Паническо разстройство - 47

Привет на всички! Чета ви отдавна, но чак сега се реших да пиша. На 28 години съм и един от вас 😶😅
Искам да ви попитам малко по-различен въпрос. Има ли някой , който е пил по-дълго време клонарекс и е получил зависимост към него. Пих го около месец на дози половин следобед и цяло вечер (0.5мг). Бавно за около 6 месеца го намалях с по 1/4 на месец, за да може да няма синдром на отнемане, но на финала всички симптоми почти се върнаха, поизтърпях 2 седмици и днеска за първи ден имам нещо като прозорец. В момента съм на 1/4 през ден и забелязвам, че съм най-зле ден след като съм приел лекарството. Пия също и дианскит по 1 сутрин.
Възможно ли е да има нещо като пренасищане от него?
Преди месец прекарах и Covid, не знам дали и това е от значение.
Утре съм на консултация, но реших да попитам първо тук. Хубава вечер на всички!

Забравих и да спомена. Днеска си правих и тест за Витамин D, B12 , магнезий.
Всичките бяха под минимума без Б12. (Прочетох от тука, че и това е важно)

Някой който го е преминавал-в какво се изявява синдрома на отнемане след рязко спиране на Ад-тоест без постепенно намаляне на дозата.Освен обичайните симптоми като връщане може би в предишното състояние,нещо по-специфично ?

Здравейте. От доста време се каня да споделя проблема си и сега най-накрая се реших. Аз съм момиче на 20г. , преди 2 години се отключиха панически атаки, което си обясних с напрежението около бала, матурите и новото начало. В началото обиколих доста лекари и всичко ми беше наред споед тях, но аз продължавах да имам силно главоболие, сърцебиене и замаяност. Една вечер се наложи дори да отида до спешен кабинет в Исул и един парамедик щом ме видя каза,че е стрес препоръча ми витанго и нещата се оправиха, но не за дълго. Може би не приключих пълния курс на лечение и нещата напоследък започнаха да се връщат с доста по-голяма сила. Тръгнах на психолог при една доста добра специалистка. Препоръчаха ми я семейни приятели на които тя беше помогнала успешно. Започнах да водя терапия с нея и нещата се оправиха отново за кратко. Изписа ми отново витанго + мента глог валериан и валидол. От консултациите тя разбра, че основния ми проблем е страх обвързан с здравето. Претърпях доста сериозни семейни проблеми на много крехка възраст. Преди 6 години майка ми беше дълго време в кома докторите не даваха никакви шансове, но слава богу нещата се оправиха и тя е добре, но на мен ми е останала голяма травма точно думите на лекарите. От няколко дни освен обичайното сърцебиене и задух се появи и треперене и силно гадене което не се повлия дори от Деган(обяснявам си го с това че всичко е психическо и няма реален проблем). Психоложката ми изписа допълнително Невростаб по 1 таблетка дневно между двете таблетки витанго. Явно обаче няма подобрение дори бих казала, че се чувтвам по-зле. Плача по няколко пъти на ден, страхувам се да изляза с приятелите си и като цяло избягвам места с много хора например магазините. Все си мисля , че нещо лошо ще ми се случи. Та днес по съвет на психоложката ми отидох при личният си лекар и той ми предписа Атаракс 25мг. трябва да пия две цели таблетки дневно сутрин и вечер. Дозата ми се струва малко голяма 50 мг. дневно въпреки, че изчетох доста и не би трябвало да се притеснявам, От тази вечер започвам лечението с него и въпросите ми са някой успял ли е да пребори такъв тип проблем с помощта на това лекарство, също така мога ли да продължа да пия Витанго(златен корен) и невростаб . Може да ми препоръчате други билкови хапчета или чайове съвместими с Атаракс. Също така всеки един съвет който ще ми бъде от полза да изляза по-бързо от състоянието ми ще ми бъде много полезен. Извинявам се ако съществува такава тема, просто исках да споделя моята история и се извинявам за дългата тема. Помогнете, моля.

Аз спрях АД от раз нямах симптоми на отнемане не мисля че има привикване , но с клонарекса е друго.

Клонарексът не е ли Ривотрил ? Не съм много запозната, но зная, че не е добре да се взима мн дълго време, тъй като има привикване.

