Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Тревожност

  • 791
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
Здравейте, ще започна от далеч. На 23 години съм . Без никакви заболявания. Преди година и половина започнах непрекъснато да се чувстваме отпаднала. Започна да ми се вие свят и да ми се гади непрекъснато. Минах през каквито се сетите лекари. Ходих при няколко специалиста дори от една и съща специалност, за да се уверя,че мненията съвпадат. Направих четири ядрено-магнитния резонанса. Направих около четири кръвни картини. Всичко беше наред винаги. Всички лекари казваха че съм здрава.Един ден когато бях при един невролог, той спомена за така наречената " тревожност". Обясни ми че на психична основа човек може да се предизвика всякакъв вид симптоми. Когато чух че е на психическа основа до някаква степен се успокоих обещах си да се справя и си самоинициативно тръгнах на психолог. ( Психоложката не струваше но това е друг въпрос). На моменти съзнанието ми успява да се убеди че всичко това е на психично ниво. Но после всичко започва отначало днес когато отново се почувствах толкова зле, реших да пиша тук и да попитам следното. Някой от вас сблъсквал ли се е с подобно нещо? Ако - да как сте го преодоляли? Вярват ли че на психична основа мога да си предизвикам симптоми и да се чувствам толкова зле? Благодаря!

Последна редакция: нд, 25 юли 2021, 00:09 от Не се сърди, човече

# 1
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 16 662
Да може, но първо трябва да се изключат физиологични причини.

Не ми е ясно за какво си правила 4 ЯМР,  но изследвала ли си си щитовидната жлеза, Б12, витД, хранителни непоносимости, борлеоза?
Сигурно и други неща трябва да се изключат, но тези ми хрумват в момента.

За тревожността можеш да пробваш разни упражнения: медитация, техники от НЛП, автогенен тренинг и т.н

# 2
  • Мнения: 5
Здравей благодаря че ми писа. Да абсолютно всички тези изследвания съм ги направила даже съм минала през два ендокринолога и всичко беше наред всичко беше окей с референтните стойности.

Последна редакция: нд, 25 юли 2021, 09:47 от bubanka

    # 3
    • София
    • Мнения: 3 708
    Минавам през абсолютно същото в момента и има ситуации, в които паник атаките са наистина жестоки. Вече имам един час терапия зад гърба си, след която околните твърдят, че има видима разлика. Аз не я усещам още, но се надявам след няколко сеанса вече да има промяна, защото ставам нефункционална, не мога да си върша работата, мисля само черни неща и прочее.

    # 4
    • Мнения: 5
    Здравейте!
    Аз пиша със следните оплаквания-2017 г., бях болна от белодробна туберкулоза и в следствие на чието лечение, получих и стомашно-чревни оплаквания, които и до ден днешен ме мъчат, въпреки че съм здрава.
    Сега съм в такъв период в който ме болят червата, подува ми се корема и е истинско изпитание за психиката ми.
    Ходих на няколко гастроентеролози и всеки ви поставя диагноза синдром на раздразнено черво,  в която аз вярвам, но тъй като продължава и това почва да ме прави тревожна, притеснена, не мога да спя нормално.
    Мисля си какви ли не глупости.
    Съвсем изневиделица научих, че съм с туберкулоза и това толкова ме изплаши, че и лека насгинка да имам и вече съм в паника.
    Какво ще посъветвате?

    # 5
    • София
    • Мнения: 3 708
    Освен терапия при добър психотерапевт - друго няма. Аз първоначално мислех да се обърна към психиатър, за да ми изпише някои весели хапчета, но впоследствие осъзнах, че това би била колосална грешка, която ще ме прецака още повече, а и не искам да си докарам някоя зависимост.
    При мен оплакванията са като при авторката - замайване, което отключва паник атаки. От буквално половин чаша бяло вино ми минава всичко, затова терапевтката е категорична, че е на психологическа основа. Тепърва ще работим как да блокирам тези изблици, надявам се да успеем.

    # 6
    • weiter, weiter, ... weiterstadt
    • Мнения: 16 662
    Съншайн, не е задължително.
    При определено притискане на вагусния нерв се получават нещо като панически атаки. Ако имаш някаква блокада, която го притиска, то може от алкохол да се повлияваш добре, защото той отпуска вегетативната нервна система и съответно се намаля натиска над вагусния нерв.
    Точно такъв е синдромът, който съм написала долу.
    Незнам обаче как да го установиш/отхвърлиш. На лекарите не им се занимава.

    Кирилова, погледни Roemheld Syndrom.

    # 7
    • Мнения: 6 193
    Според мен, по-скоро нещо се пропуска при изследванията, отколкото да е само една тревожност и нищо друго.

    # 8
    • Мнения: 46
    Здравейте!Аз от 8 месеца съм така...Всичко започна след като изкарах Ковид.Започна с адско замайване,направо имах чувството,че пропадам.Освен това стягане в тила ,напрежение в очите,съпроводено с черни мушички.Постепенно така се наплаших от тези симптоми,че се страхувам да стоя сама.Лошото е ,че е постоянно състояние.Доре да съм навън сред хора положението е същото.Обиколих всякакви  лекари-нищо.Психиатър ми постави диагноза тревожно разстройство и ми изписа антидепресанти. Не ги взех,с три деца не смея да ги пия.Сега се опитвам сама да се взема в ръце..от три седмици пия капкихна д-р Бах и се надявам,че като ми свърши майчинството и се върна на работа нещата ще се подредят.

    # 9
    • weiter, weiter, ... weiterstadt
    • Мнения: 16 662
    dilein, купи си гинко.
    аз съм имала подобни симптоми след грип - мозъкът не се оросяваше достатъчно.

    # 10
    • Мнения: 46
    dilein, купи си гинко.
    аз съм имала подобни симптоми след грип - мозъкът не се оросяваше достатъчно.
    Благодаря,колко време се пие?

    # 11
    • weiter, weiter, ... weiterstadt
    • Мнения: 16 662
    ДА ти кажа - не помня.
    Тогава ЛЛ ми го изписа гинкото на капки. Подейства бързо, но не се преглъщаше.
    Аз веднага усетих подобрение, може би седмица да съм взимала капките х3 на ден, после около месец с таблетките поддържащо. Не помня мг. обаче.

    Общи условия

    Активация на акаунт