Аз много харесах Сафон, особено "Сянката на вятъра" и "Лабиринтът на духовете". Без да се усетя се пренесох в Испания в началото на миналия век. Усещанията са ми точно, както ги е описала Sani24.
- Публикувана: 30 окт. 2020, 14:01 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2021, 14:39 ч.
В момента чета ... 67
Продължавам да се мъча с "Трябва да поговорим за Кевин". Толкова ми е амбивалентна, че чак прочетох коментарите в Гудрийдс, заедно със спойлерите. Стигнах до там, че се чудя дали скоростно да не я разменя, за да я разкарам от нас /взех, че си я купих/, с идеята да спра да я мисля, но май и това няма да реши проблема. Имам чисто физически симптоми от нея.
Скрит текст:
Иначе да, чудесно, че Шрайвър се заема с тема табу, по принцип обичам такава литература, но точно от темата за майки, които не знаят защо раждат, получавам гадене. И това над 500 страници, брррр...
Да не говорим колко е едностранчива, колко много аспекти не са разгледани: свободната продажба на оръжия, ролята на бащата, на обкръжаващата среда. Всички персонажи тъмни, мрачни, незрели, егоистични. Супер натоварваща книга, а не мисля, че даже и нещо съм си взела за себе си от нея.
Да не говорим колко е едностранчива, колко много аспекти не са разгледани: свободната продажба на оръжия, ролята на бащата, на обкръжаващата среда. Всички персонажи тъмни, мрачни, незрели, егоистични. Супер натоварваща книга, а не мисля, че даже и нещо съм си взела за себе си от нея.
Косите на Вероника, мнението ми се припокрива с вашето. Не можах да я прочета, мъчех се с нея. Едва стигнах към 70стр. (Не съм сигурна дали и толкова имаше) и я продадох. Искаше ми се да вляза в ума на главната героиня,но не стана и нямаше как да продължа,едно и също се дъвкаше .... Много дразнещо ми действаше, няколко пъти я оставях и почвах, но не. Цялата история можеше да се напише с около 100стр. А не да се разтягат локуми.
Много хвалби имаше по нейн адрес, но не беше моята.
Много хвалби имаше по нейн адрес, но не беше моята.
На мен ми хареса много "Сянката на вятъра", но мина време, докато прочета следващата книга, та бях позабравила историята. Освен това втората част ми беше по-мрачна. После третата и четвъртата ми харесаха пак. Сафон си остава един от най-добрите съвременни писатели за мен. Но ако ще четете четирилогията, препоръчвам книгите да се прочетат с малки интервали между тях, за да не забравяте какво е било, защото удоволствието от следващите книги намалява.
И аз се пробвах с нашумялата книга "Трябва да поговорим за Кевин", но не издържах и започнах да прескачам на десетата страница, а като разгърнах и видях, че продължава в същия дух - отказах се, просто този стил не е за мен, така че въобще не успях да стигна до идеите на автора. Явно и с книгите е като с хората - някои са ти непоносими от първа среща, от пръв поглед.
Книгите на Сафон за "Гробището на изгубените книги" четох ударно една след друга, но аз обичам да чета по този начин поредици. За мен бяха повече от чудесни, а "Играта на Ангела" ми допадна най-много.
Прочетох първите три новели от "Ако има кръв". Първите две ми харесаха страшно много, Кинг в цялата си прелест. Концепцията и постройката в "Животът на Чък" беше много интересна. Обаче едноименната новела "Ако има кръв" ме разочарова. Общо взето е крепеше само дар словото на чичко Стиви. Имам чувството, че и прогноза за времето да напише, ще ми е приятно да я чета. Довечера ще видя и последната новела.
Прочетох първите три новели от "Ако има кръв". Първите две ми харесаха страшно много, Кинг в цялата си прелест. Концепцията и постройката в "Животът на Чък" беше много интересна. Обаче едноименната новела "Ако има кръв" ме разочарова. Общо взето е крепеше само дар словото на чичко Стиви. Имам чувството, че и прогноза за времето да напише, ще ми е приятно да я чета. Довечера ще видя и последната новела.