Бих те посъветвала да посетиш психиатър. И аз като теб отлагах дълго време,ходих по лекари,при психолози,но нищо не ми помогна. В крайна сметка дори се влоших още повече. Когато отидох на психиатър ме попита защо съм се влачила толкова дълго време. Няма нищо лошо или срамно,просто някои неща не могат да се излекуват с чайчета и билки-това е психика все пак. Не казвам,че Ад ще те излекува от раз,но със сигурност ще си стъпиш на краката и общо взето е като глътка свеж въздух. Така ще имаш възможност да ходиш и на психолог и определено сесиите ще имат по-голям ефект,защото антидепресанта ще те държи адекватна. Слуховете,че ставаш зависим са пълни глупости. Можеш да станеш зависим ако разчиташ само на лекарството и не полагаш никакви усилия.При мен не само,че няма зависимост,а дори редовно забравям да ги пия и пропускам приеми,което не е хубаво,но искам да кажа че няма зависимост стига да работиш върху себе си.

Първо - вашата психоложка, такава ли е или е психиатър по образование, но вие ѝ казвате психолог?
Второ - всичките ви въпроси, свързани с това кое в каква комбинация да пиете, трябва да насочите към лекуващият ви специалист. Важно е да знаят какво пиете, в какво количество и т.н.
Трето - не е редно да се консултирате с форуми, по отношение на лекарства. Каквото действа на някой, в определена комбинация, при вас може да има обратен ефект. Поинтересувайте какви варианти стоят пред вас, но нека крайното решение за вашата терапия остане във ваши ръце и ръцете на лекуващият ви лекар.

С психолозите е много деликатно положението. При тях е като с всички доктори, трябва да уцелиш правилния за твоя проблем. За разлика от психиатрите при психолозите е пълно с шарлатани.
Лично познавам двама.
Единият ми е съученик, след като смени няколко работи, накрая изкара психология в ЮЗУ. Горкия не можеше да чете и пише, ама сега гордо работи към МВР, и частно.
Другия е много добър. Това си му беше мечтата. Но той пък не се занимава с такива "леки" проблеми. Интересни са му наркомани, шизофреници и т.н.
И от него знам че и психолозите са като лекарите, всеки специализира в различна област (с изключение на шарлатаните).

Основният им проблем е че трябва много време и финаси. Докато при психиатъра 3-4 пъти в година.

Съгласна съм за психолозите. Много е трудно да нацелиш правилния за теб самия. Аз ходих при една доста известна психоложка,не знам тя ли нещо не успяваше да стигне до мен,аз ли бях твърде   зле или просто не успяхме да се напаснем. В крайна сметка си изгубих времето,хвърлих страшно много пари и се депресирах още повече,че терапията не ми действа. Така че психолог според мен има най-добър ефект едновременно с прием на някакво успокоително,антидепресант ( каквото психиатъра прецени). Да не говорим,че съм толкова доволна от моя психиатър-мога да му звъня и да се оплаквам по всяко време,винаги е страшно мил,изслушва ме,дава съвет напълно безплатно. Само веднъж съм ходила на преглед при него,всяка друга консултация е по телефон.

Споделете? Какви са вашите преживявания със спирането на Клонарекс.

Малък ъпдейт от мене:
Днеска се срещнах с психиятъра. Вчера сутринта се чувствах добре и не взех нито деакнсит, нито клонарекс(аз пия така или иначе по 1/4 през ден), чувствах се добре през целия ден. Тази сутрин като трябваше да пътувам , час по-рано пих деанскит (нямах причина, просто реших да спазя схемата) при което след около час, когато явно е започнал да действа се чувствах УЖАСНО. Концентрация, памет, адекватност бяха граничещи с 0. Ужасно замайване и двойно виждане. Така продължи около 5 часа. След това ме "поотпусна" малко и се чувствах по-добре. При което стигнах до извода, че този дианксит явно вече не е за мен. Дойде време за психиятъра. Споделих му цялото преживяване и той ми каза, че явно вече съм предозирал с него и влизам в малкия процент хора, които имат този проблем с този медикамент. От днеска официално не съм на никакви лекарства, клонарекс при нужда (надявам се да няма) и надежда, че ще изкарам по-леко страничните ефекти от тях при отнемане.
Как мислите вие, адекватно ли е постъпено в случея? Надявам се всички да сте добре!
Поздрави!

Клонарексът съм го спирала с много воля за дълго но постепенно, там си е сериозно.
Сега точно не ми е моментът да го спра отново. Или така мисля.

Точно той е.

