Тема за бързи въпроси и отговори ~ Всичко за нашите деца ~ Училищен блиц ~ Тема №5

"Човек, обучен да гаси пожари срещу заплащане или на доброволни начала"? Стана малко като "Партия за умерен прогрес в рамките на закона"😄

Тцъ, участващите в гасене на пожари са: професионалисти (пожарникари) и доброволци.

А, тълковният речник се е произнесъл и за думата професионалист:
Значение на думата професионалист
мн. професионалисти, м.
1. Човек, който е превърнал заниманията си през свободното време в професия.
2. Човек, който е много добър в професията си.
И затворихме кръга!
За мен беше важно да науча, че ако практикувам за без пари, всъщност практикувам хоби и съм любител. За всеобщо спокойствие- край на любителските прегледи. Професионална е само работата срещу пари. Край!

Подведени от журналистите и тук масово, нормално, е възмущението, ама как може. Някой зададе ли си въпроса, каква е била целта на такъв въпрос и изобщо каква е целта на НВО?
Понеже не съм начален учител, то се поинтересувах какво е обяснението на МОН. Без да ги защитавам, че имам много какво да кажа срещу недоразуменията им, то в този конкретен случай съм съгласна с тях. Оказва се, че в началните класове децата учат за професиите и на тях през четирите години им е обяснявано къде е разликата. Затова и с точно този въпрос се е целяло да се провери какво точно са разбрали и запомнили учениците. Аз може да мога да шия, но не съм шивач.

Не си заслужава да се обсъжда поредната глупост на МОН. И още по-голямата глупост на пишещите насоките за теста.

В тази връзка, защо в качения на сайта на МОН изпитен материал липсват примерни отговори на въпросите със свободен отговор?
Прочетох, че този въпрос е отнесъл най-много арбитриране, което означава, че най-често е имало разминаване между двамата оценители.

А, има по-сериозни източници, от които не следва да се прави извода, че парите са същественият признак на понятието професионалист.
https://www.novavizia.com/profesionalizym/

В ползвана литература към въпроса не е посочен никакъв източник. Матурата касае българско училище и априорно, българският тълковен речник е адекватен източник на достоверна иинформация, доколкото е не посочено друго.
И понеже съм в хроничен бърн аут, самоконтролът ми е на ръба и позицията на заучена безпомощност и правата без задължения ме вадят от кожа за нула време.

Всички дискусии, не само в тази тема, събудиха интерес у мен. Ако не е късно, следващата седмица може да си направя една разходка с детето до регионалния инспекторат и да видя работата ѝ, съответно как е бил оценен отговор: "Това е човек, който се бори с огъня и гаси пожари."

вадя кристалната топка и отсичам - не е в онези 12% знаещи значението на думата, защото не е написала "опорката" професия.
почерпи детето, освен с материала, с преподаването и домашното обучение, детето ти се е преборило и с простотията на възрастните.

Да е здрава само, не е като да не знае какво е пожарникар. Но "опорката" се губи.

Когато моят сегашен 9класник беше в края на 4тибклас, също имаше подобни тъпотии. Тогава се поядосвах малко, ама не много. Реших, че външни лелки не могат да са мерило за капацитета на сина ми. Теглих им една у това е. Той пак влезе където искаше

Аз си разсъждавам за тези НВО-та. Стрес, тормоз и какво ли още причиняват на децата. Или ние сме ги разглезили и гледаме да ги щадим прекалено? Или ги стресираме прекалено?
Във всички случаи не мога да приема, че един/два дни са "най-важните" и ще ти определят живота. Не мога да разбера смисъла на тези НВО-та. Разбирам МОН - трябват им статистики и са намерили начини да ги правят. Но защо трябва всичко да се залага на два дни в края на 7ми клас? И то без резервен вариант. Ами то всичко се случва и самата мисъл да не ти се случи нещо точно в тези два дни сякаш привлича нещото понякога ...
Чудя се дали ние, родителите, не можем да променим нещо. Дали не можем да се обединим и да излезем с предложения към  МОН. Дали изобщо биха ни чули? Или ще се надяваме да го избутаме този 7ми клас и след нас да се оправят.
Аз знам, че за моите деца едва ли ще мога да променя нещо (скоро им предстои 7ми клас), но ми се иска нещо кардинално да се промени. За следващите.
Например, НВО-то да се вземе в бала на детето, но да е към нещо друго. Както е за математически гимназии/паралелки след 4ти клас. Там балът се формира от няколко състезания + НВО.
Не може ли да се помисли в тази посока? Децата да се "измерват" в продължение на цялата учебна година със състезания, олимпиади, различни тематични изпити или каквото там ще се иска за съответното училище и накрая едно НВО ей така, за информация на МОН и за допълнителен шанс за точки към бала.

А по темата за пожарникаря - съгласна съм с МОН. И моето дете е обяснило значението, защото се е искало да се обясни. Тоест, "кон с капаци". Четем първосигнално и действаме. Аз съм се замисляла какво ли биха искали да напиша, защо ли е толкова лесен въпросът, каква ли е уловката? Не казвам, че това е правилно (да се опитваш да им влезеш в рамките), но специално за масовите изпити на МОН трябва така да се разсъждава, ако се търсят максимума точки.

Всяка година родителите на седмокласници правят напъни и всяка година МОН не чува. От МОН не можели да гарантират, че могат да осигурят два еднакви варианта по трудност. Това е. Родителите нищо не сме били разбирали от "науката за тестовете". Фактът и, че всеки родител, докато яйцето не опре до ...., няма представа за това е показателен.
Преди 2 години бях пряк участник. Освен че имаше определена продкрепа, имаше и укори, че винаги е било така и не било толкова фатално. Ми добре. Моето дете ще бъде 10. клас и, слава Богу, учи там, където искаше.

Да, това е наистина много често оправдание - до сега е било така, значи работи, тоест - не го пипай.
Аз сама си причинявам такива емоции, защото от няколко години през май и юни надничам в седмокласната тема. Радвам се и плача (случи ми се миналата година) с успехите и тревогите на седмокласните майки и знам, че и мен това ме чака скоро. И си мисля, че трябва да се направи нещо.
Хубаво е да ги учим да устояват на стрес и да се учат да оцеляват, но когато отличник или дете, което се е стараело в продължение на години, се "провали" поради стрес, напрежение, болест, счупена ръка и т.н. в тези два велики дни ... много много ми е мъчно. Макар да е неговото си изпитание и неговия си късмет (погледнато философски), това не е показател за знанията и уменията на детето. И ме е яд. Много ме е яд, че го гледам всяка година това острани и не правя нищо.