Колегите

  • 10 265
  • 150
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 15 960
Знам също и че способните HR не ме харесват и има защо.

Така написано ... не звучи много добре... Способните са и разбиращи. И ако един разбиращ професионалист НЕ Ви харесва, а и "има защо", то значи, че наистина трябва да си смените попрището.
На Вас не Ви харесва как околните се отнасят с Вас, но не се замисляте дали пък не сте дразнител за тях. Пробвайте да си намерите работа без колектив - търговски представител, нещо хоум офис или огромен колектив, в който просто ще сте никоя и никой няма да Ви забелязва.
Това е добра идея, да. Малък, сплотен колектив от 5-10-15 дърти кукумявки е крайно неподходящ за нея.

# 91
  • ...живея на последния етаж...
  • Мнения: 716
В един момент разбрах - грешката ми беше, че ми пукаше. Затова почнах да се държа безцеремонно с всички агресори. Вече съм на 33
Аз това го осъзнах някъде в десети клас. До тогава всички ме мачкаха. Като малка ме гледаше баба ми, и възпитанието ми беше свързано с НЕ. Не прави това, не говори така, не ходи там. И резултатът беше насадени комплекси. Обаче се осъзнах навреме. Вече съм на 52. Grinning

# 92
  • Мнения: 4 808
Като си отстояваш правата, пък те нарочват за конфликтна личност. А мен от такива не ме е страх, страх ме е от подличките лицемерни подмазвачи и интриганти, защото не винаги успявам да ги позная. Имах една колежка, беше много експанзивна и всички казваха: "Ама ти как се разбираш с нея, тя е много устата?!" Такава беше, обаче винаги знаех, че казва каквото мисли и дори и да се развика, след пет минути ще е забравила. Обаче да ти се прави на приятел, а да говори зад гърба ти, ей това най го мразя.

# 93
  • София
  • Мнения: 62 595
Знаеш ли колко ми дреме, че някой ще ме нарочи за конфликна личност! Това е най-елементарна манипулация - някой ни лази по нервите като не иска да се съгласява с нас, особено ако си следи какви са му правата, не ни ходи по гайдата, значи го обявяваме тържествено за конфликтна личност. И кво? Аз да си отстоявам правата, пък да ме смятат колкото искат за конфликтна!

Ако колеги се държат така, както описа някой назад, нещо беше за триене, объркване на отчети или нещо такова, това е саботаж на работния процес и без да ми мигне окото ще обърна внимание на началството. Най-лошо е човек да си мълчи, защото така съвсем го правят на будала и го тормозят.

# 94
  • Мнения: 4 808
Лошото е когато началството не е обективно, а се влияе от интригите на подмазвачите. Имах такъв случай, ужасно е, че и осем години изкарах в тази фирма.

# 95
  • Мнения: 9 920
Веднъж като млада работих на гадно място. И началникът, и колегите, гадни. Изгониха ме нагласено, за да не ми платят последната заплата. То и договор нямах, де. Но бях млада , гледах ведро на живота, и след месец ги забравих. Не се бях срещала с години, че ей чак до сега преди 2 минути.

По-горе дръж главата. Младичка си. Опитай да си подредиш живота. Може би се скарай с майка ти, щом тя те товари. И да не ти пука. Тя крещи, ти двойно. Тя обижда, то двойно. Трябва ти тренинг за справяне с гадове...

# 96
  • София
  • Мнения: 62 595
Началството щом не е обективно, значи може съвсем спокойно да ме вкара в по-голяма беля, която да донесе много неприятности. Затова единственият начин е напускане.  Когато няма доверие, няма нищо. Да си ги държи, щом са му толкова важни.
Значи, когато става въпрос за семейно насилие казваме на хората да не търпят. Саботажът и тормозът са насилие на работното място и също не трябва да се търпят. Тези хора правят гадости, защото смятат, че няма да има ответна реакция.

# 97
  • София
  • Мнения: 14 034
Началството щом не е обективно, значи може съвсем спокойно да ме вкара в по-голяма беля, която да донесе много неприятности. Затова единственият начин е напускане.  Когато няма доверие, няма нищо. Да си ги държи, щом са му толкова важни.
Значи, когато става въпрос за семейно насилие казваме на хората да не търпят. Саботажът и тормозът са насилие на работното място и също не трябва да се търпят. Тези хора правят гадости, защото смятат, че няма да има ответна реакция.

Колко пъти си се сблусквала с подобни неща? Делата по подобни казуси са дълги и много сложни. Не всеки може да си позволи просто да напусне, защото има сметки, храна, ипотека и т.н.

