осиновената ми дъщеря

Невена, контрол може да се упражнява. Въпроса е родителя до къде иска да стигне с това.
А за подаръците съм напълно съгласна с Мама Ру. Няма начин някой да прави скъпи или специални подаръци на децата ми, че дори на мен самата, ако този някой не ни е близък човек. Семейството не се основава на кръв, а на взаимна грижа и подкрепа. Та някаква буквално никаква и на семейството ми, и на детето ми, само заради едните общи гени, няма повече права от (да речем) бабите или братовчедите на малките.

Babri, а снимка на расовата ти котка, проучена до десето коляно, ще ли сложиш?

Аз много обичам да правя подаръци. Повече отколкото да получавам. И никого не искам да подкупвам с тях.

Баща ми казваше - пчелата не бяга от меда. Никой човек не бяга от хубавото.

Интересно, че същите тези родители преди не са си правили труда и един бонбон да дадат на децата си, не ги е интересувало болни ли са, гладни ли са. Изведнъж се появяват в цялата си прелест.

Думата родител идва от раждане и не винаги включва отглеждане  В миналото не е било необичайно дете да загуби майка си още в бебешка възраст и да бъде отгледано от други хора, не винаги роднини.

Мене ме гледаха баба и дядо от едногодишна. Те бдяха, те трепереха, те водеха по болници, дядо ми държеше ръчичката докато учех 5  различни азбуки. Много съм им благодарна и най-вече за това, че направиха всичко възможно да остана в контакт с родителите ми, и с двамата, което не е лесно след развод  Обичам ги колкото обичам родителите си, а може и повече, светла им памет. Настаняваха, хранеха и пояха баща ми (бивш зет) за да имам контакт с него. Не мисля, че майка ми би го направила.  Радвам се, че не са изчакали моето пълнолетие за да ме срещнат с родителите ми.

Баба ми е останала сирак на 2 годинки. Гледали са я баби, лели, мащехи. Не помни майка си и няма нейна снимка, защото майка и умира, докато бягат и снимките остават в опожарените им домове, които те са изоставили. Познаваше двете сестри на майка си,децата им, баба си, но много тъгуваше, че даже не знае как изглежда майка и и си умря с тази болка. Казваше, че би дала всичко да я види веднъж, на снимка. Ако е възможно детето да види майка си и баща си, че и други роднини, защо не?

Малкият брат на дядо не помнеше майка си, умряла като е бил на 1г. С дядо и другия брат ги отглежда мащеха, но са си ходели при родата на майка си и за тримата майката е майка и мащехата мащеха. Уважаваха безкрайно мащехата, която окраде златото на майка им, че им и "подари" част от него. Прехвърлиха си наследствените части от родната къща на мащехата за да има сигурен дом.  Гледаха я до смъртта и и дядо и брат му я погребаха в семейния парцел,от уважение, че е вдовица на баща им. Не я наследиха и бащината им къща замина за роднини ма мащехата.

Човек може да обича и уважава много хора, не само майка и баща, не само близкородствени. Обичам мъжа ми колкото обичам родители, баби, деца, а нито ме е гледал, нито ми е държал ръката.

Нормално е да имаме вопиюща нужда да знаем как изглеждат родителите ни и да искаме да можем да ги виждаме. Да можем да ги виждаме, не непременно непрекъснато да ги виждаме.

Елфичка, не е незаконно БМ и БД да контактуват ако и двете страни изявят желание, както в случая.

Не е незаконно, но е неморално и практически нанася повече вреди, отколкото ползи.  То е все едно постоянно да набутваш детето в лошото му минало.

Кой точно определя вредите?!
А, да, родителите винаги са прави и знаят най-добре.......

А кое му е доброто, това не е БМ отличничка от добро семейство, забременяла от първия секс с отличника от съседния клас. В повечето случаи е трагедия, от която детето е било отделено, а тъкмо се осъзнае малко като човек, и давай, връщаме го към тази трагедия през БР. По-добре да си живее с илюзиите за идеалната БМ, която го е дала със сълзи на очи.

