре, проспах колко за друго нищо не става..... И колко за да разбира толко добре жените, явно има общо с доста от тях....
Клиширано, но вярно - поживей си, научи се да цениш и обичаш себе си, опознай се....
А връзка която изисква подобни усилия, не е ОК.... няма какво да се разсъждава изобщо.
Бих те посъветвала съсредоточено да си представиш живота ти след 10...15 години със същия този човек. Ако само мисълта те задушава и подлудява, няма какво да го мислиш. В противен случай няма да загърбиш 10 години а много повече.
Има и друго.... не се занимавай с нов мъж, преди хубаво да се опомниш коя си. Не казвам да не излизаш, да не флиртуваш, но не започвай връзка. Дай си време..... човек дори не се познава добре себе си, след подобни дълги отношения.
Аз направих тази грешка и започна катастрофа след катастрофа. След дълга връзка, в която ни е липсвало нещо, сме склонни видим ли го у друг човек, да забравим да гледаме какво друго ни предлага същия човек. В моя случай това беше романтичното отношение, това да ме кара да се чувствам жена с дребни, но значими жестове. Попадайки на мъж, който това го умееше добре, проспах колко за друго нищо не става..... И колко за да разбира толко добре жените, явно има общо с доста от тях....
Клиширано, но вярно - поживей си, научи се да цениш и обичаш себе си, опознай се....
А връзка която изисква подобни усилия, не е ОК.... няма какво да се разсъждава изобщо.
Това, губенето на време май излиза с едни гърди пред всички останали въпроси във форума. Аз ще отговоря с виц, който разбрал - разбрал.
Две комшийки си говорят:
- Не мога да си намеря партньор в живота ма, Марче!
- Как не можеш! То е като пътуването с градския транспорт - чакаш, чакаш твоя номер, пък накрая се качваш на който дойде!
- Как тъй, ма! Ами после какво ще правя?
- Прекачваш се! Какво толкоз...
Две комшийки си говорят:
- Не мога да си намеря партньор в живота ма, Марче!
- Как не можеш! То е като пътуването с градския транспорт - чакаш, чакаш твоя номер, пък накрая се качваш на който дойде!
- Как тъй, ма! Ами после какво ще правя?
- Прекачваш се! Какво толкоз...
Прав си, Джеймс, сравнението с градския транспорт е много уместно в случая, но "губенето на време" е по-скоро свързано с предходен момент : необходимостта да чакаш на опашка за точно този влак/рейс и това дали си наясно защо го правиш и къде смяташ да отидеш, когато се качиш.
Надявам се, че правиш разлика, че да се качваш на точно този транспорт с ясната нагласа накъде си тръгнал и защо искаш да стигнеш там е едно, а да се качваш на кой да е транспорт, за да пътуваш накъдето и да е, само и само да си в движение, е съвсем друго.
Вярно, във втория случай губиш основно собственото си време, за което никой не може да ти каже как да си го губиш точно, но покрай това ще загубиш и времето на други хора.
Не ти е бил спътник, а дразнител, чиято цел е била да израснеш и да се развиеш/промениш. А това включва и да можеш да взимаш и отстояваш решенията си.
Егото ти иска напук да докаже, че може да се получи след години мъки, а душата ти знае, че не е редно и че когато има истинска любов - всичко се случва с лекота, без скандали и его-надмощия. И си го търси - съвсем в правото си е.
От теб зависи кого ще послушаш.
Егото ти иска напук да докаже, че може да се получи след години мъки, а душата ти знае, че не е редно и че когато има истинска любов - всичко се случва с лекота, без скандали и его-надмощия. И си го търси - съвсем в правото си е.
От теб зависи кого ще послушаш.
Много ми е съвестно за всичко, и за приятеля ми, и за другия мъж, който не заслужава да бъде разиграван, и за мен, че докато умувам си минава още време, и че не ми стиска от раз да кажа край и да се оттегля.. приятеля ми заслужава да бъде обичан, добър човек е, просто аз не се разбирам с него както ми се иска. Не мога да повярвам, че след всичките ми приказки за доверие и лоялност точно на мен се пада да обмислям раздяла. Бях си пожелала някога от безсилие в яда си да срещна някой или той някоя, за да е по-лесно да се пуснем. Ето на, ама не е по-лесно.. За седмица отслабнах и съня ми замина.