"Трябва да поговорим за Кевин" е от книгите, които започват скучновато и банално и нещата ескалират в развитие. Краят за мен беше шокиращ. Много съвременни американски и общочовешки проблеми , социални и психологически, са засегнати в нея . За съвременните изисквания към жената , които затрудняват реализацията на естествените ѝ инстинкти да бъде майка , за противоречията и вините в женската душа, за детското насилие като отражение на обърканото родителство. Като на книга изглеждат изведени до крайност. Но и в живота ги има , щом има деца като Кевин.
Книгите на Сафон за "Гробището на изгубените книги" четох ударно една след друга, но аз обичам да чета по този начин поредици. За мен бяха повече от чудесни, а "Играта на Ангела" ми допадна най-много.
Прочетох първите три новели от "Ако има кръв". Първите две ми харесаха страшно много, Кинг в цялата си прелест. Концепцията и постройката в "Животът на Чък" беше много интересна. Обаче едноименната новела "Ако има кръв" ме разочарова. Общо взето е крепеше само дар словото на чичко Стиви. Имам чувството, че и прогноза за времето да напише, ще ми е приятно да я чета. Довечера ще видя и последната новела.
Прочетох първите три новели от "Ако има кръв". Първите две ми харесаха страшно много, Кинг в цялата си прелест. Концепцията и постройката в "Животът на Чък" беше много интересна. Обаче едноименната новела "Ако има кръв" ме разочарова. Общо взето е крепеше само дар словото на чичко Стиви. Имам чувството, че и прогноза за времето да напише, ще ми е приятно да я чета. Довечера ще видя и последната новела.
"Играта на ангела" Сафон ,може ли да се прочете самостоятелно като първа книга или ?
може, да. но ако ти хареса много, едва ли ще минеш само с първата.
кой говореше за Аушвиц? ще има още.
https://www.facebook.com/photo/?fbid=10158962316708351&set=g … .3570315119716226 
Със Сафон и Сянката и аз не се разбрах, но я изчетох до края. Мисля, че в купчината с книги за четене имам някаква негова самодтоятелна, останала от братовчедка ми, но трябва да погледна коя е.
И аз съм на Кевин- на 120 стр някъде. И на мен не ми е много по вкус стила, но ми е интересна за сега и мисля да си я дочета. 😃
И аз съм на Кевин- на 120 стр някъде. И на мен не ми е много по вкус стила, но ми е интересна за сега и мисля да си я дочета. 😃
До Кевин не съм стигнала още, но си спомням, че само едно мнение от тук ме отказа от "Перфектната майка". Сега като чета май и това ще е нещо подобно. Не обичам да ми се вкарват в главата чужди идеалистични модели, а пък неща които не разбирам, често си остават такива. Малко наизуст, но за пръв път не прочетох спойлера.
Както и да е, чета "Между лъжите" на Мишел Адамс. Хвърлих поглед на коментарите в ГР на български, които не са особено ласкави, но от дълго време книга ми върви толкова бързо и искам да чета още и още. За едно мигане минах 30%, но хич не се старая да разбера кой лъже, как и защо, а просто искам да стигна до същността и да се разплете интригата. Малко дежавю имах в началото с "Натюрморт" на Джой Филдинг, после се разми. Сравняват авторката с Алисън Бренан, това пък защо така и не разбирам дотук. По-скоро бие на Рут Уеър.
Както и да е, чета "Между лъжите" на Мишел Адамс. Хвърлих поглед на коментарите в ГР на български, които не са особено ласкави, но от дълго време книга ми върви толкова бързо и искам да чета още и още. За едно мигане минах 30%, но хич не се старая да разбера кой лъже, как и защо, а просто искам да стигна до същността и да се разплете интригата. Малко дежавю имах в началото с "Натюрморт" на Джой Филдинг, после се разми. Сравняват авторката с Алисън Бренан, това пък защо така и не разбирам дотук. По-скоро бие на Рут Уеър.