Всъщност в България е незаконно БМ да търси изоставеното и осиновено дете, както и осиновител да издирва БМ. Не съм сигурна и доколко законно е осиновеното дете да издирва БМ. Във всеки случай, дори да установят контакт по някое време след пълнолетие на детето, то от това не произтичат никакви права и задължения и от двете страни.
Осиновяването не е като развод на родителите или гурбет, при който детето се отглежда от роднини. Осиновяване дава на изоставеното дете родители, които по закон са като рождени и се вписват като такива във всички документи. Осиновяването дава чисто юридически права и задължения на осиновителите като на рождени родители. То ги приравнява на такива. На когото това не му харесва си гледа детето, а не го изоставя. Детето не е вещ, която да бъде разменяна и делена. Детето има нуждата от сигурност и стабилност, а това няма как да се получи при появата в живота му на една чужда жена, пък било и БМ, защото тя е точно такава - жена без никакви права и задължения, без никакви отговорности към човечето, което е създала. БМ е просто създателка на детето, родители са тези, които го отглеждат с любов, които са му посветили времето усилията, средствата, които доброволно и безвъзмездно са поели отговорност към това дете.
Бабата и дядото са си баба и дядо. Твоите родители не са се отказали от теб юридически, те просто са прехвърлили бремето и отговорността на бабата и дядото. Много осиновени търсят БР за да получат отговори на въпросите си. Някои ги откриват, други не. Но малцина от тези, които са ги открили след това имат връзка с тези хора. Защо ли? Получили са отговор на въпросите си, простили са им и до там.
И моята баба е сирак от съвсем малка. "Отглеждана" е от братята си, слугувала им е, вместо на училище са я пратили по кошарите, всячески са се мъчели да я уморят, за да заграбят дела й от наследството. Чужди хора й помогнали да избяга и да започне работа като слугинче в Лом. А братята и сестра , цялото й минало бяха зачеркнати от живота й. Не всеки, в чиито вени тече и от твоята кръв заслужава да се нарече роднина.

С биологичната майка на моят син сме от един град. Малък град сме, вече два пъти се случва да се засичаме. И аз я разпознавам и тя детето ми. Той не знае, че е тя, но знае, че е осиновен и че е много желан. Явно за сега поне съм случила на биологична майка, защото и двата пъти се отдръпва на страни и отива в друга посока. От време на време напълно непознати много искат да се запознаят със сина ми и да го питат как се казва. Нямам против това.

Но, ако дойде някой да се представя ще го отпратя. Синът ми си има семейство. Когато порасне ще го подкрепя ако иска да потърси корените си. Те не са далече, но за мен е много ясно - произлязъл е от едно място и домът му е на друго.  

Биологичната майка е родила, но не е станала майка и ако се наложи това ще й го кажа в лицето. Благодаря, че е родила сина ми, но не благодаря ако тръгне да ми се меси в семейството.

Анонимен, странно е, че съветът по осиновяванията е допуснал дете от малък град да бъде осиновено в същия град. Бях останала с впечатление, че това се избягва, за да се избегнат подобни ситуации, особено, ако БМ е имала контакт с детето, т.е не е оставено веднага след раждането.

Няма грешка. Детето е родено и водено на адрес в съвсем друг град. Може да е от там биологичната майка и като е приключила с раждането да си се е върнала в моя град, където да не се е регистрирала че живее, или пък да идва до нашия град за работа. Това нито съветите по осиновяване нито аз можем да го предвидим. Късмет.

Както вече казах отношението , мнението и житейската позиция по отношение на осиновяването се обуславят от много условия и предпоставки в нашият живот и мнението което изказваме по отношение на осиновяването е огледало на целият ни житейски мироглед. За съжаление на много хора, видно и от някой постове на потребителите житейския мироглед, и  морални ценности са с определени общочовешки дефицити.

Втори път обиден пост към мамите, които не са родили децата си, а са ги осиновили.
Е клъцнахте ме лекинко, г-жо. Благодаря, няма нужда ми се извинявате лично на мен, не ме карате да ви чета, нали?
Въпросът е, че вие сте една от хилядите в обществото, които мислят по този начин. И ние си вървим и си носим вашите ехидни полу-реплики и полу-изказвания, и на никого не му дреме. Не би трябвало и на нас да ни.

Хубава есен г-жо, бъдете щастлива.

И бай да вей, какво прави тази тема баш тук, че се не сещам? Админите, защо не я преместите където й е мястото?

Пък аз се чудя на авторката, която се регистрира в бг мама преди 4,5 години, за да пусне първата тема. След около 6-7 месеца пуска втора и сега тази. Има само 6 мнения в тези три теми и никъде другаде 🤔. Ние коментираме ли, коментираме, а темите приличат на пуснати от дете / тийн.