# 98
  • Мнения: 1 460
Като си отстояваш правата, пък те нарочват за конфликтна личност. А мен от такива не ме е страх, страх ме е от подличките лицемерни подмазвачи и интриганти, защото не винаги успявам да ги позная. Имах една колежка, беше много експанзивна и всички казваха: "Ама ти как се разбираш с нея, тя е много устата?!" Такава беше, обаче винаги знаех, че казва каквото мисли и дори и да се развика, след пет минути ще е забравила. Обаче да ти се прави на приятел, а да говори зад гърба ти, ей това най го мразя.
Майка ми все ме съветваше: ”Не обръщай внимание, мълчи си, не си създавай врагове.” Ами, не действа. Някои хора са ти врагове от първата секунда, в която те зърнат, просто защото ти си всичко, което те никога няма да бъдат. Като човек си трае, се превръща в любимия им гръмоотвод. Днес някоя се скарала с мъжа си, друга й дошло... Та си казах: ”И без това ме мразят, какво ще загубя, ако почна из да се държа брутално с тях?”

# 99
  • София
  • Мнения: 62 595
С какви неща да съм се сблъсквала? За какви дела говориш? Ако някой ми направи мръсно по служебна линия и не поправи своевременно грешката, веднага ще напиша докладна до прекия си ръководител, отхвърляйки всякаква отговорност относно събитието. И какво като има ипотека и сметки? Трябва да си замълча ли? И да понеса негативни последствия заради мълчанието си?  Не си ли забелязала, че ако веднъж се вкара човек в играта да прикрива хора, които му саботират работата и го вкарват в нарушения, после проблемите нарастват в геометрична прогресия? Всеки си има точно очертано какво му е задължението - има го черно на бяло написано. И трябва да си го спазва. Прекият ръководител също - и за него се отнася. Всеки да си знае очертанията на квадратчето в организационната схема. Това са базови неща, за които човек трябва да следи. На това му се казва профилактика. Тези, които саботират разчитат на това, че жертвата ще си замълчи. Винаги е така с насилието, независимо къде се случва. Ако знаят, че другият няма да си замълчи, няма и да посмеят да се занимават с него. То е като в детската градина - тормозещите не смеят да скачат на другарчето, което ще се оплаче на учителката, на майка си и ще крещи с цяло гърло.

# 100
  • София
  • Мнения: 14 034
С какви неща да съм се сблъсквала? За какви дела говориш? Ако някой ми направи мръсно по служебна линия и не поправи своевременно грешката, веднага ще напиша докладна до прекия си ръководител, отхвърляйки всякаква отговорност относно събитието. И какво като има ипотека и сметки? Трябва да си замълча ли? И да понеса негативни последствия заради мълчанието си?  Не си ли забелязала, че ако веднъж се вкара човек в играта да прикрива хора, които му саботират работата и го вкарват в нарушения, после проблемите нарастват в геометрична прогресия? Всеки си има точно очертано какво му е задължението - има го черно на бяло написано. И трябва да си го спазва. Прекият ръководител също - и за него се отнася. Всеки да си знае очертанията на квадратчето в организационната схема. Това са базови неща, за които човек трябва да следи. На това му се казвапрофилактика.

Ооо, моля, когато ти се наложи, постъпи както описваш. Късмет, дето се вика.

# 101
  • София
  • Мнения: 62 595
А какво предлагаш? Хайде, ако аз съм в грешка, какво трябва да направи човек? Да си мълчи? Да търпи? Или да стане същият саботьор към околните? Обичайно когато хората започнат да се съгласяват с проблеми отношения на работното си място, проблемите нарастват неимоверно, влиза се в една порочна спирала. То е като лъжите - ако излъже веднъж му се налага да лъже всеки път.

# 102
  • София
  • Мнения: 14 034
Нищо не предлагам, защото всяка ситуация е уникална. Изискват се здрави нерви и познаване на правилата. Далеч не казвам, че трябва да се мълчи, но в повечето места в блгария се налага, ако искаш да си запазиш мястото.Аз работя в международна компания и специализирам. Усложията са коренно различни, както и поведението, а уж всички почти са българи.

# 103
  • София
  • Мнения: 62 595
Като нищо не предлагаш, тогава не критикувай! Като толкова знаеш, кажи какво се прави. Хората не са кой знае колко трудни за разгадаване. Но накрая каквото и да става, се гледа дали всеки си е свършил работата по написаното в документите, ако има проблем как е реагирал и т.н. Накрая думите отлитат, а написаното остава. Какво цена трябва да плати човек, за да си запази мястото? И заслужава ли си тази цена? Колкото повече компромиси прави човек, толкова повече компромиси му се налага да прави и така до безкрай. Това важи и за българите, и за американците, и за всички. Затова се поставят граници и човек трябва да знае за себе си коя черта да не пристъпва за нищо на света, когато е наемен работник. Никой не се интересува кой какво клюкари за колежката за личния й живот или външния й вид. Важното е какво се случва в пряката работа. А опре ли до саботаж в работата, играта загрубява.

# 104
  • София
  • Мнения: 14 034
Много си забавна с наивитета и липсата на опит. Успех в работата в колектив.

Общи условия

Активация на акаунт