Паническо разстройство - 47

Абе пада малко кръвното, ама няма да припаднеш, то е медикамент против гърчове и припадане

Баба ми на 85 г казваше изобщо не се чувствам стара. Живее ми се! Я стига никой не е стар на 40 че и на 50г. Понякога сме уморени, но не стари. почивка и напред!
И аз не мога да пътувам и ето каква я свърших.
Аз след два дни ад снощи си казах няма да я бъде така и днес пих валериан и газ до Севлиево с децата от футбола. Настъпих колата, изтропа ми сърцето три пъти, изпреварих едно БМВ и едно Ауди Ей кеф! В Севлиево децата ритаха, нашите родители се изпокараха нещо с треньора, моят футболист е там за борче, храст или просто декор и ми е все тая, напече ме, млади хора - пълен кеф. Прибрах се, готвих - изобщо шест. Писна ми бе хора все лежим все зле, то бива ли така.
На единия светофар в Търново викам на сина ми и приятелчето му давайте ще се състезаваме с мотора вдясно ония като се развикаха, зад нас другите деца от отбора крещят и мотористът се върза и яка газ. Ей много яко. Настигнахме го чак на другия светофар то ясно и там едно Ауди ни развали кефа. Прибрахме се напечени даже с тен и в супер настроение. Ако може все така да е!
П.п. Вече не карам Корса хаха! Ама никът си остана.

Опелче, а от къде си? Питам, защото  споменаваш градове от моя роден край🥰

Здравейте. Чувствам се много зле  От предната неделя ме задушава, без сърцебиене. Цял ден. Изпитвам страх само. Ужасяващ. След неделята седмицата почти мина добре с малки епизоди, на вчера пак ме задушава цял ден. От понеделник пия Золофт.
Малко предистория: На 22 бях, когато заради силно ПР пих золофт, но се оправих и чак предната година се наложи да го почна пак. Спрях го месец май тази година. И сега пак го почнах.
Постоянно си мисля това задушаване да не е коронавирус, а други симптоми нямам. Чакам да подейства золофта, за да видя дали ще спрат, мислех да тръгвам по лекари от страх, на белодробен, на сърдечен, не знам какво да правя. Паниката ми е огромна, защото задушаването продължава цял ден, а има дни, които го няма. Какво да правя? Някой чувствал ли се е така цял ден?

Ключовото тук е от предната неделя. Мислиш ли, че ако е болест, ще си седи така еднакво без да прогресира или да има други съпътстващи симптоми. Няма и болка. Както и казваш целия ден, а спиш явно и го няма. И не спомена като се събудиш горе долу 5-10 минути дали го няма и започва. Според мен това е много висока тревожност, която ескалира в ПА. И е породена от золофт като вероятност, защото той предизвиква бронхоспазъм. Как са кръвното и пулса? Аз бях така около месец , когато при мен активно ме беше намачкала ГТР Май 2019. Единствено ме оправяха бензодиазепините. Коаксила го почнах Юли.
Коронавируса не манифестира така, започва директно с температура, суха кашлица, мускулно-ставни болки и загуба на сетива. И като дойде задуха, не те чака 1 седмица, а имаш 2-3 дни до умирачка.

Благодаря за отговора. До сега не ми се е случвало да се задушавам от золофта, а и неделята, когато ми се случи, не пиех никакви хапчета още, дори не бях напрегната, но месеци наред се страхувам от коронавируса, особено се отключи, когато майката на приятелката ми почина от това. Почнах да пия хапчетата на другия ден по половинка, защото някак си усетих, че нищо добро не предстои. Днес увеличих на едно. Кръвното ми е добре. Може ли да ми споделите техники за справяне с това, не искам да мисля за него, а цял ден го мисля. Не мога да подхвана нищо, само стоя и мисля как се задушавам, което е ужасно и много тъжно, защото не живея, а съществувам. Знам, че трябва да правя нещо, да се разсейвам. Изчела съм през годините цялата психология, всички книги, ходила съм и на психолог, но към днешна дата - не ми помагат тези неща.

Секс, риболов, разходки в природата, събиране на билки, гъби... Управление на дрон, игра на конзола или компютър. Варианти има много за разсейване.

Като по учебник си. Георги е прав, нищо друго освен мн силна тревожност, прерастваща в ПА. Споко, няма да се мре, но ако золофта не подейства до десетина дни, иди да ти го сменят. Ще се оправиш.

Золофтът не ми подейства и на мен добре. А със стимулотона нямах проблеми, въпреки, че са с една и съща активна съставка.

И ся' да се депресираме с този проливен дъжд. Никакъв шанс за разходка. Само за секс.
Аз върша тази рабати. Между 4 и 5, двойка с комшиите софиянци и сега с едно гадже от Петрич, като минава, пътят му минава през нашата къща  
С Георги даваме непрекъснато примери за подражание

Айде, спокоен ден!

Аз се кротнах за няколко дена, че така зверски съм се протрил, не се пипа. Така става като го откараш 10 дена по 6 пъти на ден поне.

Поставих си задачи за днес, а не мога да се насиля да стана от леглото и да ги започна поне. Само стоя и се депресирам още повече.

Това прилича и на депресия основно, а ГТР и ПР като бонус.

Мога ли да пия дианксит със Золофт?

Аз,изглежда, от днес вече съм по-добре.
Тревожността отшумя,но вчера следобяд направих друга  криза.Бяхме на разходка с децата и ме тресна в мускулите.Не можех да си вдигна ръката и краката сякаш ми отказаха да се движат.И се дереализирах за кратко. Преди да ме тресне това се сдухах,имах тревожни мисли и паника.Но отшумя бързо цялото състояние,за около 30 мин.
Тази вечер спах неспокойно,но не се събуждах със свит стомах. Само сутринта леко ме разтресе нервата и си пих ментичка. Диазепам не взех,защото чувствам,че нямам нужда в момента.За 3 дни изпих само едно хапче,разделено.
 И гаденето спря.И позивите за  дрискане отшумяха..Връща ми се желанието да си хапвам повечко...обаче за една седмица отслабнах с 3 кг Чудех се дали не е анорексия или нещо по-страшно.С това повръщане от страх и страх да се храня,че да не ме боли стомаха...
То всъщност май като отшуми тревожността и целият организъм се успокоява,най-вече стомаха...
Ама пак се запрозявах.
Имам чувството, че симптомите се въртят-сърце,пулс, кръвно, стомах,гърло, дишане,прозяване...

А това с внушението за коронавируса го играх преди 5м.Понеже имах симптоми и се изпотявах обилно,всичко под мен беше мокро и имах Т37.5 и кашлях и повръщах,мислех,че съм го лепнала,че имам пневмония и понеже също трудно дишах,мислех,че ми остават броени дни.Преживях кошмар!
Обаче ПСР тестът излезе отрицателен и така разбрах,че това се вика ПР.И беше следствие на хипохондрията.Щото масово раздухваха,че ако го лепнеш,едва ли не си пътник...Това сега дето го минах,също беше следствие на хипохондрия,заради смъртта на приятелка-умря от рак на стомаха.Предишните кризи също са били с хипохондричен оттенък ...някой писал за МС,хоп,чета в нета,сравнявам и после-олеле мале 1 седмица..Майка ми е диабетичка.Като бяха ми почнали едни изпотявания,често уриниране и суха уста...е,мерих си КЗ 10 пъти,докато се уверя,че е нормална и досадих на ендокриноложката с въпроси...
Изобщо...циркът е пълен,ама всеки път с различен сценарий...И главният проблем е-страх да не умреш.

Абсолютно не. Ще се вкараш в болница по експресна пътека.