Между другото, по темата, колкото повече си дал, толкова повече обичаш.
Авторката е търпяла някакви лошотии. Има го за геройство, но реално е точно обратното. Сама се прецаква.
Човек цени това, за което е дал повече. Независимо каква му е реалната стойност.
Далеч съм от мисълта да не се правят компромиси с хора или във връзка. Но за всяко нещо си има мярка. А и има значение за кой го правиш. В смисъл, заслужава ли.
Някак ми убягва патоса, че мъжът си показал цялото зло, и това било основен аргумент, че връзката трябва да продължи.
Асал, както се каза, жив мазохизъм си е това.
Авторката е търпяла някакви лошотии. Има го за геройство, но реално е точно обратното. Сама се прецаква.
Човек цени това, за което е дал повече. Независимо каква му е реалната стойност.
Далеч съм от мисълта да не се правят компромиси с хора или във връзка. Но за всяко нещо си има мярка. А и има значение за кой го правиш. В смисъл, заслужава ли.
Някак ми убягва патоса, че мъжът си показал цялото зло, и това било основен аргумент, че връзката трябва да продължи.
Асал, както се каза, жив мазохизъм си е това.
Авторката твърди, че мъжа заслужава да бъде обичан. А той какви намерения има?
Огромна заблуда е, да чакаш някой да те направи щастлива. Решения взимаме сами, за нашия живот и емоции. След последния скандал, мъжа ти е казал да намериш друг и да го оставиш сам. Друга мотивация нужна ли е? Пребори нерешителността си, лош житейски спътник е.
Огромна заблуда е, да чакаш някой да те направи щастлива. Решения взимаме сами, за нашия живот и емоции. След последния скандал, мъжа ти е казал да намериш друг и да го оставиш сам. Друга мотивация нужна ли е? Пребори нерешителността си, лош житейски спътник е.
След последния скандал той ми каза, че не може да ми осигури спокойствието, за което мечтая, и е по-добре да го намеря в друг, а него да оставя да е сам.
..
Излиза, че приятеля ми е бил прав и съм му загубила времето, ако го оставя сега...
..
Излиза, че приятеля ми е бил прав и съм му загубила времето, ако го оставя сега...
Еманципат тоя пич, браво на него.
Жените използват същия прийом "Искам за известно врема да остана сама".
Писнала си му. Хващай се с другия, че като гледам как го боготвориш, ако не се натаковате цял живот ще си мислиш, че е бил идеалния за теб, което си е илюзия, но още не го знаеш.
Не се тревожи за приятеля си, все едно връзката ви е изчерпана и колкото по-рано формализирате края, по-добре. А и не изпускай новия шанс, защото точна половинка трудно се намира.
Освен това за мъжете е много типично да не обичат раздели, сълзи, сополи, да ги одумват после какви са и пр. И затова много често се чудят как да направят така, че тях да ги зарежат, но да не са те тези, които ще обявят края. Много е вероятно гаджето ти също да иска да се разделите, но да не му стиска да ти го каже, защото го е страх от усложнения. Даже май ти е намекнал за това и просто чака ти да поемеш инициативата.
Та не губи време, късайте и никой няма да страда. Или поне страданията ще са по-малко, отколкото ако се мъчите.
Освен това за мъжете е много типично да не обичат раздели, сълзи, сополи, да ги одумват после какви са и пр. И затова много често се чудят как да направят така, че тях да ги зарежат, но да не са те тези, които ще обявят края. Много е вероятно гаджето ти също да иска да се разделите, но да не му стиска да ти го каже, защото го е страх от усложнения. Даже май ти е намекнал за това и просто чака ти да поемеш инициативата.
Та не губи време, късайте и никой няма да страда. Или поне страданията ще са по-малко, отколкото ако се мъчите.
Понякога хващат маршрутката за Царево, с илюзията, че може да стигнат и до Венеция....
Знаеш ли кое е по-трагичното в случая? Четейки мненията в темата, се убеждавам, че има хора, които си мислят, че след като те са "Вървях един следобед, без цел и посока", всички останали също са така.
Препоръчани теми