Здравейте,изчетох цялата тема и реших и аз да ви споделя за моите ПА.Преди повече от 10 години ми се появиха незнайно от какво,успявах да се справям бе лекарства,само в началото бях на Ривотрил,но той не ми понасяше и аз го спрях от раз,след това съм имала понякога периоди на появяване,но някак си успявах да се справя.За съжаление преди повече от месец,ми се наложи да пия Примолут нор-гормонално лекарства,и от тогава нещо ми се възвърнаха ПА,или по скоро се чувствам някак депресирана,когато съм сама вкъщи понякога се треса от нерви и чак се разплакввам,че немога да се понасям,личния лекар каза,че най-вероятно е от лекарстворо,че нещо ми е разбутали хормоните и ще минат може би и до 1-2 месеца докато организма се изчисти напълно,пускаха ми пПКК и за щитовидната всичко е в норма,Започнах да пия магнезии плюс б комплекс,понеже липсата на магнезии указва влияние и на нервната система,четох,че жълтия кантарион помагал и вчера поръчах на мъжа си чай да ми вземе,тази сутрин пих и съм една идея по спокойна май,но по някое време пак се разревах от няма и нищо.Надявам,се че с магнезия и чая ще успея да се справя със ситуацията която продължава повече от месец,мъжа ми като беше 10 дни болничен ми беше добре,не се подавах на депресивните състояния,и мислех че е отшумяло,но уви като се върна на работа и пак се сдухаха!!!!

Здравейте, мили хора!
Живота ми последните няколко години е пълна лудница- трудност след трудност, гадни неприятности, лоши моменти в семейството. Насъбраха се доста...общо взето много черна серия. Въпреки това, винаги мислих, че се справям сама. Е, аз колкото и да си мисля, че съм силна психически, се оказа, че дълго време не мога да преодолея проблемите си. Някъде скоро прочетох, че не лошите ситуации са виновни, а начина, по който се реагира на тях. Анализирам, копая на дълбоко, връщам се там, премислям и няма спиране. Като се замисля винаги съм била такава...
Обаче преди няколко месеца се появи световъртеж, изтръпване на пръстите и лицето. Отдадох го на преумора покрай бебока и недоспиване. Беше нетърпимо и посетих невролог, направих КТ на глава и спрях до там. Неусетно всичко премина....и се върна с всичка сила преди около 2,3 месеца + много екстри. Първо се появи усещане, че храната ми остава в гръдната кост и гърлото се подува. Започна се с изследванията, не откриха нищо. Предположиха, че са спазми някакви или просто не могат да открият проблема. Гастроенеролог- нищо, УНГ- нищо, ендокринолог- нищо. Световъртеж, изтръпване на лицето и долната челюст, свирене в гърлото при дълбоко поемане на въздух, заглъхване на ушите, стягане на врата и последната екстра е потрепване на ръцете и в гърдите ( не е постоянно, на моменти е). Отидох при психиатър и споделих същото, което и на вас, и според него трябва да пия ксанакс - сутрин и обед по половинка, а вечер цяло + 1т деанскид на обяд. Обясни, че според него ще ми трябва по-вечко време, може би 5,6 месеца, че таблетките са патерица, а не основа за преодоляване на проблема и тн. Но след всичко изчетено относно спирането, странични ефекти, ме е страх да ги пия...как по дяволите въобще се докарах до тук ?!? Не се чувствам напрегната, стресирана, по-скоро леко притеснена, че имам такива симптоми, които не отминават...мисля си за МС, паркинсон ей такива глупости. Започнах ксанакса от 1 седмица някъде, не виждам промяна..никаква. А ако някой ми обясни защо рева като дете докъто ви пиша..., ще съм ви адски благодарна!

Здравейте и от мен!

Не съм писала тук сигурно от пролетта, но ето че тревожните мисли и депресия отново ме застигнаха.
Въпроса ми е някои от вас сблъсква ли се с проблеми с паметта и концентрацията? Четох, че нашите състояния много влияят на паметта.
Мисля си нещо и се разсея за 5 секунди и след това ми трябва време да се сетя какво съм щяла да кажа. Или някой ми е казал нещо преди няколко дена и понякога не мога да се сетя кога сме го говорили това, което прераства в цупене и сърдене, че съм разсеяна и не обръщам внимание на това, което ми се казва.
А това го забелязвам от скоро, не беше така лятото, но тогава и мислите ми не бяха обзети от страх и притеснения.