Набрахме царевица от от една градина, прибрахме се у дома, почистихме я, сварихме я и я изядохме. Внимателно почистихме всичкия боклук, събрахме го в отделна торба и го изхвърлихме в контейнера, измихме си тенджерата, подсушихме я и я прибрахме в шкафа, дори проветрихме.
Когато майка се прибра от работа, ние само се споглеждахме и стояхме на тръни да не би да се усети - не. Обаче решихме, че може някой да ни е видял, докато берем реколтата и да ни изпорти, та в крайна сметка решихме да си признаем. Не ни повярва, макар в детайли да обяснихме какво сме свършили.
Не са ме били, нито у дома, нито в училище. Аз бях сравнително кротко дете, сестра ми беше по-пакостлива, и ми се караха заради нея, но не сме били удряни. Майка ми, като ни се ядоса, просто спираше да ни говори, траело е и седмица, а като по-големи и с месеци. Гадно беше.