Здравей! Щом издържаш до сега без ксанакса и другите успокоителни, значи ще се справиш.
Пишеш, че първият път, през който си се чувствала така е било преди 6 месеца, което аз го свързвам с вируса. Сега се случва същото и средата е подобна - пак се повтаря ситуацията с вируса.
Би ни помогнало да те разберем по-добре, ако споделиш за мислите си, защото явно те те объркват. За какво мислиш? Какво те тревожи?
Виж животът е такъв какъвто е, сложен, труден, лесен, тежък и лек, красив и грозен. В живот си срещаме всякакви хора, добри и лоши, умни и глупави, щастливи и тъжни. Препятствията ни следват навсякъде и можем да ги посрещнем със страх или сила. Аз лично всичко посрещам със страх, дори кучето ми не разчита на мен да го пазя. И всеки път като отмине препятствието откривам, че всъщност не е било толкова страшно. Нещо, което ме успокоява е това да си припомням, че животът е училище и не е нужно да сме перфектни, да знаем всичко, да се справяме с всичко. Не е нужно да бъдеш повече от човек. И е нормално да ни е страх, да се тревожим. Когато се фиксираме върху тревогата и страхът и започнем все да се питаме защо, защо и защо се тревожа, лек няма да намерим. Голяма част от нещата, които ни се случват осъзнаваме техния смисъл по-късно, когато сме спокойни и мислите ни са чисти. Казвам ти го като човек с много уроци от живота и в момента преминаващ през поредните. Ако трябва да съм честна, аз също се бях изпаднала в паника заради вируса първия път. Слушайки непрекъснато брифингите, новини, социални мрежи и т.н. всички говореха за вируса. Много се бях стресирала, макар и да не знам точно от какво, не беше някакъв определен страх, а силна тревожност. Осъзнах обаче че като се изключва от тази тревожна среда всичко е наред. Излизаш навън и виждаш синьото небе, слънцето, природата, птиците и осъзнаваш, че нищо не е толкова страшно както медиите го представят. Разбираш, че има надежда. А хората имаме много уроци да учим и всички уроци, които са ни дадени са по силите ни.
Пишеш, че първият път, през който си се чувствала така е било преди 6 месеца, което аз го свързвам с вируса. Сега се случва същото и средата е подобна - пак се повтаря ситуацията с вируса.
Би ни помогнало да те разберем по-добре, ако споделиш за мислите си, защото явно те те объркват. За какво мислиш? Какво те тревожи?
Виж животът е такъв какъвто е, сложен, труден, лесен, тежък и лек, красив и грозен. В живот си срещаме всякакви хора, добри и лоши, умни и глупави, щастливи и тъжни. Препятствията ни следват навсякъде и можем да ги посрещнем със страх или сила. Аз лично всичко посрещам със страх, дори кучето ми не разчита на мен да го пазя. И всеки път като отмине препятствието откривам, че всъщност не е било толкова страшно. Нещо, което ме успокоява е това да си припомням, че животът е училище и не е нужно да сме перфектни, да знаем всичко, да се справяме с всичко. Не е нужно да бъдеш повече от човек. И е нормално да ни е страх, да се тревожим. Когато се фиксираме върху тревогата и страхът и започнем все да се питаме защо, защо и защо се тревожа, лек няма да намерим. Голяма част от нещата, които ни се случват осъзнаваме техния смисъл по-късно, когато сме спокойни и мислите ни са чисти. Казвам ти го като човек с много уроци от живота и в момента преминаващ през поредните. Ако трябва да съм честна, аз също се бях изпаднала в паника заради вируса първия път. Слушайки непрекъснато брифингите, новини, социални мрежи и т.н. всички говореха за вируса. Много се бях стресирала, макар и да не знам точно от какво, не беше някакъв определен страх, а силна тревожност. Осъзнах обаче че като се изключва от тази тревожна среда всичко е наред. Излизаш навън и виждаш синьото небе, слънцето, природата, птиците и осъзнаваш, че нищо не е толкова страшно както медиите го представят. Разбираш, че има надежда. А хората имаме много уроци да учим и всички уроци, които са ни дадени са по силите ни.
Здравейте, пиша тук, защото съм мното притеснена. И искам съвет. Преди шест месеца бях в подобно положение и се установи, че имам паник атаки... Назначиха ми лечение с деанксит и след известно време се оправих.
Преди около месец преживях силен стрес, всичко почна да ми върви с главата надолу... И изпаднах в много тежко състояние. Ходих на кардиолог и невролог. След прегледите казаха, че съм ок. Правих си и пълна кръвна, имам си анемия, но аз си я знам таласемия. Другото ми е в норма.
Проблема е, че невролога ми изписа ксанакс и тритико, но аз се страхувам да ги пия, защото са много силни лекарства, а ксанакса води до пристрастяване.
Деанксит не пия също, защото тя ми каза, че било опасно да се пият антидепресанти... Освен това четох, че съдържа флуанксол и може да ти спре сърцето ако го пиеш. Проблема е, че ми е много лошо... Имам страх, че ще ми се случи нещо. Сутрин като стана ми е Адски гадно, много гадно се чувствам... Това е точната сума, толкова ми е зле, че не ми се живее на моменти. Не знам дали е депресия това, направо се чувствам отвратително. Имам чувство за нереалност и сякаш не към на себе си, не знам дали това е деперсонализация.. като легна да спя ми се въртят неадекватни мисли в главата абсолютно луди, неадекватни неща и това ме плаши... Ужасно е. Будя се и пак ми е лошо. Постоянно ми е лошо. Чувствам се все едно не съм аз, не знам дори как да го обясня... Само лежа, слушам релаксираща музика и пия неолексан но няма ефект. От ден на ден се влошавам... Искам си стария живот и старото аз, но просто колкото и да се опитвам не мога да се справя. Моля ви кажете ми, минавали ли сте през подобно нещо, опасно ли е.. И мога ли да се справя без тежки андипресенти и дали може да е само от стрес да ти е толкова зле.
Преди около месец преживях силен стрес, всичко почна да ми върви с главата надолу... И изпаднах в много тежко състояние. Ходих на кардиолог и невролог. След прегледите казаха, че съм ок. Правих си и пълна кръвна, имам си анемия, но аз си я знам таласемия. Другото ми е в норма.
Проблема е, че невролога ми изписа ксанакс и тритико, но аз се страхувам да ги пия, защото са много силни лекарства, а ксанакса води до пристрастяване.
Деанксит не пия също, защото тя ми каза, че било опасно да се пият антидепресанти... Освен това четох, че съдържа флуанксол и може да ти спре сърцето ако го пиеш. Проблема е, че ми е много лошо... Имам страх, че ще ми се случи нещо. Сутрин като стана ми е Адски гадно, много гадно се чувствам... Това е точната сума, толкова ми е зле, че не ми се живее на моменти. Не знам дали е депресия това, направо се чувствам отвратително. Имам чувство за нереалност и сякаш не към на себе си, не знам дали това е деперсонализация.. като легна да спя ми се въртят неадекватни мисли в главата абсолютно луди, неадекватни неща и това ме плаши... Ужасно е. Будя се и пак ми е лошо. Постоянно ми е лошо. Чувствам се все едно не съм аз, не знам дори как да го обясня... Само лежа, слушам релаксираща музика и пия неолексан но няма ефект. От ден на ден се влошавам... Искам си стария живот и старото аз, но просто колкото и да се опитвам не мога да се справя. Моля ви кажете ми, минавали ли сте през подобно нещо, опасно ли е.. И мога ли да се справя без тежки андипресенти и дали може да е само от стрес да ти е толкова зле.
