Какви пакости сте правили, когато сте били деца?

Колело и аз се научих сама, с колелета под наем - Балканчета, даваха ги само за деца, които могат да карат колело.
Беше много приятно комплексче, на две минути от нас, в началото на Парка срещу БНРадио ( днес Борисова градина).
Добре, че алеите бяха криволичещи, сред храсти и дървета,  че като падах на завоите, не ме виждаха. А после връщах колелото горда, че съм карала славно, но колената ме издаваха.

Живеехме в голям блок на първия етаж и точно под прозореца на кухнята беше пейката на клюкарките от входа-все баби, дето си нямаха работа и се събираха редовно следобедите да дърдорят една през друга.Ако посмеехме да им приложим стандартните военни действия-заливане с кофи вода, замеряне с яйца, домати и др., веднага щяха да знаят, че сме точно ние и за това по някога им прилагахме друг тормоз.Аз и сестра ми свирехме на цигулка (тя и на пиано) и понеже майка нямаше нерви да трае това, го правехме докато я няма.Изрично ни беше наредила от 14 до 16ч. "да не стържем на цигулките" и "да не лопаме на пианото", защото хората тогава си почиват.Ние знаехме в колко часа се прибира от работа и трябваше като си дойде, да завари цветя и рози, че иначе лошо.Тя беше докторка, от нея знаехме много диагнози (като обидни думи и епитети), много лесно палеше и след цял ден тежка и отговорна работа имаше нужда да си почине, пък ние сме три деца и все и беше тежко.Но докато я нямаше, падаше голям купон.Относно бабите-клюкарки:като стане 16ч. и вече имаме право "да свирим", отваряхме прозорците и...всеки от нас си избираше диагноза и трябваше да свири на цигулка като болен от съответната болест.Често свирехме едновременно аз-гами, а сестра ми-етюд или обратно, но условието беше да се държим като болни-от парализа, епилепсия, гърчове, тикове...а брат ми понеже не свиреше, обикновено го играеше олигофрен и само пееше с мучене и вой.Тези концерти вършеха работа, клюкарките се изнасяха към пейките на съседни входове, това нормалните хора със слух не могат да го търпят.Брат ми беше и съгледвач-като види майка да се задава от края на блока, веднага всеки от нас приемаше делови вид и тя дори не забелязваше, че хората от блока я гледат странно.Веднъж една глуха баба като майка си влизаше във входа и каза:"Данче, много се мъчат децата с тая музика, ма", а майка ми:  "Ами да се мъчат, то на мене да не ми е лесно я?"

Е те тука не можах обясня на детето защо цвиля от смях.

Северно сияние, събери тези разкази в книжка. Пишеш много добре, а и определено има какво да разказваш. Толкова оригинални идеи!

Никога не съм разбирала "мъката" на съседи на дете, което се учи да свири на инструмент и му правят проблеми. А в същото време на хулиганчетата се мълчи от страх.

И още една случка, тя е продължение на поста ми за обработените песни, дето сестра ми ги пееше на учителката по солфеж.Скоро след това решихме да зарадваме и нашите с подобен род творчество.Избрахме една народна песен, само че я преправихме на стихотворение по роли.Сестра ми беше момата, а брат ми-момъка.Карах ги да го репетират и да са артистични, момата си казваше думите с маниери от народните песни-усмихната, с ръце на кръста и сякаш се дуе и фръцка.Убедих ги, че е най-добре да го кажат по време на вечеря като сценка.Те бяха на 6-7г. някъде и не бяха много наясно какво правят.През цялото време на шоуто баща ми полагаше геройски усилия да не се разсмее и не се намеси, а майка ми го прие по-иначе...Отново предлагам оригинален текст и наш.Тъкмо преди десерта, обявихме, че има изненада, децата се изтъпаниха прави пред масата и ...
Оригинален текст:                                               обработен текст:
Хей, момиче, малка моме                                  Хей, момиче, малка моме
тук съм долъл да те питам                                тук съм дошъл да те питам
лале ли си, зюмбюл ли си.                                  лайно ли си, говно ли си.
Отговаря малка мома:                                        Отговаря малка мома:

Несъм лале, не съм зюмбюл,                            Не съм лайно, не съм говно,
аз съм трендафил в градинка,                           аз съм пацул във градинка,
мен ме мама рано буди                                        мен ме мама рано буди
и ме праща до извора,                                          и ме праща до кенефа,
аз отивам до извора                                             аз отивам до кенефа
и си мия бяло лице.                                               и си мия бяяяло дупе.

По време на последния куплет аз се изнесох тихо и се заключих в тоалетната.Веднага чух как гръм и писък  разтърсиха хола.Брат ми и сестра ми се бяха скупчили пред вратата, като я напъваха да отворят, но тя се отваря навътре и не можеш "да излетиш" през нея, а майка само на два скока ги беше догонила и не ги пускаше.Чуваше се ясно как по някоя куха глава избумтяваше при удар в стъклото, добре че ги правеха яки тия стъкла на вратите.После те се изплъзнаха някак си и сражението продължи в коридора, като крайната им цел беше тоалетната, защото само там можеха да се заключат отвътре.Обаче както знаем, аз вече се бях окопала там и не пусках никого.Това трябваше да им послужи за урок винаги в опасни ситуации да си осигуряват авариен изход за бягство.Брат ми безропотно и мълчаливо се стараеше да блокира тупалките, а сестра ми както винаги се пробва да се обяснява, но шамарената фабрика переше с пълна пара .Чак след края на първи рунд тя успя да изпищи високо и ясно "Кака го измисли", и майка ми се сети да се огледа и за мене.Извика ми да излизам от там , пък аз казвах "заето", после след като попреминаха основните трусове, се показах и също го отнесох, но това вече не е интересно...

Заето

Ох северно сияние, цвиля от смях!!
Толкова образно описание 🤣🤣🤣
Евала на баща ти, незнам аз дали бих реагирала като него, или като майка ти, ако ми се изпее нещо такова. Май бих се смяла...
В такива случаи майка ми постоянно ми пожелаваше да ми се родят същите деца 😂😂😂

Хаха, милата ви майчица.
Има ли още от творчеството, да споделиш, евентуално?

Голяма веселба е била у вас ! Много ми харесват песничките, давай още...направо една песнопойка да съберем хахахахах

Има, но ние все повече задобрявахме и останалите, за които се сещам са много нецензурни, може и да ме изгонят от форума.Радвам се, че успях да ви развеселя.

В момента синът ми чете "Дон Жуан" за училище му трябва, аз чета тук песничките и се заливам от смях. А той се ядосва, че не му казвам какво е смешното...

Много често правех пакости докато ме оставяха при баба ми и дядо ми. Един път имаха каца с зелева чорба на терасата с чучур. И аз като видях в това чешма , реших да я пусна и измия терасата.След това пък отрязах с ножица ресните на кувертюрата на леглото.
В къщи като много малка обичах да рисувам по шкафовете. Рисувала съм с фулмастери и с лак за нокти.

Северно сияние, а сега някой от вас занимава ли се с музика и песни?

Аз отдавна не, сестра ми посвирва по някога за удоволствие.Тези наши глупости бяха за разтоварване, иначе се занимавахме много усърдно и цял живот съм благодарна за годините, отдадени на музиката.